СПЕЦИАЛИЗИРАНИ РЕЦЕНЗИИ


Рубриката „Рецензии и коментари” се финансира от спечелен конкурс на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите 2012 и 2014 г.

Това е рубрика, в която даваме пространство за всички ваши рецензии, коментари, отзиви. Често трудно намираме място за този жанр в изданията. Ако се чудите къде да публикувате вашия материал, можете да се възползвате от мястото, което ви предоставяме – безплатно! Ако пък вече имате публикация при нас, чакаме и още.


АКЦЕНТНИ ВАРИАНТИ ПРИ ЕДНОСРИЧНИ ЧЛЕНУВАНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА ОТ МЪЖКИ РОД

Широко разпространено е мнението, че от позиционно гледище ударението в българския книжовен език е свободно и подвижно[1]. Докато първата характеристика се приема безусловно, то подвижността се оспорва. Тук, както посочва Л. Андрейчин, (1968/1980, с. 196)„няма единство по въпросите, на каква основа, в какви граници и в каква степен може да се говори за подвижност на българското ударение.” Авторът формулира тезата, че в областта на словоизменението в „българския книжовен език преобладава решително неподвижното ударение” (пак там, с. 199). Този възглед е защитаван и развиван след това и от Ст. Буров (1976; 2012). Независимо дали подвижността се приема като основна характеристика на българското ударение, или то се смята за подвижно само, така да се каже, по изключение, в граматическите парадигми на много съществителни имена и глаголи, има случаи на изместване на ударението, които понякога създават трудности по отношение на правоговора. Предмет на внимание тук ще бъдат едносричните съществителни имена от мъжки род и тяхното членуване, които са сред най-важните случаи на подвижност на ударението в българското словоизменение.

Публикувано на: 15.07.2015 г.   |   Автор: доц. д-р Христо Стаменов


4 от 4 1 2 3 4

Категории




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на рубриката „Рецензии и коментари” представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.