Кафка между аутизма, любовта и самоизгарянето
Може би сте преживели потрес от хрумването на Кафка - събуждайки се сутрин, да ви превърне в хлебарка, която трудно може да се преобърне в леглото и е принудена да умре, заобиколена от леденото безчуствие на семейството си. Писателят, един от трите стълба на съвременната европейска и световна литература, изтръгнал от себе си феномена на отчуждението и с вътрешни визии предсказал ужасите на Холокоста, оживява в романа на съвременен берлински автор – Михаел Кумпфмюлер, парадоксално – като щастлив човек. Там е намерил почти невъзможната взаимност в любовта през последната година преди да умре заради тлеещата в него туберколоза.
Издателство „Фън тези”предлага романа "Блаженството на живота" на български, който може да преобърне усета, представата за щастие. Сюжетът ни потопява в красива любовна историяв Берлин през 20-те години, време с изключително материално труден живот. И върху него блести щастието – без да зависи от външни неща, а като усещане за споделеност с човек, в чието присъствие губят значение мизерията и болестта. Мнозина предполагат, че Кафка и Дора Диамант са живели целомъдрено. От посещенията на приятели и роднини, които се опитват да защитят Диамант от неприязънта на родителите му обаче се разбира, че е съществувала освен духовната и физическа привързаност.
При четенето напрежението нараства – кое от повествованието е измислица и кое документ. За колос като Кафка всяка секунда има значение: какво е казал, последни думи, какво е написал. Младата 20-годишна Дора Диамант се влюбва в него, докато работи в летен лагер за еврейските деца на брега на Балтийско море. Не го възприема като 40-годишен невротичен и хилав мъж, а като изискан, естествен и красив, с широки рамене, изправен и с изразителен поглед. Опитва се да проникне дълбоко в ума му –един от най-сложните мъже на века, въпреки неговата неврастения със сръхчувствителност към шум, особености при хранене и докосване, които наподобяват хипохондрия. Усещането му почти граничи с аутизъм.
Авторът Михаел Кумпфмюлер не дава отговор кое идва от света на фактите и кое - от неговото въображение. Водейки ни през погледа на Дора, ни отделя от центъра на вниманието към Кафка, но и ни приближава към него по интимен начин. Потапя ни в почти криминалните, контрабандни, бизнес интриги, съчетани с изящни трепети в чувствата на тази двойка.
Един задочен конфликт присъства зад кадър в книгата. Този на Дора с Макс Брод, най-близкия приятел и покровител на Кафка. Притежаващ голямо за времето си литературно реноме, Брод е успял човек в литературата. Към него, изпълнителя на завещанието, Кафка отправя заклинание: всичко, което не е публикувано, да се изгори – писма, дневници. Макс Брод напуска 1939 г. Прага, както много еврейски интелектуалци, но куфарът му е пълен с хилядите страници на Кафка. Той не следва волята му, слава Богу. Опазва ръкописите,които излизат и му спечелват световна слава.
Но друго е мисленето на Дора, която е помагала във физическия му живот последните месеци: зимна вечер през 1924 г. Кафка лежи в леглото, увит в юргани, а по негово нареждане, тя изгаря страница след страница - писма, разкази и бележки. Пепелта пада в умивалника, пари пръстите й.
Как се изпълнява завещанието? Този задочен конфликт предопределя контекста на книгата. Макс, който се обръща към всички познати, близки, семейството на Кафка – получава от тях дневници, писма. Дора не дава своята кореспонденция, запазва 20 тетрадки и 35 писма на Кафка, които са конфискувани от Гестапо при обиск през август 1933 година и се считат за изгубени. Едва през 2003 г. е публикувана първата й биография – живее почти анонимно, фаталистична ирония сякаш я съпътства през целия й живот.
Загубата на ръкописите е мистерия, която и до ден днешен не ни дава мира да си задаваме въпроса: а какво би било ако...
Ръкопис на Кафка
Рисунка на Кафка в книжата, притежавани от Макс Брод
Портрет на Дора Диамант
- 0,5 MB).