Важен научен труд, посветен на родопски говор

Каневска-Николова, Елена. Говорът на с. Момчиловци, Смолянско - половин век по-късно. София: Международно социолингвистическо дружество, 216 с.

Трудът е опит да се погледне на един съвременен диалект, като се сравнят два среза. Първият представя системата според изследването на Ст. Кабасанов, публикувано през 1956 г., но обхващащо архаичния тип на диалектната реч според методиките и схващанията на по-старата диалектоложка доктрина. Вторият срез е синхронно описание на диалекта днес по методите на социолингвистиката, т.е. с отчитане на социалните селски структури в корелацията им с определено речево поведение.

 

По замисъл и по изпълнение трудът е новаторски и е без аналог в българското езикознание, което и сега изследва селския език по стари диалектоложки методики, без да отчита динамиката.

За изследвания като рецензирания труд от първостепенна важност е събирането на автентичен изходен материал. Елена Николова изследва речта на свои съселяни, владее системата като един от носителите й. Това е отлична предпоставка за верността на илюстративния материал, още повече, че става дума за диалект с особено сложна фонетична система, в която са налице ê и ô.

За успеха на изследването допринасят още две положителни предпоставки. Авторката има опит в събирането на материали за нуждите на класическата териториална диалектология като участничка в организираните от Института за български език експедиции. Без такъв опит не е възможна пълноценната работа на терена. Другата важна предпоставка е школуването на авторката в областта на новото социолингвистично направление. Елена Николова умело и последователно използва всички постижения на българската социолингвистика и творчески ги прилага в благодатния родопски терен. Да не забравяме, че преди пет години тя много успешно се справи с трудностите по проучване и описване на смолянския градски говор. Това проучване бе защитено като дисертация, а през 1998 г. излезе като отделна книга, за която има няколко положителни рецензии в научния печат.

Трудът се състои от увод, седем глави, заключение, речник и приложения. Тук ще ги представим с оглед на използването им и от учителите по български език.

В увода се коментират предметът, целите и методиката на изследването. Още тук виждаме намеренията на авторката да ни поднесе модерно, съвременно проучване чрез използване на социодемографските и ситуативните предпоставки като генератори на съответен тип речево поведение. Изследването се определя като основано на диалектоложки материал, представен с методите на социолингвистиката.

Материалът е събиран чрез метода на включеното наблюдение, като са обхванати всички възрастови групи в селото. Общият брой на информаторите е 41. Чрез инициали те са дадени в списък, от който придобиваме добра представа какви лица с каква социална характеристика се изследват. Това е задължително, за да се види какъв е преднамереният случаен подбор. В анкетите участват веднъж 42-ма души, а в другия случай - 60 души по равен брой от всяка една от трите възрастови групи. Алгоритъмът на събиране на материала е в пълно съответствие с изискванията на съвременната социолингвистика и нейния представителен американски оригинал.

Първа глава представя традиционния териториален диалект в с. Момчиловци според студията на Ст. Кабасанов. Авторката не си поставя ревизионистични цели, а накратко привежда казаното от Кабасанов, за да бъде ясно за читателя върху какво стъпва, за да сравнява. Мисля, че този подход е градивен и е достоен за подражание. За мене казаното от Елена Николова е изчерпателно и добре представя съдържанието на класическото Кабасаново изследване. Нещо повече: авторката набляга на тези моменти, върху които след това ще надстроява и ще констатира от гледище на своята хипотеза и своя материал.

Същинското изследване започва от втората глава, озаглавена „Обща характеристика на езиковата ситуация в днешното с. Момчиловци“. Читателят е улеснен, защото авторката грижливо дефинира понятията и въвежданите термини, показва с какво значение ги използва. Става дума за основни понятия, като диглосия, маркер, превключване на кодове, интерференция и подобни. Стремежът е да се оперира с понятията според значенията им, вече приети в българската социолингвистика.

Тук е представена социодемографската справка за населението, като се посочват официалните източници - картотечният регистър за населението на с. Момчиловци.

В тази глава авторката представя резултатите от обширна анкета, посветена на речевия етикет, на нормите на езиков живот в селото. И тук Елена Николова е вярна на възприетия подход и излага резултатите според възрастовите групи.

Третата глава разглежда съвременното състояние на говора. Още от заглавието разбираме, че ще става въпрос за устойчивите тенденции и интерференции, следствие от диглосията, т.е. за владеенето на диалект и на книжовен език от едни и същи информатори. Веднага е формулирана хипотезата, че става въпрос за движение в посока към книжовния език (КЕ). От фонетиката се проследяват ô, ê , употребата на а вместо о, а вместо ъ (под ударение), у вместо и и подобни. Направен е изключително подробен преглед на тенденциите, довели до днешното състояние на фонетиката, която е силно приближена до книжовната. Приведени са детайли от записаните текстове, които документират днешното състояние.

В морфологията има силно разколебаване на падежните флексии при имената (отлично документирано от авторката). Разколебана е и системата на тройното членуване. Намирам, че третата глава е написана високо професионално. Показан е днешният облик, като е отчетено какво става по оста стари - млади. Авторката прави ново описание на момчиловския говор и показва завидна диалектоложка култура.

Четвъртата глава е в плана на съвременната социолингвистика. Отнася се до динамиката на променливите и ковариацията между социодемографските генеративи и езиковите им маркери. Смело може да се каже, че предишните страници (повече от 100) подготвят читателя да навлезе в тази изключително интересна и изцяло приносна част на труда.

Изложението започва с избора на независимите променливи, с доказателство за четири социодемографски генеративи: възраст, пол, образование, професия. Намирам, че се е ориентирала правилно (вж. моята книга Социолингвистичният маркер, София, 1998). Изключителна подготовка, интуиция и познаване на обекта изисква определянето на зависимите (езиковите) променливи, които според авторката са следните: 1) широко ô; 2) широко ê; 3) екав изговор при глагола нямам; 4) и вместо е в глаголни форми тип вдигниш; 5) а вместо е в начало на думата и в средисловие след ц, з, с (цадèн, залèн, чатвôртак и под.); 6) мекост на съгласните в краесловие и в средисловие пред други съгласни; 7) депалатализация тип нòсат (= носят); 8) епентеза на х в кратките местоименни форми, тип хи (= й), хми (= им) и в наречията нахвôн (= навън), нахвôтра (= навътре); 9) отмет на ударението тип дтнеси и подобни; 10) множествено число с окончание -e - лажè, кàм’ен’e и подобни; 11) падежни окончания (родителни и дателни); 12) йê вместо аз; 13) итеративни глаголи тип купòвам; 14) разменен словоред на не и глагол съм. Нарочно изброявам езиковите променливи, за да изтъкна, че и в това отношение трудът на Елена Николова е уникален: Лабов изследва Ню Йорк с четири променливи, А. Ангелов следи осем променливи, Виденов-Байчев - седем променливи, и т.н. Операциите по съпоставянето на генеративите и променливите са извършени безупречно, дадени са с графики: казаното е доказано. Само един пример: кумулатата на широкото ô сочи, че с нарастване на възрастта стойността й се увеличава. Така е и при кумулатата на широкото ê. Да се проследят 14 променливи по 4 генеративи означава 56 изключително трудоемки операции. Сигурен съм, че бъдещите изследователи ще четат с особено внимание тези страници от труда на Елена Николова.

В унисон с модерните постлабовски проучвания е направен опит за клъстърен анализ, който показва коя генератива е релевантна за речевото поведение на селяните от Момчиловци.

Четвъртата глава ни уверява, че авторката е отлично школуван социолингвист, способен не само да събира и описва материал, а и да го подлага на анализ с най-модерни методики, използвани днес в САЩ и в напредналите европейски страни.

Петата глава е посветена на речевото поведение на момчиловската местна интелигенция. Въплътен е творчески нашият български опит, прилаган досега в проучванията на градовете. За първи път обаче виждаме, че методиката работи и в селския терен. Доказано е нашето твърдение, че и в селата е налице процесът диалект --> мезолект --> книжовен език, т.е. че селата се държат като градове и че само патриархалните села са крепост на диалекта. С риск да се повторя ще кажа, че и петата глава е методически безупречна и сама за себе си е отлична приносна студия, задължително четиво за диалектолози и теренни социолингвисти. Намерени са тези маркери, които у носителите на диалекта създават усещането, че е превключено на книжовен език. Изключителни по своята точност са наблюденията върху неконтрастните за местната интелигенция маркери. Става дума за отлично познаване на терена и за отлично владеене на съществуващите социолингвистични методики. И тук всичко е онагледено с графики.

В шестата глава авторката изследва речевата ситуация като мотив и императив за превключването на кода. Ще подчертая, че става въпрос за приносно хрумване, което нагледно изтъква при какви условия местният човек е принуден от общественото мнение да търси и да включва маркерите на мезолекта (междинния език) и книжовния език, освобождавайки се от контрастните особености на диалекта. Тази глава е задължително четиво за нашите диалектолози, които все още продължават да работят по класическите диалектоложки методи. Тук няма да реферирам шестата глава, защото - сигурен съм - ще разваля удоволствието на читателите при непосредственото й възприемане. Става дума за участниците в общуването, темата на общуването, мястото на общуването и т.н. Информаторите са проследени според социодемографската им характеристика. Резултатите са онагледени с графики и е направен точен и ясен коментар.

Седмата глава е в плана на психолингвистиката и се отнася до анализа на резултатите от анкета за самооценка на речевото поведение, т.е. на това, което наричаме атитюд. Главата е студия в студията и е изпълнена по всички правила на този тип проучване. Изследвана е диалектната компетентност на участниците в анкетата чрез специални въпроси. Резултатите са дадени в специални графики. Чрез останалите въпроси са представени субективните оценъчни нагласи на анкетираните към собственото и към чуждото речево поведение. Елена Николова и тук е безупречна: тя отлично владее методите на психолингвистичния анализ.

Приложеният речник на диференциалната лексика няма пряка връзка с това отлично изследване, но авторката е мотивирала мястото му тук, като приложение.

В края на труда са формулирани основните изводи, оформени като заключение, за тенденциите в днешния момчиловски говор - с какво той е различен от времето на Ст. Кабасанов.

В заключение ще кажа, че трудът „Говорът на с. Момчиловци, Смолянско - половин век по-късно“ представя Елена Николова като самостоятелна изследователка, овладяла научните методики и способна да генерира идеи с новаторски характер. Авторката значително е надраснала изследователския си опит, прилаган в досегашните й проучвания. Елена Николова е име в българската социолингвистика и този труд е ново доказателство за мястото й сред утвърдените социолингвисти.

Рецензираният труд е отлично помагало за учителите по български език и литература от родопския район. Те биха могли да подготвят специални упражнения за трудните случаи в речта на учениците от Орфеевата планина.

 


  • Каневска-Николова, Елена. Говорът на с. Момчиловци, Смолянско - половин век по-късно. София: Международно социолингвистическо дружество, 216 с.                                                                         

 

 

 


Публикувано на: 20.06.2014 г.  |   Автор: чл.-кор. проф. Михаил Виденов / Corresponding Member Prof. Mihail Videnov

Категории




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на рубриката „Рецензии и коментари” представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.