Архивният фонд на Стефан Стамболов, съхраняван в Научния архив на БАН
Името на Стефан Стамболов заема особено място в галерията имена на български политици. Неговите критици и изследователи години наред го представят като идол или като злодей. И това е обяснимо, защото към бележитите имена в нашата история се отнасяме било патетично, било ругателно. Но личности като него, действали в преломна епоха, трудно се поддават на схематично описание. Цялата книжнина, историческа, документална и художествена, издадена през последните години за него и от него доказва това. Архивът му, закупен и съхранен в Научния архив на Българска академия на науките, е неоспоримото историческо свидетелство за неговия живот и политическо управление като председател на Народното събрание, регент, министър-председател и министър на Вътрешните работи на България от 1887 до 1894 г.
Архивът на Ст. Стамболов, запазен от неговата съпруга Поликсена и най-малкия му син Стефан (роден след неговата смърт), постъпва на няколко пъти в БАН. Семейството правилно определя мястото, където архивът да бъде съхранен за поколенията, тъй като Стамболов още от 1884 г. е член на БКД (БАН), а и Академията притежава специализирано архивно звено за съхраняване на подобни документи. Посредник е родственикът на семейството Никола Чехларов, който на 8 октомври 1949 г. предлага за откупуване за пръв път една част от неговия архив. В периода 1949 до 1962 г. има 7 приема на документи (1600 архивни единици), които са обработени и описани в три описа. Тяхното издаване започва през 1991 г. с дневника на Стамболов и продължава до днес с поредицата документи от богатото му документално наследство.
Темите, които изследователите откриват в документите, са разнообразни и значими. Това са сведения за българо-австрийските отношения и в частност проавстрийската политика на Стамболов и на Фердинанд като проводник на тази политика, връзките с австроунгарски банки, преговори с фирми за строежа на бургаското и варненско пристанища, доставката на оръжие от завода “Щайер”, тарифни и търговски споразумения с Австро-Унгария и др.
Документите засягат отношението на английската преса (в. “Таймс”) и английските политически кръгове (О’Конор, Солсбъри) към политическите събития в България и Македония, обучението на български офицери в Англия, сключване на заеми, доставката на въглища, посещението на българската делегация (начело с К. Калчев) и др. В редица документи се откриват сведения за българо-белгийските връзки - индустриалното интегриране и командироването на български офицери в Белгия, срещите на лидера на Консервативната партия Константин Стоилов с германски дипломати в Берлин, доставката на барут и обучението на български офицери в Германия. Съседските отношения с Атина засягат правата на гръцкото население в България, уреждането статута на гръцките училища в България и сведения за готвената от Гърция война срещу България. Има документи за отношението на румънските власти към българските емигранти, плановете за конфедерация между България и Румъния, търговските спогодби и др. Голяма част от документите разкриват политиката на Русия на Балканите, руското влияние в България, паричния дълг на България към Русия, руското отношение към Екзархията, мисията на Каулбарс в България, отношението на българското правителство към руските поданици в Русе, изостряне на дипломатическите и политически отношения с Русия и т.н. Сведения има за сръбско-българската война, забраната на сръбското правителство за внасяне на българска литература в Македония и отношението към българските владици в Македония, отношението на крал Милан към детронацията на княз Александър Батенберг. Важни са документите за българо-турските отношения и по-точно за отношението на Султана към България, режима на Стамболов и Фердинанд, отношението към българските училища в Цариград и Македония, отстраняването на българските духовни лица от турските власти в Скопие и други градове в Македония, паричните задължения на България към Турция и т.н. Сведения в документите с външно-политически характер има за отношенията с Франция (френски заем за строеж на линията Цариброд, София, Вакарел, търговски споразумения) и Черна гора.
Голяма част от документите са от вътрешно-политически характер – абдикацията на Батенберг и избора на нов княз, взаимоотношенията на Стамболов и Фердинанд, вътрешно-политически борби, дейността на Народно-либералната партия, социалистите и анархистите в София, квалификация на български министри и чиновници, отношението на армията и духовенството към режима и др. Сведенията се срещат и за отделните политически личности като Захари Стоянов, Трайко Китанчев, д-р Вълкович, министъра Христо Белчев и убийството му и Фердинанд (бракосъчетанието му с Мария Луиза, личните му качества и неговия избор на княз, признаването му за цар на България, цивилната листа на Фердинанд) и т.н. Тези теми не изчерпват богатството на информация и историческите данни от документите са далеч повече.
Рецензии за историческата стойност и значимост на документите от фонда на Стефан Стамболов са направени във връзка с тяхното откупуване от акад. Христо Христов, акад. Иван Снегаров, акад, Михаил Арнаудов, проф. Ярослав Йоцов и акад. Димитър Косев. Така например, през 1951 г. акад. Христо Христов в оценката си за предложените за откупуване документи от архива на Стамболов пише: “Представените напоследък за откупуване в Архивния институт (днес Научен архив на БАН) две нови папки от материали съдържат документи от 1886 до 1895 г., на брой 354 архивни единици. В по-голямата си част материалите представляват писма, телеграми, бележки и доклади от разни лица до Стамболов и една по-малка част - от Стамболов до разни лица. Те съдържат ценни сведения от служебен и частен характер, които осветляват много страни от Стамболовия режим.
Онези сведения, които засягат вътрешната политика на Стамболовото правителство, се отнасят главно до разни стопански и военни мероприятия, подготовка на изборите, разузнаване поведението на опозиционно настроените граждани, изменението на конституцията, ограничение свободата на печата, политически заговори, положението около 9 август 1881 г. и др.
В по-голямата си част обаче документите съдържат сведения, които осветляват външната политика на Стамболовия режим. Те се отнасят главно до интереса на западните капиталистически страни към личността на Стамболов и икономическото положение в България, стопанските преговори на българското правителство, сключването на държавни заеми, железопътния въпрос, българо-сръбските, българо-руските и българо-турските отношения, изграждането на огромен шпионски апарат за разузнаването дейността на българските емигранти и техните привърженици в България, политиката на българското правителство в Македония и др. ... Много от документите са оригинални, а някои са дадени в заверени преписи. Документите (дипломатически доклади, писма и телеграми от българските дипломатически агентства в Цариград, Белград, Виена и Букурещ) илюстрират външната политикана България в периода на Регенството и Стамболовия режим. Те илюстрират отношенията между България и съседните страни, а също така отношенията между България и т. н. велики сили, които през споменатия период водят ожесточена борба за надмощие в България и на Балканския полуостров. Документите представляват важни политически извори за българската история от Съединението до края на Стамболовия режим.”
Архивът на Стамболов, съхранен в БАН, е част от историческото документално наследство на България. Документите доказват, че присъствието на Стамболов на българската политическа сцена е свързано с една величава епоха в новата ни история. След неговото убийство през 1895 г. световната преса е изпълнена със забележителни епитети и оценки за неговото управление. Той е сравнен с Наполеон, Гарибалди, Бисмарк, Кавур и други световно известни държавници… и само тесните географски и балкански граници, в които е бил принуден да се движи и да работи са причина да не достигне напълно техния ореол. Оценките на българските историци се заключават в определенията – от велик строител на нова България - до диктатор с терористични методи на държавно управление. Но за нас, българите, той е връзката между национално-освободителните ни борби за Освобождение и новата политическа държавност на България.
От сп. „Наука”, С., СУБ, 2004, кн. 2
- 0,5 MB).