НА ГОРЕЩИЯ СТОЛ


Мястото за автор, готов на дискусия с читателите, върху публикувана негова статия, студия, дисертация (части), книга (но необемна), рецензия или друг материал.


Образни сравнения в българските благословии

           Същността  на благословията е изразена още в наименованието. Думата благословия  съдържа съставките  „благо”  и „слово”, т.е. означава „благи думи”,  „добри, мили, приятни думи”.

Най-общо благословията се определя като „Пожелание за нещо добро, за щастие, успех” (РБЕ). Дефиниция, в която се акцентира върху фолклорния характер на благословиите, се открива в Речник на литературните термини: „Вид народно умотворение, образен израз, чрез който се изказва тържествено благопожелание”. Първата дефиниция насочва към въпроса: Всяко пожелание ли е благословия? Втората дава отговора – само пожеланието, съдържащо образност, имащо творчески характер, може да се разглежда като благословия и тя е част от литературното наследство (РЛТ).

           Благословиите са имали значителна роля предимно в миналото, като част от семейно-религиозната обредност. Заемали са важно място в семейната и църковна традиция в славянската култура.  Произнасяли са се на календарни и семейни празници, съпровождали са празничните ритуали, веселия и трапези. Рождество Христово, Великден,  сватбата, кръщенето, новият дом са били неизменно свързани с благословии.. Днес ролята им е доста ограничена – ритуалната им функция е сведена по-скоро до битова. Благословиите са отстъпили място на кратките пожелания.

           Празничните календарни ритуали са общи за цялото общество през определено време. Личните и семейни празници, наричани ритуали на прехода, отразяват различни етапи от социалното развитие на дадена личност – раждане, съзряване, брак, смърт. Те са общи за дадено общество през дадена епоха само по форма, начин на извършване.  Така времето, в което живее определена културно-религиозна общност, съчетава общото и личностното (Костадинова 2002, 114).

           Благословията се е основавала на вярата в свръхестествената сила на думите. Почивала е на една „прастара вяра в материалната сила на словото, произнесено в тържествени случаи и облечено в избрана, най-често наследена от старината стереотипна форма” (Арнаудов 1937: VII).  И в определението на М. Арнаудов, и в цитираното по-горе определение на Речник на литературните термини, се посочва една характерна особеност на благословията – тя е тържествено пожелание. Именно тази особеност разделя, макар и твърде относително, благословиите и пожеланията. В съвременния език би трябвало да се говори по-скоро за пожелания – поздрави и празнични пожелания или честитявания.

           Като разглежда нравствеността на българина от времето на патриархалното семейство, народопсихологът Иван Хаджийски посочва значителното място на благословията в тогавашния бит: „[Благословии] се въздаваха не само при всеки случай, при всяка среща във форма на поздрави, но и на които бяха посветени два празника: Полязване и Суроваки .. И тези поздрави не бяха празни думи. Те изразяваха сърдечното, вътрешното отношение на поздравляващия към поздравлявания” (Хаджийски 1966:  121).

           Благословиите са част от българското фолклорно богатство и притежават характерните особености на фолклора. Създадени са от анонимни автори и се разпространяват устно, поради което се срещат различни варианти на едни и същи благословии. Характеризират се с форма, езикови и стилистични средства с фолклорен характер.

           Благословиите, пожеланията и клетвите, от една страна, като част от фолклора, от историческото езиково наследство, от друга, като езикови единици, устойчиви в значителна степен и принадлежащи в известна част към фразеологията, без съмнение  крият в себе си културологична и етнокултурна информация. Те са езиков код, който съдържа различни елементи от материалната и духовната култура на народа от миналото. Те крият културен отпечатък,  чрез който може да се реконструират различни елементи от тази култура.

           Благословиите притежават образност, присъща на народното светоусещане. Особено обикнато образно средство при тях е сравнението. Някогашният българин характеризира действията и признаците, като използва житейския си и трудов опит. Той ги сравнява с  действия и признаци от заобикалящата го действителност – с  действия и признаци, наблюдавани в  природата, във всекидневния бит, характеризиращи животни и птици. Сравненията са постоянни, традиционни за фолклорния дискурс, използват се многократно в различните благословии. Те  носят образността на народното мировъзрение.  Разкриват образното мислене на даден човешки колектив, изразяват оценката му в образи  на различни природни и културни реалности. Именно затова те са носители на културна конотация и са ценен източник за културата и манталитета на народа.

Следващите няколко благословии показват в колко висока степен образните сравнения са характерни за този жанр:

 

Да си червено като власена (калинка)

Да бръмчиш като пчелица,

да си сладко като медица,

Да се въдиш като просото,

да се гоиш като прасенце!

На Бабинден бабата къпе детето, на което е бабувала, и го маже с масло и мед. Мазането се нарича червяване.     Маринов СбНУ ХХVIII, 353

 

Да сте честити и доброчести, да остареете и побелеете като Стара планина (или: като свети Никола), да сберете дом и имот, та и през прага ви да прелива, да нараждате челяд размесна, като цвете в градина и като млади фиданки около вас, да даде Господ, пръст и сгур да фанете, злато и сребро да стане, добро да ви потече като река, та сироти и сиромаси да пригледвате, за каквото посегнете, да го стигнете и сичко, каквото поискате Господ и света Богородицада ви дадат; речете синца амин, дай Боже.  Благословия на сватба от кума или свекъра, която се изговаря седешком с чаша вино в ръка и с  чести кръстения.  Стойчев СбНУ ХХХI, 130

Господ да ги благослови, сватке! Да им даде що им сърце сака; да са чисти, како вода на бистър кладенец; да са широки како поле; да са високи како планина, да са ве­сели како китка у градина, здравец у пла­нина, кукурек у присоина (припек), да се ширет како вакло стадо по равни рудини, да играят како младо ягне пред мила майкя!  Айде наздраве! Я току да ги надари, отневидена и незнайна страна! Айде наздраве!Благословия, произнесена отмоминия баща, ко­гато момковият баща му подава крондира (бъклицата) икит­ката върху пита.     Захариев СбНУ ХL, 239

Благословиите сравнения  са предимно свободни сравнения. Компонентите им са запазили своето значение. Образът се извежда от прякото значение на компонентите, по което тези сравнения се различават от устойчивите сравнения. Словесната квалификация тук е от автологичен тип – автологията е употреба на думата в собственото й, пряко значение (Зимин и др. 2004: 103). Тези сравнения съдържат ясни образи и са със силно въздействие. Те са обект на стилистиката и именно този тип сравнения са обект на разглеждане тук.

Доста рядко  благословиите са по същността си устойчиви сравнения, напр. Да е бяло като памук!  Да се обичате като хляб и сол! Те се различават от т.нар. същински фразеологизми, за които е характерно цялостно преосмисляне, по това, че първият компонент, т.е. лявата страна, запазва значението си, не се преосмисля. Това е и причината този компонент да бъде изключван от редица изследователи от границите на сравнението (за това вж. по-подробно у  Ничева, Спасова-Михайлова, Чолакова 1974-1975).

 

Образните сравнения в благословиите  са свързани с действие или признак. Глаголните сравнения най-често са при глаголите расна, порасна и нося се, поднося (износя): 

да раснеш като дърво дафиново, като босилек в (у) градина, като ръжта по полето, като топола по поле, като здравец по планина, като троскот под камен, като орех под тесла, като тенкенки парици.

(да) се носи и подноси како мряна риба по дълбини (в дълбина, в, по дълбине, в дълбочина,  у глъбина),  като (сиви) сокол по висини (в, по вишине, у висина); като пяна по вода;  като рогач в стръмно усое, като цар Константин по Романе;като гълъб по болярски дворове; като кон по тарнине;като герскинята с шареното перо, като царьо с тежката хазн и, като царицата с младите яничери.

да се носи, износи като кукувица из зелена гора, като яребица из зелена трева, като мряна риба из дълбина, като елен по планина, като добър юнак с добра коня вихрогон.

Сравненията са характерни  преди всичко за глаголи, свързани с човешкия живот, защото и благословиите са насочени най-вече  към него:

да остареят и побелеят (да остарееш и побелееш) като Стара планина, като Стара и Рила планина, като Риша и Витоша, като Пирин планина, като св. Никола (светого Николая);

да се обичат като хляб и сол;

да се плодят като пшеница в полето, като рибите по морето;

да се ширят като сиво (вакло) стадо по равни рудини;

да бързат като облаци пред вятър;

да се вият като лозов корен;

да се веселят като китка у градина;

да се въдиш като просото;

да му върви работата като на млада невяста думи;

да се роят като сняг;

да се гоиш като прасенце;

да играят като младо ягне пред мила майка;

да нараждате челяд размесна като цвете в градина, като млади фиданки около вас;

да си омръзнат като хляб и сол;

да ви потече добро като река;

да се пълни като боб;

да бръмчиш като пчелица;

да цъфтиш, да се китиш като ружа у градина, като бял трендафил у градина;

да му върви като на бясно псе тоягите;

да ти побелее главата като на магаре корема;

да подскочи като агне гергьовско, като пиле петровско;

да се слагаш като сокол в пущине, като риба в длъбине;

стана и застана като елен тригодишен на широката планина.

Сравненията на признаци са подобни на глаголните:

Да си (е) здрав  и дълговечен като дъб;

да си (е) весел като китка у градина, като цвете в градина, като кукуряк у присойна;;

да сте весели като пролет, богати като есен;

да е висок като планина;

да бъдат гъсти, чести като дъбрава край село, като на дяда Перина брадата;

да бъдат семенити, плодовити като дванадесет бръзлея на гнездо;

да са семенити като дванадесет синигера в една дупка;

да е дълъг като орашка копраля, като край извор топола;

да бъдат китни като бряст под гора, като дафин в градина;

да са меки като арбанашки кокони;

да е широк като поле;

да е бял като памук;

да бъдат меки като памук презреял;

да си бърз като сокол въз ридини, като вода низ ровини и брегове, като паяк въз ридини;

да е червено като калинка;  като вино;

да си сладък като медица;

да си (е) чист като вода на бистър кладенец,  като сребро;

да си здраво като здравец;

да е благословен като вакъл овен;

да е яко като желязо;

да си бял и як като среброто;

 тънка и висока като конопа;

бяла и червена като ябълка.

            Използваните в благословиите сравнения се изграждат по утвърден структурен модел, имат характерната за сравнението конструкция от лява и дясна част – лявата част съдържа действието или признака, основа за сравнението (tertium comparationis), а дясната – предмета, обекта, образа, с който се сравнява.  В зависимост от лексикално-граматичната характеристика на лявата, сравняваната част, се разграничават два типа сравнения – благословии:

      1. С лява част (tertium comparationis) глагол. Използваните глаголи

           означават действия, прояви на човека, по-рядко на животни;

  1. С лява част – прилагателно име. Прилагателните имена означават признаци, качества на човека.

Лексикално-граматическата характеристика на лявата част на сравненията определя категориалната характеристика на компаративните благословии: те са глаголни и адективни.

Сравненията имат експлицитна и имплицитна форма. При експлицитната сравнението се извършва с предлога като, имплицитната съдържа еталон без формално изразено сравнение (Черданцева 2004: 86). Компаративните благословии са предимно от първия тип.

            Дясната част на сравнението, т.нар. сравняваща част, може да бъде съчетание от предлог като + съществително име, но може да има и разгърнат вид, т.е. да бъде многокомпонентно съчетание, но винаги  основната й част е съществително име. Дясната част, както се каза,  обикновено не е преосмислена, не е семантично преобразувана, така както е при устойчивите сравнения. Признакът, който служи като основа за сравнението може да бъде релевантен за семантичната структура на предмета, с който се сравнява (напр. висок като планина, широк като поле), но много често не е релевантен, понякога той въобще не е елемент на тази структура (Зимин и др. 2004: 103-104) – (напр. весел като пролет, здрав като дъб).  Предметът е представен чрез асоциативен образ, чрез чувствено-нагледна представа за него. Този „обобщен чувствено-нагледен образ на предмета на номинация” е наречен от изследователите  емпиричен компонент на значението (Стернин  1985: 73, цит. по Зимин и др. 2004: 104 ).  Такъв емпиричен компонент на значението имат обикновено конкретни названия на животни, предмети от природата, природни явления и под. Именно те служат като еталон за сравнение. Еталонът е образец, с който се сравнява. Културната мотивация на еталона за сравнение може да се основава на различни фактори: обективни, при които образец за сравнение са природни и културни реалности, свойствени за живота на даден народ; субективни, когато се проявява произволна избирателност, митологични, в които най-вече се провяват анималистичните представи на древните хора и др. (Зимин и др. 2004: 108). При компаративните благословии мотивацията на еталона е преди всичко от първия и втория тип.

          Докато сравненията на признаци характеризират обикновено пожелавани лични качества на субекта и се основават на еталон – предмет (напр. бял като памук; висок като планина), глаголните сравнения съдържат типична, характерна, стереотипна ситуация, служеща за еталон, чрез която се характеризира пожелаваното поведение, действия, съществувание на субекта или субектите (напр. да се носи и подноси като мряна риба из дълбина; да си омръзнат като хляб и сол).

          Когато еталонът е особено характерен за дадена културна общност, той става символ. Символи в българската култура са лъвът – символ на смелост, орелът – на сила, лисицата – на хитрост, в руската култура– соколът и т.н. Повечето от еталоните в благословиите не са утвърдени, устойчиви в книжовния език (такива каквито са напр. в устойчивите сравнения като хитър като лисица, работя като вол), но както се каза, те са традиционни за фолклора, поради това са и много живи, въздействащи.

      Пожеланията, които се изразяват с образни сравнения, съдържащи еталон,  можем да наречем символни значения. Символните значения са за: дълъг живот – образът еталон е дълговечието на планините и светиите; физическа сила и здраве – образите еталони са бързината и устрема на сокола във висините, на излитащата яребица от тревата, на спускащата са мряна в езерото, на носещия се елен в планината, на препускащия юнак с кон-вихрогон, пъргавината на гергьовското агне и петровското пиле, цветът на здравето – червеният на калинката и виното и белият на памука, височината на тополата и планината (интересно е да се отбележи, че този образ не е характерен за съвременния български език, но е типичен за френския език, срв.: Haut comme une montagne  Висок като планина)  и т.н.;

честност – образът еталон е чистотата на бистрата вода от кладенеца и на среброто;

 плодовитост – образите еталони са плодородието на  пшеницата и просото, на рибите и фиданките;

 радост и веселие – образите еталони са пролетта, безгрижната игра на младото агне пред майка му, росната китка в градината;

любов -  образът еталон е тясната връзка между хляба и солта;

свобода – с образ еталон ваклото стадо на равни рудини;

успех – с образ еталон буйният устрем на реката и т.н.

            В тези образни еталони най-често се използват  образи, характерни за бита на даден народ  и присъстващи като традиционни във фолклора му. В българските благословии присъстват образите на животни и птици, на растения, предмети от бита, предмети от природата.

Анимализмът води своето начало от дълбока древност. Той е начин на възприемане и образно осмисляне на света от древните хора. Анималистичните сравнения съдържат вековните наблюдения на човека над външността и поведението на животните. Чрез сравненията се оприличават и характеризират човешки качества – физически и психически, човешко поведение. В благословиите те символизират положителни характеристики на човека.

Зооеталоните в компаративните български благословии са образите на сокола, кукувицата, яребицата, на елена, на ваклия овен и ваклото стадо, на гергьовското агне, петровското пиле - част от най-близкия и скъп свят на българина от миналото. Както се вижда, особено предпочитание има към домашните животни, които селянинът отглежда и чрез които  се прехранва. Основата за сравнение се опира по-малко на обективни признаци на тези животни (като например на сокола), а по-скоро на емоционалната връзка на човека с тях, т.е. тук се изявява субективен мотивиращ фактор за избор на еталон. 

          Силно емоционална е връзката на българския селянин и с предмети от природата, с която той е в постоянна връзка: планините, реките, дърветата. Образно и емоционално възприема той и растенията и цветята, които са красота и радост в живота му (весел като китка у градина). В благословиите образец за сравнение са културни растения като пшеница, просо, лоза, памук, боб, диви растения като кукуряк, дървета: дъб, бряст, топола.

Глаголните благословии са изпълнени с динамика. При тях е особено осезателно представена природата в нейния динамизъм.

Целият този свят, отразен в благословиите сравнения, е светът на трудовия български селянин от миналото. Тези благословии показват по какъв начин съзнанието на този селянин усвоява заобикалящата го действителност. В този смисъл благословиите сравнения отразяват душевността и манталитета на някогашния българин и са част от национално-културното пространство.

            Някои сравнения се изграждат по-малко на семантична основа, макар тя да съществува в известна степен, повече  на основата на благозвучието, напр. здрав като здравец, благословен като вакъл овен. Здравецът е растение, чиято връзка със здравето е опосредствена. Растението е известно в народната медицина като билка, използвана за лечение на някои болести. Оттам и името й здравец. Дори в диалектите съществува име здравец със значение човек, който рядко боледува, който има добро здраве. Едва ли обаче  сравнението се основава на това име. За селянина здравецът е едно от най-разпространените, познати и използвани растения и затова е станало символ на здраве. Използването на две еднокоренни думи в сравнението създава търсено благозвучие.  А това благозвучие е търсено, смятало се е, че звуковата или етимологична прилика или родство на имената  има магично свойство, сила, че то предизвиква съответното действие или състояние, в случая здраве (Айдачич 2009: 1).

            Подобна е мотивировката и на сравнението Благословен като вакъл овен. Ваклият овен е наистина благословия за патриархалния селянин. Но несъмнено важна роля за създаването на благословията играе в случая благозвучието и свързаното с него  митично вярване.

            Съществува един кръг сравнения, които са плод на социалния опит на българина, разкриват оценката му на обществото, в която се преплитат едновременното разкриване на ценности и слабости, на постижения и недостатъци. Преплита се сериозното и смешното:

            Тоз кравай, които са го ръце вили, привили,

            да му идат от девет села сгледници,

            от десето калесници,

            а то да са отнася, поднася,

            като цар Костадина по хаинското поле със силна  война,

            ..........................

            като лясковчани с големите бурии,

като еленчените с дълбоките кесии,

като реховчаните с хубавите пазари,

като присовчаните с бодливия спанак,

като развалачаните с хубавите жита,

като писърачаните с многото камъни,

като яковчените с кривите суджуци! (Коледарска благословия, СбНУ ХХVII, 342)).

Тези сравнения се повтарят в различни варианти. Те несъмнено са ценни щрихи, разкриващи страни от бита и душевността на българина от миналото.

Компаративните благословии са колкото обект на литературната стилистика, толкова и  на езикознанието, най-вече на лингвокултурологията. Изследването им разкрива не само езиковото богатство, но и емоционалното и мисловно богатство  на народа ни.

 

Е к с ц е р п и р а н и  м а т е р и а л и:

 

Дабева М.,  Пожелания и благословии у българския народ (Принос към изучването на народната душа и народния живот), С., 1937.

Дабева М., Български народни клетви (Принос към изучването на народната душа и народния живот),С., 1934.

„Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, кн. I–ХVIII, и  „Сборник за народни умотворения и народопис”, кн. ХIХ – , (1889-).

Славейков П.Р., Български притчи или пословици и характерни думи. Част. I, Пловдив, 1889; част II, С., 1897.

 

            Ц и т и р а н а  л и т е р а т у р а:

 

Айдачич 2009: Д. Айдачич, Естетическа функция на магията в словесния фолклор:  http// www. rastko.org.yu/rastko/delo/11300.

Арнаудов 1937:М. Арнаудов,  Българските народни пожелания и благословии. – В: М. Дабева, Пожелания и благословии у българския народ (Принос към изучването на народната душа и народния живот), С., 1937.

Зимин и др. 2004: В.И. Зимин, Пак Сон Гу, О национально-культурных особенностях устойчивых сравнений. – В: Культурные слои во фразеологизмах и в дискурсивных практиках, М., 2004, 102-114.

Костадинова 2002: П. Костадинова, Употребата на другия. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура, С. 2002, 114-118.

Ничева К., С.Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова, Фразеологичен речник на българския език, С., т. I  А-Н, 1974, т.II  О-Я 1975.

РБЕ: Речник на българския език, т. I-13 и прод., Изд. на БАН, С., 1977 – 2007.

РЛТ 1980: Речник на литературните термини, Изд. „Наука и изкуство”, С., 1980.

Стернин 1985: И.А. Стернин, Лексическое значение слова в речи, Воронеж, 1985.

Хаджийски 1966:Ив. Хаджийски,  Оптимистична теория за нашия народ. Студии и статии, Изд. „Български писател”, С., 1966.

Черданцева 2004: Т.З. Черданцева, Эталоны и стереотипные ситуации во фразеологизмах различных типов (на материале итальянского языка). – В: Культурные слои фо фразеологизмах и в дискурсивных практиках, М., 2004, 86-93.


Публикувана на: 27.12.2012 г.   |   Категория: На горещия стол

Коментари


Никола Обрешков

Публикуван на 01.01.2013 г. в 17:10 ч.

Примерен коментар.


Никола Обрешков

Публикуван на 03.10.2014 г. в 12:19 ч.

Примерем коментар.



За да не допуснем нецензурно съдържание или коментари, които не са свързани с публикацията, вашето мнение ще бъде публикувано след одобрение на администратор.

*
*
Няма да се публикува за публичен достъп.
*
Полетата, отбелязани със звездичка *, са задължителни.