СТАНОВИЩЕ във връзка с присъждане на научното звание професор на доц. д-р Румяна Балинова Тодорова
Доц. д-р Христо Стаменов
СТАНОВИЩЕ
по конкурса за заемане на академичната длъжност „професор” по специалността 2.1 Филология (Германски езици – Съвременен английски език), обявен от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” в ДВ, бр. 36 от 25.04.2014 г.
Единствен кандидат в този конкурс е доц. д-р РУМЯНА БАЛИНОВА ТОДОРОВА. Кандидатката е завършила специалността английска филология във ВТУ „Кирил и Методий” (1977 г.). След тригодишна практика като гимназиален учител постъпва на работа като преподавател в катедра „Английска филология” на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, където работи до сега. През 1997 г. получава образователната и научна степен „Доктор”, а през 2001 г. се хабилитира като доцент по съвременен английски език – текстолингвистика. Научните й интереси са в областта на езика на рекламата и лингвистиката на текста. Водила е и продължава да води голям брой лекционни и семинарни курсове на бакалавърско и магистърско равнище, между които лингвистика на текста, теория на превода, приложна лингвистика, езика на медиите, основи на рекламата, подготовка и управление на проекти в бизнеса и туризма. Повечето от тези курсове са водени на английски език. Изнасяла е лекции и в чуждестранни университети. Ръководила е дипломни работи, а в периода след хабилитацията си е научен ръководител на шест докторантури, една от които е вече защитена. Многократно е специализирала и участвала в академичен обмен в голям брой чуждестранни университети. Заемала е редица отговорни административни длъжности в Шуменския университет – началник на Международен отдел и директор на Център за международно сътрудничество и проекти, ръководител на Катедрата по английска филология (втори мандат от 2008 до сега), зам. ректор (от 2009 г. до сега). Тя е Европейски преподавател посланик за Еразъм за България (дейност, за която е отличавана с награди), както и координатор на българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт”. Координирала е или е участвала в петнадесет национални и международни научни проекта. Участвала е в научни журита и различни експертни комисии. Членува в Съюза на учените в България, Българското дружеството за британски изследвания и Българската асоциация за американски изследвания. Владее английски, немски и руски език.
Цялостната научна продукция на доц. Румяна Тодорова възлиза на повече от 70 публикации, сред които три монографии и шест учебника и учебни помагала. Това е забележителна продуктивност, особено за нашите условия и като се има предвид голямата натовареност на кандидатката с административни и преподавателски ангажименти. В конкурса за професор Р. Тодорова участва с 49 публикации и 3 доклада. Те включат две монографични изследвания и четири учебника и учебни помагала. Тематично тези публикации се групират по следния начин: 1/ Език, медии, култура и реклама; 2/ Преподаването на английски език; 3/ други. От тези три групи силно натежава първата, като централно място в нея заема рекламата. Това е основната област на специализация на авторката и тук са нейните главни научни приноси.
Ще се спра накратко най-напред на двете монографии, които са издадени като отделни книги. И двете изследвания са посветени на рекламата. Излишно е да се посочва мястото, което рекламата заема в днешните медии, а и изобщо в живота на модерните общества. Оттам и актуалността на избраната от Р. Тодорова изследователска област и тематика. Ясно е също така, че изследването на рекламата изисква интердисциплинарен подход, който излиза извън пределите на традиционната лингвистика в посока на културология, семиотика, социология, психология, когнитивни науки, текстолингвистика и анализ на дискурса, литературна теория и др. Така че модерността на тематиката върви ръка за ръка с методите на изследването й. Първата от двете монографии е Стратегии в света на рекламата, Шумен: Унив. издателство “Епископ Константин Преславски”, 2001, 239 с. Както личи от заглавието, тук се изследват различните стратегии и техники, до които прибягват рекламистите в стремежа си да убедят консуматорите да предпочетат даден продукт или услуга, но също така и да внушат едни или други ценности или начин на живот. Авторката работи с корпус от 212 рекламни текста, появили се в печатни и електронни медии и билбордове във Великобритания, САЩ, Германия и България през 80-те и 90-те години на 20 век. Тук текст не бива да се разбира в тяснолингвистичен смисъл: анализът редовно включва както вербалния, така и невербалния компонент на рекламата и борави с повече от една семиотична система. Първата глава на монографията предлага систематизация на голям брой стратегии за убеждаване и манипулиране, характерни съответно за вербалния компонент (интерактивно общуване, обещаване, скъсяване на дистанцията, използване на необичайното, на количествени данни, на културни символи и др.) и за невербалния компонент (използване образи на обикновени хора, хиперболизиране, поставяне на проблемен продукт в безпроблемна ситуация и др.). Втората глава изследва начините, по които реалностите от света присъстват в рекламата. Тук се включват тематични области като здраве и здравеопазване, семейни ценности, грижа за човека, социални аспекти на пола, грижи за животните, грижи за околната среда. Навсякъде се проследяват предпочитанията към едни или други от установените вече стратегии. Третата глава се фокусира върху удоволствието, което присъства в рекламата и което се извлича от самия й прочит, както и върху информативността и сензационността в нея. Четвъртата глава анализира ефекта от използване на чуждоезиков материал, различен от основния език на съответната реклама, като тук се наблюдава и известна неравнопоставеност на различните езици. Книгата завършва с обобщаване на резултатите от изследването и, като послеслов, с едно есе, което прави сравнение между стриптийза и рекламата. Накрая е поместена богата библиография на цитираната литература от редица области – от изследвания на медиите до прагматика и социолингвистика, от психоанализа и изследвания на рода/пола (genderstudies) до теоретични и философски въпроси на лнгвистиката.
Специално внимание заслужава подробният анализ на отделните реклами. За улеснение на читателя чуждоезичните текстове са снабдени с много добър български превод. Тълкуването показва богати извънезикови фонови знания, а вероятно и извършването на конкретни проучвания от страна на авторката, отвореност към различни интерпретации и усет към езиковата игра. Всеки знае от собствен опит, че нерядко рекламата остава недоразбрана и недоосъзната, без това непременно да означава, че тя не върши своята работа. Всеки един от анализите на Р. Тодорова е нагледен урок, от който читателят научава или си припомня разнообразни конкретни факти, като в същото време вниква в механизмите на въздействие на рекламния текст. Трябва се отбележи и съпоставителният момент, при който изпъкват сходствата и влиянията, но също и различията, свързани с културно-историческите и езиковите специфики на сравняваните общества.
Втората монография, представена за конкурса, е Език, култура, реклама, Шумен: Унив. издателство “Епископ Константин Преславски”, 2014, 220 с. В нея се разглеждат редица основни аспекти на рекламата като част от медийния дискурс в по-общ лингвистичен и културологичен план. Разграничават се езикови и културни кодове и се търси ролята им в рекламата. Специално внимание се обръща на процесите на глобализацията и на взаимодействието между глобално и локално, на използването на митове и легенди, включително и създаването на „легенди”, както и експлоатирането на стереотипи и предразсъдъци. В отделни глави се проследява мястото на ценности като приятелството и семейството и на успеха. Накрая се дискутира тенденцията към елиминиране на културните кодове посредством глобално разпознаваеми анимационни и стилизирани фигури. Отново виждаме съпоставки между рекламите в две англоезични общества, Великобритания и САЩ и в България. Казаното по-горе за анализа на отделните рекламни текстове важи и за втората монография. Тук се наблюдава по-засилено използване на идеи и подходи, заимствани от когнитивната лингвистика. Освен на корпус от рекламни текстове авторката се позовава понякога и на свидетелствата на водещи специалисти в областта на рекламата, интервюирани от самата нея по време на пътуванията й в чужбина. Двете монографии се допълват взаимно и взети заедно представляват оригинално изследване на основни аспекти на рекламата и сериозно въведение в проблематиката на този вид медиен дискурс. Те представляват еднакъв интерес за филолози, лингвисти, журналисти, културолози и за всички, които се вълнуват от проблемите на съвременното общество.
Повечето от представените статии се отнасят към тематичния кръг Език, медии, култура, реклама. Част от тях възпроизвеждат казаното в двете монографии. В това няма нищо изненадващо. В тях се търси по-широко разгласяване на постигнатите резултати. Важен момент тук е фактът, че за разлика от монографиите, повечето от тези статии са написани на английски език, което им осигурява достъп до друга, по-широка читателска публика. Други статии внасят нови моменти в анализа на рекламата и на езика на медиите, като включват например т.н. дрескод (норми за облекло), понятия като време и място, спомен, осезание, олимпийските игри, телевизионни предавания в реалити формат и пр. Една част от тези статии са написани в съавторство.
Публикациите, свързани с преподаването на английски език, включват университетски учебници по лингвистика на текста и едно помагало по превод, както и няколко статии по ранно езиково обучение и по въпроси на организацията на обучението на различни образователни равнища. Р. Тодорова е редактор на сборници с научни статии, и редактор или рецензент на университетски учебници и помагала.
Предложената от доц. д-р Румяна Тодорова научна продукция, на първо място двете книги върху рекламата, както и постиженията й в преподавателската работа и в организацията и ръководенето на академичния живот на университета, в който тя работи, по мое мнение напълно отговарят на изискванията, които се предявяват за заемането на длъжността професор. Представената документация пълно и коректно отразява различните страни от дейността и постиженията на кандидатката. Затова препоръчвам избора й за професор по съвременен английски език по конкурса обявен от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”.
септември, 2014 г.
- 0,5 MB).