Палмира Легурска. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, ЕТО, 2011, 311 с.

Монографията на доц. д-р Палмира Легурска е издадена през 2011 година и е плод на дългогодишни разработки на авторката в областта на теорията на съпоставителния анализ и лексикалната многозначност. Книгата обобщава и развива търсенията на доц. Легурска от предишни статии и студии, а също така представя част от нейния богат опит на ръководител на проекти в Секцията за съпоставително изследване на българския език с други езици на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към БАН.

Книгата се състои от две части, всяка с пространен увод. Към първата част е поместен Семантичен речник 1 – Съпоставително-типологичен анализ на начините за вторично назоваване на предметните имена (с. 36-131). Към втората част са поместени Семантичен речник 2 – Ономасиологичен каталог на семантичните преходи в синхрония (с. 184-273) и Семантичен речник 3 – Ономасиологичен каталог на семантичните паралели в синхрония (с. 274-311). И трите речника са върху руски и български езиков материал.

В увода на част първа, озаглавена „Типология на начините на вторично назоваване на предметните имена (върху материал от руския и българския език)“ се въвеждат и обясняват основни положения. Сред тях са следните: научното изследване има за основен предмет гледната точка на средния носител на езика; изследователската задача е конструирането на езикова картина на вторичното назоваване в няколко езика и нейното представяне на читателя под достъпната форма на семантичен речник; цел на изследването е анализът на начините на вторично назоваване и самите вторични номинации; материалът на изследването са седем групи предметни имена – съдове, оръдия, мебели, облекло, растения, животни и части на тялото в шест езика[1] – български, руски, сръбски, чешки, френски и английски; областта на изследването е емпиричната семасиологоия и ономасиология.

Изследването се опира на твърдението, че лексикално-семантичната структура на езика е комплекс от взаимосвързани взаимообусловени елементи, който на свой ред е част от по-широката езикова структура и е резултат на взаимодействия в по-ниска структура. Лексикално-семантичната структура на един език може да изглежда като комбинация от речник, семантични полета (лексикално-семантични групи, тематични групи думи), значения на думите и семантични компоненти на значенията.

Авторката подчертава, че макар исъвременните постижения на семасиологията да са значителни, то основните съдържателни свойства на езика остават слабо осветени и не е възможно „да се пристъпи към създаването на семантични теории с всеобхватен характер“ (с. 9)

Лексикално-семантичната типология предполага събирането на обширен материал и участието на много учени, но преди всичко следва да се определят областите от действителността, които имат задължителна езикова реализация поради своята всеобщност: цветове, части на човешкото тяло. Става дума за образуване на речниково „ядро“, което постепенно ще се разшири, а разширяването става чрез полисемията.

Друг важен момент за изследването е, че лексикалните масиви се разглеждат и съпоставят синхронно чрез унифициран еталонен (матричен) модел. Този модел е рамка за образуването на вторичните значения, но и обща система за отчитането им (с. 10), което предпоставя практическата приложимост на резултатите от съпоставката.

Стегнато и изчерпателно авторката представя разработения модел: това е модел от тип „контейнер на значенията“ за дадена тематична група. Използвани са тълковни речници на съответните езици, материалът от които запълва предварително избрана схема на матрицата, а самата матрица е конструирана на базата на една двойка езици – руски и български. За българския материал се прилага и интроспекция, т.к. авторите са носители на българския език, за чуждоезиковия, при нужда – анкетиране. Матрицата подлежи на коригиране и такова се прави, ако определени значения излязат извън нея. Тя става tertium comparationisмежду езиците.

Трети (не и по важност) момент е, че начините на вторична номинация са универсални за изследваните езици, но в същото време са етноцентрични за дадена лексико-семантична група.

Отправна точка в изследването е допускането, че има зависимост между тематичната група и типовете многозначност. За всеки отделен език може да се определят типовете многозначност, които характеризират определена тематична група. Тези типове многозначност може да се подредят според това, колко е типична появата им в отделните езици, което пък е предпоставка за разкриване на междуезикова симетрия/асиметрия.

Формулирани са три основни изследователски задачи: да се определят типовете полисемия за предметните имена във всеки език; да се направи съпоставителен анализ на типовете полисемия и вторичните номинации в групи по два езика; да се формулират семантичните типологични характеристики на всяка двойка езици – като съотношение на едно- и многозначни думи в лексикалните групи и като степен на типичност. Задачите се разработват в съответствие с приетото в работата теоретично положение за откритата системност на лексиката и осем положения за лексикалното значение, посочени на с. 14-20.

Сред осемте положения важно място заема представянето на структурата на многозначната предметна дума. Създаваният конструкт за многозначната предметна дума е контейнер от значения, с които се етикетира определено название. Този конструкт има ядро и периферия – ядрото е първичното значение, а периферията са вторичните значения, свързани с първичното чрез асоциативни връзки. 

Друг важен момент е намирането на връзка между семантичната и когнитивната теория за многозначната дума (с. 17). Авторката свързва семантичната теория със статично онтологизиране на конкретна ситуация, а когнитивната теория – с динамичното онтологизиране на същата ситуация.

Трети момент е този, че вторичните значения възникват по две съдържателни връзки между ядро и периферия – класификационни и импликативни. Класификационните връзки пораждат метафори, които авторката по примера на Н. Арутюнова разделя на образни и номинативни, а импликативните връзки пораждат метонимии.

На с. 20-29 е обяснена и илюстрирана с примери методиката на съпоставителен анализ. Изяснени са следните неща: аспектът на анализ е съдържателен; обект на анализ са  ЛСВ (лексикосемантичните варианти)  на многозначните лексикални единици в дадена двойка езици; основа на съпоставката е съдържателната еквивалентност по първично значение; единица на съпоставка е семемата.

При еквивалентност в първичното значение се образува лексикална двойка чужд език-български. В рамките на тази двойка се съпоставят вторичните значения. Тук важен момент е въвеждането на трети член на сравнението (tertium comparationis) под формата на конструкт, наречен инвариантна семантична структура (ИСС) на думата – еталонен представител на дадена тематична група. Това е един от важните приносни моменти в книгата, логично продължение на предишни разработки на авторката. Допуска се връзка между семантичната структура на дадена предметна дума и принадлежността ѝ към определена тематична група: при познаване на първичното значение на думата да могат да се предскажат възможните вторични значения (с. 21). ИСС се изработва по индуктивен път. Лексикалните значения се разпределят по приетите типове, като по-често една дума не успява да запълни цялата семантична парадигма, макар това да е възможно. Незапълнените позиции на ИСС са потенциални възможности думата да развие нови вторични значения – метафори (образни или номинативни) и метонимии. Запълването на ИСС е илюстрирано на с. 23-29 върху материал от всички седем тематични групи в руския и българския език.

В работата следва описание на предварителния анализ на лексическия материал. Като важен моменти от него може да се посочи представянето на значението на думата в когнитивна рамка (резултат от използването на модел тип „контейнер на значенията“) и ролята на тази рамка за установяване на семантична и преводна еквивалентност между лексикалните единици в съпоставяните езици.

Друг важен момент е посочването на принципа на подбор на езиковия материал: седем тематични групи предметни имена, избрани според идеографската класификация на „Семантичен речник на руския език“ на Н. Шведова.

Трети важен момент е, че матриците за двойката езици български и руски са доразвити на базата на съпоставките сръбски-български, чешки-български, френски-български и английски български.

Следва Семантичен речник 1 (с.36-131), в който в началото на всяка група е посочена матрицата, по която се структурира вторичното назоваване. Речниковата статия се състои от двойка лексеми – руска и българска – съответстващи си по първично значение. Под тях в съответствие с матрицата са посочени вторичните значения, като понякога са дадени и примери. В края са изведени отношенията, в които влизат семантичните структури – съвпадане, несъвпадане, пресичане и включване. Подредбата е азбучна – по първата буква на руската лексема.

Така оформен, материалът притежава достойнството да е ясно изложен и систематизиран както от лингвистична гледна точка, така и от гледна точка на информационните технологии.

 

В увода на част втора, озаглавена „Съпоставително-типологичен анализ на вторичната номинация на предметните имена (за целите на многоезично изследване)“ се въвеждат и обясняват основните положения в тази част. Като начало на с. 134-136 се представят, или както умело определя това авторката, се актуализират понятията съпоставително-типологичен анализ, вторична номинация и предметни имена. Въз основа на направената актуализация се класифицира направеното изследване: то принадлежи на специалната частна съпоставителна типология. Негов обект е полисемията на предметните имена (в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски – илюстративният материал е за български и руски език), а основен предмет – съпоставително-типологичният анализ на явлението. Целта е да са очертаят общите моменти и различията в съпоставяните езици.

На с. 137 намираме посочени трите задачи на изследването, по които са създадени трите семантични речника и върху които са написани част първа и част втора на книгата: (а)  изработване на съпоставително-типологична картина на начините и типовете полисемия; (б) създаване на ономасиологичен каталог на семантичните преходи; (в) създаване на ономасиологичен каталог на семантичните паралели.

Отново след разглеждането им в първа част е отделено внимание на матричния модел и се подчертава зависимостта на типовете полисемия за определено предметно име от принадлежността му към конкретна тематична лексикална група в даден език.

Приносно е решението за комбиниране на инвариантен и прототипен подход (с 145) при разглеждане на полисемията и избора на единица, която да синтезира всички значения в ИСС – познатата от част първа матрица – еталон за образуването на вторични значения. Тази матрица според авторката би могла да се нарече информационен носител на типологията на вторичното назоваване.

След като се спира на задачите, реализирани с трите части на проекта, авторката прави извода, че проектът е „първи опит в българската лингвистична традиция да се представи полисемията в синхрония във вид на каталог от семасиологично-ономасиологичен тип“ (с. 147). Този каталог цели семантично типологизиране на полисемията като явление и представяне на фактите под формата на база данни.

Какво може да се постигне въз основа на каталозите е посочено в три основни пункта. Ономасиологичният  каталог на семантичните паралели е стъпка при моделирането на вторичната номинация на предметните имена и съответно: а) установяват се общите начини и типове на вторично назоваване в избрани езици; б) чрез ономасиологичния каталог на семантичните преходи се оформят отношения на наличие/липса на еквивалентност; в) чрез семантичните паралели в синхрония се акцентува върху степента на сходство между езиците (в лексикалната им семантика).

Трите отделни семантични речника съставят един общ, за който авторката прави следните обобщения:

Речник 1 показва, че начините за вторична номинация са еднакви в изследваните езици и съответно те принадлежат към един и същи семантичен тип. Речник 2, при който се пренарежда основната матрица при всеки от езиците, е отделна съпоставително-типологична характеристика на полисемията на предметните имена. Речник 3 пък е илюстрация на степента на съвпадане между езиците на ниво семеми. Полисемията е представена чрез троен параметър – тематична група, лексикална единица и семантични множители.

На с. 184-273 е поместен каталогът с преходите. В него по тематични групи са изредени типовете вторична номинация, като се започва от най-разпространените, и под тях са дадени лексикалните двойки български и руски думи (съответстващи си по основно значение), като е означено дали е реализиран даденият тип вторична номинация.

На с. 274-311 е поместен каталогът с паралелите. От него са изключени случаите, в които няма съответствие при прехода (метафоричен или метонимичен) от първично към вторично значение.

В заключение ще посочим, че монографията на доц. Легурска е изключително ценна с това, че систематизира начините на вторичното назоваване, създава и доказва работоспособността на методика за матрично разгръщане на езиковия материал с оглед създаването на бази данни, насочени към компютърната лингвистика. С право авторката вижда и подчертава стойността на матричното оформяне и подготовката на материала във форма, удобна за компютърна обработка и въвеждане в бази данни. Подобен подход е особено актуални и необходим днес като предпоставка за бъдещи изследвания и научно „рециклиране“ на събраните изследователски данни.

Книгата представлява интерес основно за лингвисти. Това може да са специалисти в областта на компютърната и корпусната лингвистика, чуждоезиковото обучение, лексикографията и в други области. Книгата може да се определи като принос в теоретичната и приложната семантика, едно детайлно изследване на механизмите на вторичната номинация, което обединява в себе си най-добрите традиции на структуралната школа и новите когнитивни разбирания за лингвистиката.

                                                                                                                                                           

                                                                                                                                                               д-р Иво Панчев

 

 

Бел. на редактора: Рецензията е публикувана в сп Съпоставително езикознание, 2013, 1 и любезно предоставена на читателите на сайта за хуманитаристика и извориелектронно списание Дзялото от автора.

 

 



[1] Илюстративният материал в книгата е от два езика – български и руски.


Публикувано на: 10.03.2015 г.  |   Автор: д-р Иво Панчев

Категории




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на рубриката „Рецензии и коментари” представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.