Янев, Борян. Образните сравнения с антропоцентричен характер в българския и английския език (изследване и речник), Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, 367 с.
До появата на рецензираната книга авторът й Борян Янев ни е познат преди всичко с изследвания в областта на ономастиката. Завършек и обобщение на този етап от неговите научни търсения е книгата Система на личните имена в българския и немския език (Пловдив, 2009), оригинално и солидно съпоставително изследване на личноименните системи в два езика, което освен с теоретичните си постижения е ценно и като справочно помагало за имената в български и немски по отношение на тяхната етимология и разпространение.
В основата на новата книга на Б. Янев е залегнал хабилитационният труд, с който авторът му са хабилитира много убедително като доцент по общо и сравнително езикознание през 2013 г. Това означава, че научното изследване бе подложено на подробно и сериозно обсъждане в научния колектив, в който авторът работи, което само по себе си е гаранция за качество. Струва ми се, че Б. Янев е успял максимално да се възползва от препоръките и бележките, направени по време на предварителните обсъждания.
Още от заглавието на рецензираната тук книга научаваме, че този път Б. Янев се насочва към изследване в областта на фразеологията и по-точно, на сравненията; че фокусът е върху образността и върху антропоцентричния принцип в езика; че сравнението е съпоставително и визира българския и английския език.
Темата на този монографичен труд е сполучливо избрана. Авторът се заема с анализ на компаративните изрази в двата анализирани езика. Двойката езици – родният ни български и широко разпространения като международен език английски – е особено актуална за нашия контекст. В най-общ теоретичен план пък следва да се отбележи, че сравнението е неотменна съществена част от човешкото мислене. Без него е невъзможна категоризацията на заобикалящите ни предмети и явления. То е и в основата на метафората, която в последните няколко десетилетия привлича вниманието на лингвистите като езиков и мисловен механизъм. Това обуславя когнитивния уклон на изследването. При едно съпоставително изследване естествена е и връзката с лингвокултурологията с оглед на националноетническите сходства и различия, намерили отражение в езика. Образността в езиковия изказ е особено благодарно поле за анализ в лингвокултурологично отношение. Предвид на всичко това може да се заключи, че темата на рецензирания монографичен труд е значима, актуална и модерна.
Устойчивите сравнения са предмет на изучаване от страна на фразеологията като една нейна специфична ниша. Такива изследвания има за българския и за английския език поотделно, а понякога и в съпоставка. Б. Янев мотивира убедително нуждата от своето изследване, като изразява незадоволеността си от традиционните постижения на фразеологичната наука. Той се разграничава от тях както по подхода си, така и по самия предмет на изследването, което не се фокусира единствено върху устойчивите сравнения, а разглежда и оказионални изрази. Включването на нови употреби, характерни за разговорния спектър на езика, е едно от достойнствата на рецензирания труд. В това отношение той контрастира с неизбежното изоставане на фразеологичните речници от живия език, които, в стремежа си към пълнота, включват множество редки, остарели и диалектни употреби. Далеч сме от мисълта, че това традиционно богатство не трябва да бъде запазено и изследвано. Анкетите на Б. Янев сред носители на българския език от новите поколения обаче показват, че те не познават голяма част от традиционната фразеология. Б. Янев търси актуалност по отношение на езиковия материал, като изключва редките и вече забравени от новите поколения сравнения, а същевременно анализира многобройни изрази, извлечени от съвременни текстове. Изследването е базирано на обемист корпус от 6148 образни сравнения (2358 български и 3790 английски), който му осигурява представителност. Голяма част от сравненията са ексцерпирани от електронни източници, а други са регистрирани в съществуващите речници и в специализирани изследвания, посочени в библиографията.
Както личи от самото заглавие на рецензираната книга, тя се състои от две части: теоретично-дескриптивно изследване на избраната тема (с. 5-172) и речник на образните сравнения с антропоцентричен характер в българския и английския език (с. 173-345).
Първата част на книгата, самото изследване, от своя страна би могло да се подраздели на теоретична част (уводът и първите пет глави, с. 5-71) и описателно-аналитична част (останалите осем глави, с. 72-172).
Теоретичната част на изследването започва с увод (с. 5-9), в който се прави кратко представяне на работата. Тук авторът заявява основните си теоретични позиции, съчетаващи духа на неохумболтианството и когнитивната лингвистика, както и интереса си към начина, по който човекът присъства и е отразен в езика и по специално в изразите за сравнение. Мотивират се както изборът на темата и подходът към нея, така и на двойката анализирани езици. В края на увода се представя накратко и речниковата част на книгата.
В първите няколко глави Б. Янев повдига и разисква редица важни за изследването му теоретични моменти. Сред тях е например противопоставянето устойчивост/ оказионалност. Тук виждането на автора е че това противопоставяне има относителен характер и че нещата са по-скоро въпрос на степен. Смятам, че тази позиция е защитена убедително. Тя е важна и по-отношение на обхвата на анализирания езиков материал. Друго интересно противопоставяне е това по линията на логичност/алогичност (оксиморонност, ироничност) на сравненията. И наистина, както показва анализираният материал, сред сравненията се отделя особена група, която изненадва със своята нелогичност, позволяваща постигането на специфичен стилистично-емотивен ефект. Посредством тези и други двудялби Б. Янев изгражда стройна система, която прилага последователно за класификацията на материала в дескриптивно-аналитичната част на монографията. В теоретичната част се повдига и въпросът за антропоцентризма и произтичащата от него аксиологичност. Разглеждат се и синтактичните модели на сравненията. Особено интересна е съпоставката между двата езика по отношение на валентността на даден признак/тема спрямо рематичната част на сравнението (това, с което се сравнява,) съдържаща се в главата „За рематичната част и валентността” (с. 56-71). Установяват се повече от двадесет области, от които се черпят сравнения в двата езика / двете култури (например, фауна, митични създания, природни реалии, социално положение и професия и др.), както и относителният им дял и различните им реализации, представени в таблици, диаграми и в синтезирани изводи.
Разширявайки значително сферата на образните сравнения в спор с традиционния фразеологичен подход, Б. Янев си задава въпроса, къде всъщност е мястото за изследване на образните сравнения: във фразеологията или в когнитивната лингвистика, като застава категорично в полза на последната. Споделям по същество неговата позиция и избор на подход. Няма съмнение, че когнитивният подход е особено подходящ и плодотворен при изследването на избраната от автора тематика. Намирам обаче, че така зададен въпросът не е формулиран съвсем коректно: когнитивният подход е приложим към всички езикови равнища и явления, включително и към фразеологията, така че въпросът не е или-или. А това дали образните сравнения са предмет на изследване от страна на фразеологията е въпрос на очертаване границите на самата фразеология, въпрос, който не е получил досега еднозначно решение.
От основната схема на сравнението „Х е Adjective като У” авторът изключва първата променлива Х, обекта на сравнението, който му „се струва най-несъществен и има по-скоро характер на екзоелемент” (с. 20). Действително, в реалните езикови сравнения променливата Х варира в най-висока степен и на нея може да се гледа като на празно място, което може да се запълни от множество елементи, единственото ограничение при които е това, че те трябва да са потенциални носители на признака назован от прилагателното Adj. Приемам това ограничение за разумно, още повече че авторът се е нагърбил да изследва достатъчно обемист материал. В същото време, погледът към съчетаемостта на същинското сравнение с един или друг обект на сравнение, т.е. поставянето на сравнението в реален контекст, също биха могли да допринесат нещо към пълната картина, макар да подозирам, че авторът не очаква големи изненади в тази посока.
В аналитично-дескриптивната част (глави 6-13, с. 72-172) Б. Янев изследва подробно и системно сравненията в редица тематични области (психически качества, менталност в позитивен и негативен оценъчен план, външност, физически състояния и динамични качества, вербални дейности), всичките отнасящи се до човека, в което се състои антропоцентричността, заявена в заглавието на работата. Специално място се отделя на сравненията, които почиват на образи, почерпани от животинския свят, в главата „Зооморфният код в българските и английските образни сравнения” (с. 72-87). Тук анималистичните образи в двата езика са сумирани в подробни таблици, които показват съответствията и липсата на такива, както и наблюдаваните смислови различия. Навсякъде в описателно-аналитичните глави на книгата последователно се групират случаите, общи за двата езика и тези, характерни само за единия от тях. Резултатите са сумирани статистически и са прегледно показани в таблици и диаграми. В последната глава специално внимание се обръща на алогичните сравнения. На базата на съпоставката между двата езика се правят и интересни лингвокултурологични заключения.
Целият корпус на изследването е поместен в речниковата част на книгата (с. 173-345). В нея материалът е организиран по темата на сравнението, според глаголния или адективен характер на думата, назоваваща темата, според езика (български/английски), като системно са посочени съответствията и подобията в двата езика. Четирите индекса на валентността, съответно за двата езика и според признака (темата) на сравнението: прилагателно/глагол, много улесняват ползването на книгата и увеличават нейната полезност.
В края на книгата е поместен и кратък текст на английски език, представящ изводите на автора от съпоставителното изследване на образните сравнения на тема външния вид на човека. Следва списък на цитираната литература от около петдесетина заглавия, преобладаващо на български и руски език. Поместен е и списък на ексцерпираните електронни източници.
В този монографичен труд на Б. Янев проличава много добра запознатост със съществуващата литература по въпроса, най-вече българска и руска, добро познаване на идеите и методите на когнитивната лингвистика, умение за анализ на конкретен езиков материал, който в случая често е много любопитен и занимателен. Изложението е ясно и добре организирано. Текстът е чист и почти няма типографски грешки. Една от тях се явява в схемата на стр. 35. Най-вероятно пуристично настроеният читател ще се понамръщи на думи като перформация, когниция, екзистенция, компарира (вм. сравнява), които се срещат тук-там из текста. Една малка част наистина биха могли да се заменят с домашни думи, особено тези, които не са употребени строго терминологично, но повечето лингвисти, пишещи днес, си дават сметка за трудностите при употребата или замяната на международно използваните термини. Не бих казал, че нашият автор прекалява с чуждиците, въпреки някои моментни увлечения. Несполучливо ми се вижда съчетанието диахронна реалия (с. 21 и другаде), което би могло да се замени с употребявания и от Б. Янев термин историзъм.
С оригиналността на поставянето на темата и очертаването на обхвата й, с изработването на собствен аналитичен модел, с богатството на емпиричния материал, пълнотата и широтата на анализа и с достигнатите конкретни изводи и резултати, новата книга на Борян Янев е безспорен успех за автора и представлява принос към изучаването на фразеологията, на образността в езика, към съпоставителното езикознание и лингвокултурологията. Много полезна е и речниковата част на книгата, която може да се ползва и като справочно пособие и като богат материал, който може да се подлага на по-нататъшен анализ. Освен че има сериозни теоретични постижения, този труд може лесно да намери практическо приложение и в чуждоезиковото обучение и в преводаческата практика.
- 0,5 MB).