Eлена Каневска-Николова. При корена, от извора. Изд. Отзвук прес, Смолян, 2010, с. 170

В навечерието на светлите коледни и новогодишни празници известната езиковедка и социолингвистка  доц. дфн Елена Каневска поднесе на смолянската научна и културна общественост, на българистиката у нас и в чужбина и на своите земляци най-новата си книга. Макар че има специализирано подзаглавие – „Антропонимично и лексикално-семантично изследване на говора на село Момчиловци, Смолянско”, и въпреки че авторката не снижава научния стил, тази книга е написана с обич и мисъл за хората, свързани с нейния корен – момчиловците. На практика с тази книга Ел. Каневска завършва пълното историческо, диалектоложко, социолингвистично и антропонимично изследване на своето родно място. И нейните земляци трябва да са ù благодарни за тази всеотдайност и съпричастност, защото на пръсти се броят селищата у нас, които могат да се похвалят с такива комплексни и всестранни изследвания. И друго, което държа да изтъкна – книгата е написана на разбираем и за неспециалиста език (използваните специализирани термини са пояснени в скоби), с разчупващ научната строгост стил, с яснота и ненарушена логичност на изложението. Приложените схеми и диаграми онагледяват съжденията и заключенията и допълнително помагат за безпроблемното разчитане на авторовата мисъл.

Книгата се състои от три основни части. Първата е озаглавена простичко и оригинално – „Имената на момчиловските люде”, но всъщност представя сериозен антропонимичен анализ на личните, фамилните, родовите, прякроните и прозвищните имена на момчиловци за период от около 220 години. Ел. Каневска е щудирала възможните регистри за раждания и умирания, документи за покупко-продажби на имоти в землището на селото, данъчни списъци и др. документи, за да представи в максимална пълнота системата на имената в динамиката на времето. Като изключително добре подготвен учен и изследовател авторката прекрасно знае, че ономасиолигичният анализ дава данни не само за езика, на който са сътворени тези имена, но и за “цялостната веществена и духовна култура на именодателите, както и за произхода им” (Й. Заимов. Ономастика и езиков анализ. – Състояние и проблеми на българската ономастика. В. Търново, 1994, кн. 2, с. 195). Всичко това се дължи на обективния и отдавна потвърден факт, че личните (а също и географските) имена показват по-голяма устойчивост от езика и затова в тях могат да се открият реликтни форми и явления, които или може да са изчезнали вече от езика, или пък да са придобили друга форма (Й. Заимов. Цит., съч., с. 192). Ето защо е толкова важна и значима първата част на това изследване, което обогатява с нови данни представата за българската ономастична система.

Изпълнявайки синовния си дълг, Ел. Каневска посвещава първата глава на антропонимичната характеристика на известния и достолепен Каневски род в с. Момчиловци. Най-напред тя проследява възможните етимологии на личното име на родоначалника на рода – Каньо, давайки предимство на тази, която свързва името с историзма кан, като така го определя като първично и го отнася към пожелателните имена ‘да бъде водач, първенец’. За читателя значим интерес представя проследяването по поколения на честотността на мъжко-личните и женско-личните имена, които за по-голяма прегледност са разпределени в групи по произход и значение. Тук изследователят ономаст ще открие имената Хуба и Куда, които отвеждат в далечни древнобългарски времена. Приносен момент е разгадаването на етимологията на рядко срещащото се женско лично име Летения, каквото име носи и един от параклисите край селото – „Св. Летения”.

Изключително изчерпателната личноименна система на Каневския род е придружена от схема на Каневския род до шесто поколение по мъжка линия и от родословно дърво.

Втората част на книгата представя „Характеристика на антропонимичната система на село Момчиловци през първата половина на ХІХ в. (въз основа на турски документ от 1837-1838 г.)”. Но, независимо че са посочени хронологични граници, авторката ги прекрачва, защото в различни турски документи е открила и привежда и лични имена от края на ХVІІ до втората половина на ХVІІІ в. Любопитни са регистрираните редки двусъставни прякори Хобтери и Четахорю, за които авторката предлага свои, логично обосновани етимологии. Тази част завършва с извода за факторите, които са влияели при назоваването в Момчиловци през първата половина на ХІХ в. – на първо място гръцко влияние, проникващо с посредничеството на църквата, и на второ място – турско влияние при прякорите и прозвищата, обусловено от чуждото иго.

По-нататък авторката проследява настъпилите през ХІХ в. промени в момчиловската антропонимична система, като с право предполага, че представителността на Момчиловци  като типично по бит, традиции и език родопско селище може да бъде показателна и за промените изобщо в родопската именна система. След извършеното изследване на турски и български документи Ел. Каневска извежда като основна промяна в родопската антропонимична система в края на ХІХ в. „преходът към двукомпонентна система от типа лично име плюс бащино или фамилно име и появата на зачатъци на трикомпонентна система”. Около 7 пъти са намалели еднокомпонентните имена. Както в цялата българска именна система, така и тук някогашните прякори и прозвища вече изпълняват функцията на фамилни имена, оформени със суфикси -ов/-ев, -ова/-ева.

В съпоставка с имената преди един век (въз основа на данните в Десятъчен списък от 1889 г.) се представя и съвременната именна система на Момчиловци (въз основа на Регистър на жителите на селото, родени от 1897 до 2008 г.). С диаграми е показано съотношението между домашните и заетите лични имена в края на ХІХ и в края на ХХ в. и в трите възрастови групи. В табличен вид може да се види честотната употреба на най-използваните за назоваване лични имена по поколения. Изброени са изчезнали вече множество родови имена по естествени причини или поради изселване. От опитното око на Ел. Каневска не е убягнал интересният факт, който се открива и в други родопски селища – съществуванено на псевдоними на родово-фамилните имена, чрез които те функционират в диалектната система.

Извършеното с професионална вещина ономастично изследване на с. Момичловци разкрива една богата, добре развита и жива, функционираща пълнокръвно и до днес система на личните, фамилните и родовите имена, прякорите и прозвищата.

По-нататък книгата заключва в страниците си анализ на лексикалните особености на момчиловския диалект, последван от диференциален речник.

Въпреки че на момчиловския говор има посветени две обстойни монографии (на Ст. Кабасанов и на самата Ел. Каневска), за пръв път в тази книга богатият лексикален инвентар на този представителен родопски говор се разглежда не само откъм произход, но и от семантично, словообразувателно, етимологично и стилистично гледище. Изнасят се многобройните семантични диалектизми, омонимите и синонимите, полисемантичните думи. Макар и конспективно, магат да се проследят префиксално, суфиксално и афиксално образуваните сродни думи (глаголи и имена). Отделено е място на думите, дошли от стб. езикови паметници и от по-късни черковнославянски книги (наричани тук общо старобългаризми), турцизмите и гърцизмите. Насочено е вниманието към думи, които не се срещат досега в нито един публикуван източник, като напр. глагола испритоммлнувам, пряко наследство от стб. език със значение ‘мъча, измъчвам’. Макар и малко по количество (около десетина), но не са пропуснати да бъдат посочени и думите от тайния дюлгерски (мещренски) език, някои от които са претърпели детерминологизация и са са включили в традиционната диалектна система (мèштра, рàйчо и др.).

„Речникът на характернн родопски думи в момчиловския говор” съдържа лексикален материал, започнат да бъде събиран още през студентските години на Ел. Каневска (1985–1987) и неуморно допълван чак до наши дни. Систематизиран в азбучен порядък, той е напълно издържан в лексикографско отношение. За улеснение на бъдещите изследователи авторката подава със знак * всички думи, които се срещат и в речника на Ст. Кабасанов, но са там или с едно значение, или пък не са придружени от контекст. Всички лексикални единици в речника на Ел. Каневска имат граматична характеристика и добре поясняващ значението контекст, а повечето имат и етимологични бележки. Включени са и записани фразеологични съчетания и изрази. Макар и диференциален по характер, речникът е поредната илюстрация както за изключителното лексикално богатство на родопските говори, така и за специфичната собственодиалектна лексика. Той дава материал за бъдещи изследвания и е градиво за общобългарския диалектен речник.

Ако трябва с две думи да дам определение на новата книга на Ел. Каневска, ще кажа, че това е книга за родовата памет, за паметта на езика. Ако ми се разреши да бъда по-обстоятелствена, мисля, че трудно бих могла да намеря по-точни и образни думи от словата на самата авторка, затова ще си позволя да ги цитирам: „Книгата е предназначена за всички, които изпитват потребност да се връщат към корена на своя род, на своя език, на своята същност. И да пият от чистия извор на родното слово, устояло през вековете на всички исторически повратности. В богатото и несъкрушимо Слово на дедите ни се осъществява неспирният стремеж към вечност. И безкористното усилие да дадеш на другите най-хубавото от себе си, радостният дълг да оставиш на бъдещето своя опит, своите упования, своята мъдрост, за да ги предаде то на едно ново поколение.

 

                                                      Доц. д-р Славка Керемидчиева


Публикувано на: 05.12.2012 г.  |   Автор: доц. д-р Славка Керемидчиева / Assoc. Prof. Dr. Slavka Keremidchieva

Категории




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на рубриката „Рецензии и коментари” представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.