РЕЦЕНЗИЯ за присъждане на образователната и научна степен доктор на Агнешка Данута Методиева

проф. д-р Борис Парашкевов         

 

 

РЕЦЕНЗИЯ

изготвена от проф. д-р Борис Парашкевов във връзка с процедурата за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ в област от висшето образование 2. Хуманитарни науки, професионално направление 2.1. Филология, научна специалност Германски езици (Съвременен немски език)

  

  Настоящата рецензия е изготвена съгласно заповедта на Ректора на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” под № РД-16-243/17.12.2014 г., за провеждане на защита на докторска дисертация за придобиване на образователната и научна степен „доктор” в област на висше образование 2. Хуманитарни науки, професионално направление 2.1. Филология, научна специалност Германски езици (Съвременен немски език), както и в съответствие с решението от първото заседание на научното жури, съставено по силата на същата заповед. Задачата на рецензията е да даде оценка за дисертацията на докторантката Агнешка Данута Методиева на тема „Благословии и проклятия в немската, българската и полската култура“. Родена през 1971 г. в Полша, г-жа А. Методиева е придобила висше образование (2001-2008) по специалност Немска филология (бакалавър и магистър) в ШУ „Епископ Константин Преславски” с частично обучение в Университета Дюсбург-Есен (Федерална република Германия). Дисертационният труд е бил насочен за защита след обсъждане на 05.12.2014 г. на разширено заседание в Катедрата по германистика при Шуменския университет. Нямам основание да допускам, че докторантката не се е съобразила с някои от бележките и препоръките, направени по време на обсъждането.

Дисертация, чието изготвяне е протекло под научното ръководство на доц. д-р Антоанета Димитрова, обхваща 208 компютърни страници Състои се от увод, три глави, заключение, библиографска справка и 23 приложения. В краткия увод на първо място е очертан предметът на изследването, който аз свеждам до съпоставително проучването на благословията и проклятието като част от немски, български и полски речеви актове, заредени с магическата функция на езика. Тук проличава претенциозната задача на докторантката да извърши едно лингвистично и интеркултурно тематично съпоставяне в три езика, характеризиращи се с различен културно-исторически и религиозен фон, изхождайки от универсалността на двата феномена благословия и проклятие. На тази основа се поставя целта, преследвана при съпоставката: откриване сходствата и спецификата в тяхното естество и при тяхната употреба в трите културни общности. Като материална база на изследването са послужили 600 езикови свидетелства в трите езика, ексцерпирани от най-различни лексикографски помагала (над 60 на брой), от фолклорни източници и художествени произведения.

  Първа глава, изясняваща Теоретичните основи на изследването (10-44), е структурирана логично, като най-напред по целесъобразност се представят три свързани с темата функции на езика: магическа, ритуална и прагматична. След това се очертават понятийните сфери на благословията (т. 1.2.) и проклятието (т. 1.3.) в трите езика, респ. естеството им като културни явления. В края на главата е направен преглед на двете явления. При магическата функция на езика с оглед на органон-модела на Карл Бюлер се отбелязва лингвистичният модел на комуникацията на Роман Якобсон, като се споменава създаваната от него връзка между магическата функция и магическите заклинания, на нейната проява в разновидни заклинания, благословии и проклятия. Известно е, че практикуваните в древността заклинания и благословии са се преплитали, което проличава от окачествяването им в немски ту като Zaubersprüche, ту като Segen (Heil-, Blutsegen). Такива са т. нар. Мерзебургски заклинания за оздравяване например на изкълчен крак на кон: кост при костта, кръв при кръвта, става при ставата така, сякаш са слепени. Това обстоятелство е могло да се спомене още тук и да се припомня в по-нататъшното изложение.

От мое гледище положителен момент в този раздел е освежаването на сухото теоретично изложение с диахронни екскурси. Някои от тях все пак биха могли да бъдат доуточнени или коригирани, независимо откъде са възприети. Така например. brk е староеврейски корен (не и дума!); берекет е заемка от тур. bereket (с производно прилагателно bereketli); Божидар и Богомил калкират гръцките имена, послужили за изходна база на Теодор/Тодор и Теофил; благ е общославянско прилагателно (срв. пол. blogi), използвано като първа съставка на редица калки от средногръцки (византийски), сред които е и благословия – застъпник на гръц. ευλογία (срв. личното име Евлоги, семантично пояснено от Ст. Илчев в смисъл на "благоразумен"). Щом синонимно на Fluch се споменава архаизмът Malediction (стр. 27), би трябвало да се добави и неговата остаряла етимологична модификация Vermaledeiung. Доколкото етническото име българи продължава да е с неизяснен произход, нека си остане такова, вместо да му се приписва еклектично  някое измежду любителските спекулативни тълкувания от рода на "благословените". Някои от етимологичните справки обаче изглеждат пришити, например пространните, но едва ли оправдани разсъждения около Plage (стр. 27 сл.) или рискованите интерпретации на ojciec(стр. 62) и баща (стр. 63), при които не виждам с какво допринасят за изясняване на табутата. Освен това библиографските данни за Българския етимологичен речник са неправомерно импровизирани (известни уточняващи указания съм посочил в текста на дисертацията).

Във връзка със семантичните измерения на думата благословия (стр. 20) намирам за редно тук да се спомене и нейното разговорно значение "груба, обидна дума; ругатня, псувня" (така в т. 1 на Речник на българския език), тоест с преход към семантично поляризиране в посока проклятие, ругатня и в известен смисъл с доближаване до енантиосемността при клетва – както "тържествено обещание, заклеване", така и "зложелателни думи към някого; проклятие" (загатнато от авторката в рамките на Заключението на стр. 133). 

Прегледът на научните изследвания върху темата благословия и проклятие (т. 1.4.) дава добра представа относно изходната база за разработване на триезичната съпоставка. Докторантката се е постарала да издири капитални изследвания, което е значителна гаранция за обективността на нейните постановки. Особено благодатна в това отношение е книгата на Лилия Крумова-Цветкова, която интерпретира българските благословии, пожелания и клетви като част от нашата национална самобитност и културно наследство. Нейните раздели за семантико-функционалната и формално-структурната характеристика както на благословиите и пожеланията, така и на клетвите заедно с богатия речник са послужили като верен ориентир при творческия подход на Агнешка Методиева. От друга страна, публикациите на Антоанета Димитрова са проправили пътя на връзката между проклятие и табу и неговите вариации. Именно те са тематизирани в глава втора на работата Благословия, проклятие и табу (45-64). В нея са очертани основните групи табута и тяхната обвързаност с благословиите и проклятията, приведени са трите групи табута според систематизацията на Ст. Улман (табута от страх, от деликатност и от благоприличие), допълнени с класификациите на Ст. Видлак и А. Димитрова. Въз основа на групираните табута Методиева изгражда своя класификация на характерни благословии и проклятия.

По своята същност групите и подгрупите в глава втора фактически са предварителна теоретична подготовка със съответни препратки към съдържанието на трета глава, заемаща основно място в дисертацията и озаглавена Благословии и проклятия, характерни за немската, българската и полската култура (74-132). Тук ексцерпираният материал е групиран тематично, като благословиите и проклятията, свързани с табу, се представят по езици според принадлежността им към сакралната и към профанната сфера. Към първата от тези групи се анализират благословии с компоненти Бог, Дявол, родителски благословии и проклятия, благословии за смелост, проклятия за страх и ужас. Във връзка с това бих запитал дали не е било възможно да се обърне внимание на спорадично настъпващата функционална демотивация с преход към десемантизация и превръщане на отделни благословии и проклятия (най-напред отчасти като пожелания) в поздрави или възклицания. Имам предвид случаи като бълг. помози Бог, сбогом, за Бога, Бога ми (срв. нем. Gott weiß), нем. (gesegnete) Mahlzeit,pfuiDeibel, рус. спасибо, англ. good-bye(от по-старо Godbewithye, тоест "Бог да е с вас", преосмислено по аналогия на good day), френ. pardi/ pardieuи parbleu. Любопитни според мене са срещаните у нас палиативни преводи например на нем. verdammt nochmal, Donnerwetter, Scheiße (и неговите съответствия англ. shit и френ. merde) или пол. Cholera (jasna) с по дяволите, мамка му и дори с остарялото пòврага(т. нар. Ersatzwörter). Иначе казано, мислимо е известно ориентиране на разискваната проблематика – може би в отделна по-малка публикация – към дидактическата и преводаческата практика.

В зависимост от преследваната цел свързаните с табу благословии и проклятия в профанната сфера са групирани в благословии за здраве и дълголетие, за любов и плодовитост, за богатство и плодородие, за физическа и нравствена красота, респ. в проклятия за опасни болести и смърт, за безплодие и пустота и др. Във връзка с българската именна традиция да се дават пожелателни имена, в които е имплицирана благословия за здраве и дълголетие (стр. 107) на първо място положително са щели да бъдат посочени Живка/ Живко и Здравка/ Здравко, ако вместо посочения интернетен линк е бил използван Речникът на личните и фамилните имена у българите на Стефан Илчев, респективно предговорът му с десетки други пожелателни имена.  

Заключението (133-140) обобщава в стегнат вид резултатите от анализите и систематизациите в трите глави на дисертацията и завършва с изтъкване на дуалистичния характер на езиковите феномени благословия и проклятие като преки или завоалирани названия на свръхестествени персонификации на Доброто и Злото. Многобройните приложения съдържат най-разнообразни, педантично подредени списъци и текстове, тематично свързани с благословиите и проклятията в трите езика, които допълват органично теоретичната част на дисертацията.

Авторефератът запознава коректно с използваните в дисертацията похвати в изпълнение на поставените задачи и цели и информира за извършените анализи. В него са посочени три публикации (едната на немски, издадена в Гьотинген), свързани с темата на дисертационния труд. Докторантката е формулирала също пет приносни момента, които отразяват постигнатите резултати и с право очертават перспективност при тяхното прилагане. Строго погледнато, споменатите тук (индоевропейски) езикови семейство са не три, а две – германско и славянско (в случая представено с два езика от южната и от западната подгрупа).

Общи впечатления от рецензираната дисертация: Сред разнообразните публикации по избраната тематика, сред които у нас заслужават да се споменат тези на М. Арнаудов, А. Димитрова и най-вече на монографията на Л. Крумова-Цветкова, предложеният за рецензиране труд заема по-особено място със съпоставителния си характер, и то между три езика. Докторантката се е справила с тази нелека задача, като е отделила внимание и на ексралингвистичните конфесионални особености на трите езикова общества. Позволявам си да препоръчам след още едно сериозно оглеждане и редактиране дисертацията да бъде издадена. Тя действително може да предложи методическа основа за аналогични изследвания, но освен това ще бъде добре, ако бъде използвана за нуждите на транслатологията чрез издирване и публикуване на преводни еквиваленти за стилистично, семантично и прагматично по-особени случаи. Като пример бих посочил (южно)нем. Grüß Gott, което тормози прохождащи преводачи и ги кара да търсят Бог знае какво вместо елементарното здравей(те). Оценявайки изследователския усет, добросъвестния труд и постигнатото от докторантката, заявявам, че ще гласувам на Агнешка Данута Методиева да бъде присъдена образователната и научна степен „доктор“ в област от висшето образование 2. Хуманитарни науки, професионално направление 2.1. Филология, научна специалност Германски езици (Съвременен немски език) и призовавам членовете на уважаемото жури да сторят същото.

 

София, февруари 2015 г.                                                                                              


Публикувано на: 20.07.2015 г.  |   Автор: проф. д-р Борис Парашкевов / Prof. Dr. Boris Paraschkewow

Категории




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на рубриката „Рецензии и коментари” представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.