КРЪГЛА МАСА
Езикът не може да бъде дисциплиниран
Августа Манолева
Очевидно съществува някаква цикличност в нуждата от групово специализирано говорене, по-скоро изприказване на трупащите се въпроси около съвременния българския език (за някои “проблемът” български език). Преди близо две години такава среща организира Марко Семов като представител на СЕМ. Наскоро Фонд “13 века България” предизвика Национална кръгла маса. Тя дори събра за малко (само за откриването) двама министри – на културата и на образованието и задочно приобщи трети (на Държавната аминистрация).
Всъщност вниманието на Фонда е приоритетно. Доказателство: през 2006-та той проведе дарителска сесия “Българският език – съхранена духовност и неизвестно бъдеще” с участници 23 научни колектива.
Темата за държавата, държавността и езика придоби актуалност след 1 януари 2007 г. Ако се абстрахираме от английския език, който функционира като lingua franca и въпреки че ЕС толерира езиковото разнообразие, през последните десетилетия в лингвистичната област се породи направлението еколингвистика. Борави се с понятието големи и малки езици. Ето тук е и парадоксът на българския – по своя принос и история е “голям” (с 11 века писмена история, третият класически на Средновековна Европа), но и “малък” като език на малка общност. Такова е обобщението на съорганиатора на кръглата маса - Институтът за български език, приет вече за постоянен член на Европейската асоциация на националните езици към ЕС.
За първи път се чуха и думи от министър на образованието (нефилолог), които звучаха почти езиковедски: не закон за езика, а с уважението като към жив организъм. По-добре да го изпълним със съдържание и да мислим за езика мащабно. Може би така се предопредели и насоката на дискусиие: същност на обучението и учебниците, проблемите майчин/бащин език и двуезичната емигрантска среда, чуждоезиковото обучение и преводите, медиите с езика си. С учудваща безпощадност учени, преподаватели, учители, поети натрупаха картина в не свежа гама, но до болка реална.
Пазарният механизъм изисква да се учи по-прагматичен български език.
Сега учениците от малки наизустяват правила, а не могат да създадат текст, защото остава недоразвито логическото им мислене. Преподаването е скучно и за учителя, и за учениците. Обвързването в единен предмет `български език и литература` е необосновано и погрешно. Той е с два ралични обекта (спокойно може да се компилират български език – история, български език – география, а защо не бълг. език – математика), които е наложително вече да се разделят на два отделни предмета. Самите учители наричат себе си литератори, а не езиковеди и обикновено пренасочват часовете си към литературата.
В учебниците има непрецизирана лексика и грешки.
Той трябва да е интересен и атрактивен, но верен на езиковата система.
Нито да е списание, нито пък научна езиковедска литература, обременена с термини, със свалени академични знания. Да се представят по-скоро промените, които настъпват в езика, отколкото да тежи традицията. Учителят трябва да може да се справя и сам, без `указание за ползване на учебника`, а с повече творчески елемент. Затова те питат МОН: всъщност кои са поканени да правят учебните програми?
Чуждоезиковата среда при емигрантите е силна,
обоснована е необходимостта от обучение по български. Новата ни генерация иска да предаде знания за родния език на децата си в чужбина. И среща проблеми: с учебници, помещения, учители. Трудности има в Украйна и Молдова. Питат: какво прави българската държава за живеещите в чужбна?
У нас пък липсва информация по какви програми и къде се учи по света български език, кой преподава, как се подготвя, каква е мотивацията на чуждите студентите да изучават езика ни в лекторати.
Подобни са и проблемите на наша почва. Липсва стратегия за изучаването на българския език, когато е майчин и когато не е. Например, контингентът в българските затвори е от малцинствата: роми, турци. Там също се преподава, но никой не разбира какво се изисква от тях, затова помолиха – за съобразени учебници и помагала.
И филолозите са неграмотни
Още 1996 г. МОН уж има становище по необходимостта от сертификати за владеене на български език при превод, преподаване в чужбина, но от това нищо не излезе – констатираха учените. Във факултета по `Класически и нови филологии` не се преподава български език. Оттам обаче излизат пеподаватели и преводачи. Последствията: обеднен е преводният език (най-често вече “съжаляваме”, вместо формите извинявай-прощавай). На българските преводачи в Брюксел се оказа, че е вменено употребата на формата `еуро` вм. нашето `евро`. И едно пожелание от участниците в Кръглата маса - преводачи, огледайте се какво светът иска да знае за нас, а не предлагайте само нашумялото. Проф. Владко Мурдаров пък алармира – в правната комисия на НС има остра нужда от редактори.
“Българският език е заплашен и медиите са в центъра”.
Заплахата идва от простите хора и от по-възрастните, които компенсират маргинализацията си в общността с проблемите в езика, смята доц. Георги Лозанов. Криза на елитите. Моделът на независимата преса – подмяна на публичната с частната реч. Чалгизация и популизъм, така се стига о всекидневната - речта на нагона. Когато частното става централно и избутва дискурса историческа памет. Реакцията? Не е чрез санкцията и принудата, а чрез авторитетите и културните елити, които създават моделите. Езикът е устойчив. Той е притежание на обществото, но и на личността.
Може би вече работната група, която Димитър Коруджиев и Тошо Пейков се ангажираха да създадат, обобщава дискусионните проблеми от Кръглата маса. Но в мерките към държавните институции се надяваме да включат и някои от идеите, витаещи в пространството от доста време, без все още да са приети от своя адресат. Затова припомняме: за да се обвърже българският език с образователния ценз, в закона за държавния служител да има изискване – “владеене на книжовната норма” (това да е задължително условие за работещите в националната телевизия и радио), да има тест по български език във всички ВУЗ-ове, независимо от специалността. Учредяване на журналистически награди “Златна дума” и “Златна дупка” (идеята е на поета-журналист Бойко Ламбовски) – за правилно говорене на политици, учители, журналисти, създатели на учебници.