Копривщенци превръщат Филибе в Пловдив

За възникването на Копривщица няма общоприета и общовалидна версия. Но че по турско време Пловдив придобива български характер и се превръща в център на борбите за църковно, просветно и национално освобождение и в критерий за всенароден просперитет, благодарение на многобройните копривщенски родове, преселели се тук преди и след Освобождението, спор няма.

В това нагледно ни убеждава и излязлата през 2015 г. книга

„Копривщенските родове и Пловдив“

на историчката с копривщенски корен Райна Каблешкова, която е добре известна на образованата публика и не се нуждае от специално представяне като личност и историк със специализации по етнология, музейно дело, библиография и библиотекознание, автор и редактор на множество книги и етноложки изседвания, с редица научни публикации в специализирани издания и сборници, с десетки участия в научни конференции и други форуми.

Книгата има два раздела, посветени съответно на градивната и неуморна деятелност на копривщенските родове  в живота на Пловдив преди и след Освобождението, и един за мястото, ролята и значението на техните днешни потомци – наши съвременници – в пловдивския живот. Книгата има и четвърта част с богат снимков материал, онагледяващ историческите факти и данни, от които изданието „прелива“, въпреки че не надхвърля 120 страници.

Това прави книгата на Райна Каблешкова – сама потомка на славен копривщенски род с голям принос за развитието на Пловдив през годините – същинска енциклопедия. За да се постигне такъв отличен резултат – в малък обем да се каже много – основно допринася езикът на авторката: стегнат, лаконичен, често дори лапидарен. Как иначе да се споменат поне с един ред и с ясна и точна формулировка заслугите на хиляди хора с копривщенско потекло, превърнали някогашния турски град Филибе с преобладаща гръцка  духовност и образованост в метрополия с български характер, дух, физиономия, наречен Пловдив, по инициатива на копривщенски първенци?

Тази историческа сага започва с рода Чалъковци – Големи и Малки, имащи най-големи заслуги в живота на Пловдив през 19 век, защото „положиха крайъгълния камък на българщината в Пловдив и епархията“, четем в книгата . Следват по значимост родовете Моравенови, Чомакови, Герови, Груеви, Каблешкови и други. Чалъкови даряват 5 млн. лв. на Пловдив и епархията за църкви, училища и други дейности, повеждат и борбата срещу гръцкото духовенство, което се мъчи да асимилира и погърчи българското население в града.

Коя е причината за това своебразно „изтичане на мозъци“ към Пловдив?

Преди всичко – нарасналите икономически възможности на забогателите фамилии от абаджийския, бегликчийския и джелепския занаят. За техния стопански размах Копривщица е вече тясна, а и за нея са направили достатъчно. Найден Геров например идва от Копривщица и става учител (1850) в Пловдив по покана на Стоян Чалъков, за да преподава на български език в главното епархийско училище.

Брат му Вълко Чалъков често използвал израза: „Що съм го казал, така ще стане!“ Това сякаш става девиз на всички копривщенци, преселили се в Пловдив по това време. Покрай предприемаческата си деятеност, обезпечила им необходимите средства, те нито за миг не изоставяли своите народополезни начинания и дарителската си дейност.

Тези благородни инициативи, целящи да образоват, одухотворяват и въздигат българщината, не са дело само на първенците на видните родове. Техните потомци – синове, дъщери и внуци – съвсем естествено продължават в същия родолюбив дух да предприемат и подпомагат българските начинания в Пловдив и всички български борби, особено борбата за църковна независимост.

Тази преданост и отдаденост на нуждите на българщината, в най-широк смисъл, е изумителна. Много от тези хора зарязват доходните си професии и държавни длъжности, за да се отдадат изцяло на една или друга кауза. Така д-р Стоян Чомаков прекратява лекарската си практика, за да насочи всичките си усилия към постигането на църковната ни независимост.

Найден Геров след Освобождението се отказва от високоплатена служба, за да започне издаването на капиталния си труд – Речник на българския език. А след смъртта му неговото епохално дело продължава сестреникът му Тодор Панчев, издал двата последни тома от Речника и допълнението към него.

Райна Каблешкова изрежда съвестно и въз основа на стотици документи и книги приноса на различните представители на гореспоменатите копривщенски родове. По същия начин тя представя и деятелността им след Освобождението, когато преселването на копривщенци е много масово, и условно се разделя на два етапа: до 1900 г. и от 1900 г. до средата на 20 век.

Основната причина за

втората преселническа вълна

е икономическият упадък на Копривщица след Освобождението поради нейната обвързаност с османските пазари в рухналата империя. (Такава е цената на свободата! Подобно е положението и днес, след разпадането на социалистическата система и краха на плановата икономика).

В различните учреждения и дирекции на Източна Румелия важно място заемат представители на копривщенските родове. Те придават облика, те са лицето на управлението. Те се изявяват като големи патриоти и държавници. В този етап от българската история се открояват с разноликата си деятелност десетки видни копривщенци като Георги Груев, Тодор Кесяков, Михаил Маджаров. Те са в основата на учредяването на Научно-книжовното дружество в града (1881).

Други личности, допринесли за развитието на Пловдив и управлението на Източна Румелия, са: Георги Вълкович, Стоян Чалъков, Никола Г. Стоянович-Чалъков, д-р Стоян Чомаков, Найден Геров и племенникът му Тодор Панчев, който обработва и издава в два тома архива на вуйчо си. Неуморно продължават да работят в Пловдив Цоко Каблешков и Йоаким Груев, който пет години е директор на Народното просвещение в Източна Румелия и инициатор за създаване на първата Държавна библиотека и музей в Пловдив, а през 1908 г. тържествено е честван 80-годишният му юбилей. Синовете му Салчо, Груйо и Георги са достойни продължители на неговото дело.

Братът на Йоаким Груев – Георги Груев, е един от редакторите на първия български вестник – "Марица", стига до поста председател на Областното събрание, а след Съединението, като високо ценен юрист, взема дейно участие в подготвянето на почти всички законопроекти на Княжеството.

Синовете пък на Цоко Каблешков - Антон, Атанас и Никола, участват активно в Съединението. Антон служи за свръзка между тайната организация, ръководена от Захари Стоянов, и руския военен представител полк. Чичагов. При преговорите с последния, съединистите са искали руските офицери в Източна Румелия да останат напълно безучастни при прогласяването на Съединението, за да може то да успее.

Колко още имена от този род могат да се изброят! Атанас Каблешков, Никола Каблешков, Андон Лулчов Каблешков, Стоян Вълков Каблешков, Недко Дончов Каблешков (юрист, публицист и журналист, по чието предложение и внушение тютюнопродавецът и благодетел Димитър П. Кудоглу дарява 30 млн. лева за откриването на благотворителен дом за безплатно лечение на бедни хора в Пловдив (1926); организира посрещането в Пловдив на Иван Вазов по повод 70-годишния му юбилей; енергично се намесва през март 1943 г. в акцията за спасяване на пловдивските евреи… Две от петте деца на Недко Каблешков от брака му с копривщенката Райна Личева – Иван и Личо, остават да живеят постоянно в Пловдив и с делата си са полезни за града.).

Райна Каблешкова е проследила десетки родове, чиито представители се утвърждават като

пловдивски граждани във всички сфери и области

на живота. Вниманието ни е привлечено от деятелни родолюбци като д-р Рашко Петров – управител на първата българска болница след Освобождението в Пловдив; сетне от величавото име на Петко Каравелов, основал заедно с Петко Славейков в. „Независимост“, избран и за кмет. Следват изтъкнати фигури като Михаил Маджаров – един от водачите на Съединистката партия, Иван Герджиков, в чийто дом през април 1903 г. се провежда конгресът на Одрински окръг и в чиято работа, като представители на централния комитет на ВМОРО, вземат участие Гоце Делчев и синът на Иван – Михаил Герджиков. Следват още кратки, но информационно плътни, редове за родове като Кесякови, Моравенови, Чипеви, Касърови, Личеви, Говедарови, Тумангелови, Нейкови, Дишкови, Палавееви, Азманови, Биволарови, Брайкови, Самодивекови, Будинови, Старибратови, Грозлекови, Беловеждови, Лютови и други.

Райна Каблешкова не е пропуснала и недълголетното, но много важно за бъдещия поет, пребиваване в Пловдив на Димчо Дебелянов, напуснал със семейството си Копривщица през 1896 г., след смъртта на бащата Вельо Дебелянов.

Един впечатляващ пример за родова приемственост по копривщенска линия

през годините е фотографът-художник и кинодеец Тодор Васев, син на Ана Каблешкова, която пък е дъщеря на най-малкия син на чорбаджи Лулчо – Тодор, който се явява по-малък брат и съименник на героя от Априлското въстание Тодор Каблешков (син на чорбаджи Лулчо от първата му съпруга).

Учителката по литуратура Ана Каблешкова се омъжва за Андрей Васев, учител по история, и има двама синове, единият от които е именно Тодор. Той е изключително дейна личност. Работи в Националната телевизия като кореспондент за пет окръга – Пловдив, Пазарджик, Хасково, Смолян и Кърджали, ръководи любителски клубове по кино и фотография, изявява се като сценарист, оператор, режисьор, постановчик на повече от 80 филма. През 2015 г. той получава голямата награда „Пловдив“ за фотография и операторско майсторство. Предложението за нея е било на Пловдивската обществена телевизия (ПОТВ), защото „Тодор Васев е безспорно една емблематична за града фигура. Благодарение на неговата творческа енергия и организаторски талант е създаден безценен кинолетопис на Пловдив. Името на града ни се прочу на десетки световни кинофестивали на алтернативното кино.“

Такава приемственост  у копривщенските родове не е изключение. Още повече че родолюбивата деятелност на новозаселилите се в Пловдив копривщенци се съчетава с продължаващата в същия дух деятелност на първите родове, преселили се в града на тепетата. Като имаме предвид тази приемственост, не можем да не си дадем сметка, че потомците са толкова достойни за своите предци, че те вероятно биха били точно като дедите си, ако бяха на тяхно място във времето.

Така че със сигурност, както каза преди време учителят и поет Георги Киров при представянето на друга книга на Райна Каблешкова („Сто видни копривщенци“) в София, ако се бе родила и живяла по време на Априлското въстание, тя щеше да ушие и развее знамето на бунта.


Публикувано на: 03.11.2017 г.  |   Автор: Славимир Генчев / Slavimir Genchev

Категории




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на рубриката „Рецензии и коментари” представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.