ВСИЧКИ РЕЦЕНЗИИ


Рубриката „Рецензии и коментари” се финансира от спечелен конкурс на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите 2012 и 2014 г.

Това е рубрика, в която даваме пространство за всички ваши рецензии, коментари, отзиви. Често трудно намираме място за този жанр в изданията. Ако се чудите къде да публикувате вашия материал, можете да се възползвате от мястото, което ви предоставяме – безплатно! Ако пък вече имате публикация при нас, чакаме и още.


Славка Керемидчиева за труда на Наталия Сотирова-Милчева „Българо-гръцки лексикални хибриди (съществителни имена)“

СТАНОВИЩЕ

от доц. д-р Славка Керемидчиева – Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН за дисертационния труд„Българо-гръцки лексикални хибриди (съществителни имена)“ на Наталия Петрова Сотирова-Милчева за придобиване на образователната и научна степен „доктор” по научната специалност 05.04.11. Общо и сравнително езикознание (Балканско езикознание), професионално направление 2.1. Филология

 

1. Данни за дисертанта: Наталия Сотирова-Милчева е редовен докторант в ЮУ „Неофит Рилски“ към катедра „Етнология и балканистика“ по научната специалност „Общо и сравнително езикознание” (Балканско езикознание), с научен ръководител проф. д-р Иван Кочев. Тя работи като редовен асистент в същия университет с втората си специалност – новогръцки език. Трайният ѝ интерес и солидните ѝ познания по гръцки език обуславят и избора ѝ на научен обект – хибридните съществителни имена в българския език с гръцка основа.

 

2. Оценка на научните и на практическите резултати и приноси на представения за защита дисертационен труд:

Трудът е композиран в три основни части, библиография и източници и две много полезни и акуратно изпълнени приложения: индекс на анализираните хибридни формации и обратен индекс по словообразувателни модели. Структурата и съдържанието на автореферата са според изискванията и той представя в достатъчна степен целите, задачите, избраните научни подходи и методи, емпиричната база на изследването, заключениятаи приносните моменти на дисертацията. Н. Сотирова демонстрира добро познаване на теоретичните постановки у нас и в чужбина, които предшестват нейното изследване, както и библиографска информираност, което е задължително изискване към един докторант. Бих ѝ препоръчала да цитира и основните трудове – монографии на българските словообразуватели, а не само техните статии (М. Тетовска-Троева, Ел. Кяева, Л. Василева), като не се съмнявам, че тя отличноги познава.

 

 

Публикувано на: 28.12.2016 г.   |   Автор: доц. д-р Славка Керемидчиева / Assoc. Prof. Dr. Slavka Keremidchieva

Опасен кариеризъм без научна биография

Prof. Dr. Sc., Philosophy Tsvetana Georgieva
(Sofia, University of Library Studies and Information Technologies)

DangerousCareerismwithoutscientificBiography

Abstract: The publications in the scientific community are a key indicator of the growth in academic degrees and titles. The article questions a kind of fraudulence (comparable with plagiarism) in the scientific community - the practice to submit false information about publications (articles, monographs and textbooks) which false information is uncritically repeated from the reviewers as well. As a result, the candidate (I have added an actual example) acquires titles and reaches the title "professor" with almost negligible scientific training and production. The whole trickery relies on the fact that there is no organ or institution in the scientific organizations and universities to verify the facts and to dispute in advance, the apparently set-up deal. 

Keywords:academic degrees, titles, publications

 

проф. д.филос.н. Цветана Георгиева

(София, Университет по библиотекознание и информационни технологии)

 

 Опасен кариеризъм без научна биография

 

Публикациите са основен показател за израстването в академичните степени и звания. Статията поставя въпроса за вид мошеничество (сравнимо с плагиатството) в научните среди – практиката да се подават неверни сведения за публикации (на статии, монографии и учебници), които неверни сведения безкритично са повтаряни и от рецензентите. В резултат кандидатът (посочила съм за нагледност конкретен пример) придобива титли и достига до званието „професор“ с почти нищожна научна подготовка и продукция. Разчита се на това, че в научните организации и университетите няма орган или институция, която да проверява фактите и да оспорва предварително видимо уговорената поръчка.

Ще продължим ли да премълчаваме случаите на измама в науката – създаването на документация с невярно съдържание, която води до придобиване на звания и с тях до финансово ощетяване на институцията? Не трябва ли да се предвиди такъв контролен орган в научните организации и университетите?

Във въпросния случай, някой става професор с няколко фактически и документни лъжи за публикации, повторени като истини от рецензенти на професурата.

Въпросната кандидатка е инженер по образование (завършила е Електронно-изчислителни машини и устройства в Техническия университет), с настъпването на новите времена, кандидатката се ориентира към библиотечната работа и приближавайки почтената (но не и за млад учен) 50-годишна възраст, влиза в науката с дисертация в областта на наукознанието и библиотеките, на тема „Концептуални модели на автоматизирани научни библиотечни системи“ (2001). Става доцент след 3 години (през 2004 г.) без каквито и да е било сериозни трудове, като изключим десетина статии в съавторство. А след нови 5 години (през 2010 г.) – професор по Теория на научната информация с „научен труд“ на тема „Дигитална конверсия и функционална трансформация на библиотеките“.

 

Публикувано на: 24.09.2016 г.   |   Автор: проф. д.филос.н. Цветана Георгиева/Prof.Dr.Sc., Philosophy Tsvetana Georgieva

РЕЦЕНЗИЯ за труда на гл. ас. д-р Йоанна Кирилова „Представата за ума в българската картина на света”

В края на ХХ в. в науката се наложи идеята за антропоцентричния модел при изучаването на езика. Това постави пред езиковедите нови задачи и наложи да се потърсят нови методи за описанието на езика, нов понятиен апарат. Обособиха се различни научни направления, които разглеждат не само езика като обект на познанието, но и човека като негов носител,които изучават връзката между езика и културата, между езика и етноса, между езика и обществото.

 

Трудът на Йоанна Кирилова „Представата за ума в българската картина на света” внася своя принос в лингвокултурологичния подход към проблемите на езика. Изследването се състои от 246 страници. Работата е структурирана в пет глави със съответни подраздели, уводна част и заключение, азбучен показалец на паремиите и списък на цитираната литература.

Публикувано на: 03.06.2016 г.   |   Автор: доц. д-р Марияна Витанова


1 от 19 1 2 3 4 5 ...

Категории




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на рубриката „Рецензии и коментари” представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.