РЕЦЕНЗИЯ за присъждане на образователната и научна степен доктор на Милена Нецова
Доц. д-р Христо Стаменов
СУ„Св. Климент Охридски”
РЕЦЕНЗИЯ
за дисертационния труд на Милена П. Нецова „Система на английските фамилни имена в съпоставка с българските”
Кандидатката МИЛЕНА ПЕНЧЕВА НЕЦОВА представя дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор” по специалността Филология (Общо и сравнително езикознание). Дисертацията е изработена в срок по време на редовна докторантура в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Изборът на тема се вписва в една от областите, разработвани от езиковедската колегия на този университет – ономастика и по-специално антропонимика, като тук следва да се отбележат изследванията на научния ръководител на тази докторантура проф. Иван Чобанов както и на доц. Борян Янев.
Изборът тъкмо на английските фамилни имена eоправдан с оглед на значимостта на този език в днешно време в международен план, както и от липсата на такова изследване в българската езиковедска литература. В една култура с утвърден интерес към собствената история и език и с добри лексикографски традиции, каквато е английската, фамилните имена отдавна привличат интереса на филолози, лингвисти, историци, краеведи и др. професионални изследователи, както и на любители. Това предоставя богат документален материал, който подлежи на систематизиране и осмисляне, към което се насочва дисертантката. Търсенето на съпоставка с родния български език, респективно култура, е съвсем естествено и оправдано. Сравнението в случая е между два езика и две култури, които са сродни, но и достатъчно отдалечени помежду си. В съпоставителната гледна точка винаги се крие и някакъв евристичен момент. Трябва да се посочи обаче, че както се изтъква и в дисертацията и се подсказва в заглавието й, съпоставката е асиметрична. Основната задача се състои в подробен анализ на английската фамилноименна система, а българският материал служи на първо място като фон за изтъкване на някои типологични сходства и различия.
При така формулираната тема възниква и въпросът: що е то „английско” фамилно име? С други думи, кои имена се включват в тази категория? Авторката приема строгото, тясно географско тълкуване, което покрива само част от британската територия, и се съсредоточава върху имената регистрирани в нея, като се ограничава върху, условно казано, автохтонните имена. И тази „автохтонност” по исторически причини изисква включването на разнообразен материал – келтски, германски: английски и скандинавски, англо-нормански, латински и др. На другия край на спектъра, при най-широко тълкуване на думата „английски” биха могли да се включат всякакви фамилни имена, срещащи се в англоезичните територии по света. От функционална гледна точка по-широкото, поне в някаква степен, тълкуване би било по-интересно, тъй като би позволило по-пълното разкриване значимостта на имената в дадена общност. Веднага трябва да кажем обаче, че такъв подход неимоверно би разширил обема на работата и в крайната си форма е практически неосъществим. Все пак, някакъв опит в тази посока е речникът на Patrick Hanks & FlaviaHodges, ADictionaryofSurnames, OUP, 1988, който включва фамилни имена, срещащи се в основните англоезични територии, не само от английски, но и от всякакъв европейски произход. (Както се вижда, и тук има някакво ограничение по отношение на произхода на имената.) Това заглавие липсва в библиографията на дисертацията и в прегледа на литературата.
Дисертационният труд е разработен във внушителния обем от 460 плътни страници. Състои се от Съдържание, Увод, три глави, Заключение, Приложения и Библиография. В уводната част ясно и стегнато са формулирани обектът и целите на изследването, както и конкретните задачи, водещи до изпълнението на поставените цели. Добро впечатление прави и изричното посочване на ограниченията, които авторката си поставя, като изброява всички възможни аспекти и разклонения на темата, които остават извън обсега на нейното изследване. Трудът се базира на много богат емпиричен материал: 11274 английски и 8140 български фамилни имена, ексцерпирани от авторитетни специализирани речници за двата езика. Това осигурява представителност и валидност на направените изводи и заключения, защото всичките тези антропонимни единици са включени в многобройните класификации и статистики, направени от авторката. При формулирането на конкретните задачи М. Нецова споменава и онагледяване „чрез техниките на статистическата и математическата лингвистика” (с. 6). Тук би било по-добре да се каже само „статистическа лингвистика”, тъй като статистика действително широко се използва, докато терминът „математическа лингвистика” обикновено насочва към формално моделиране, каквото тук не се прави. Посочвайки използваните методи на анализ, авторката дава един малко разнороден списък от десет точки, включващи различни процедури и аспекти на анализа, без да ги коментира. Авторката определя изследването си като „предимно синхронно”, но сама добавя, че се отчитат диахронните особености на отделните темпорални отрязъци от развоя на английската фамилноименна система (с. 6). В действителност във всяка една от централните аналитични глави на дисертацията и по всеки основен въпрос системно се очертава обобщената картина за всеки от трите основни периода от развитието на английския език – староанглийски, средноанглийски и новоанглийски, включително и развитието вътре във всеки от тях. Освен това за много показатели се дават синхронни срезове за отделните столетия.
В уводната част се посочват и мотивите за написването на дисертационния труд, а именно „липсата в българската лингвистика на цялостно изследване върху особеностите на една фамилноименна система (в частност английската), което да послужи като еталон за по-нататъшни разработки … при разглеждането на други етноспецифични антронимикони” (с. 5). М. Нецова е права за това, че такива изследвания, включително и съпоставителни, действително липсват. Ще кажа в аванс, че с амбициозната задача да създаде образец за такъв тип изследване авторката се справя много успешно и то не толкова с дискутиране и разработване на теорията и методологията, колкото с отличния конкретен, задълбочен и подробен анализ на материала и неговата систематизация. В уводната част се дава и сбито описание на целия дисертационен труд по глави. Накрая се дефинират седем-осем основни термина от антропонимията, с които авторката си служи в своето изследване, като им придава „по-особено или стеснено значение”. На пръв поглед изглежда странно изобилието на синонимия между термините, личащо от предложените дефиниции, както и стесненото значение на някои от тях (с. 8). Всъщност тук авторката се презастрахова, като дефинира контекстуални употреби, които се явяват в текста по стилистични съображения като например разнообразяване на изразните средства. При такива употреби по-общ термин може да замести по специфичен такъв. При ясно дефиниране на основните значения на термините, направената от авторката уговорка едва ли е необходима, тъй като този вид употреби се извежда от нормалните механизми на текстообразуването. Следва списък на многобройните съкращения на кирилица и латиница, които се използват в дисертацията. Тук бих отбелязал, че OldNorse(ON) обикновено се превежда като „старонордски” и визира период и състояние на скандинавските езици, когато те все още не са ясно обособени. Авторката го превежда като „старонорвежки”, вероятно заради паралелизма със стародатски и старошведски, които също са включени. Тези, които настояват на старонорвежки обаче употребяват OldNorwegian, термин който също се явява в етимологиите, цитирани от авторката. Това обаче не е голяма беда, тъй като двата термина частично се покриват.
В първата глава „Антропонимният феномен фамилно име” се прави компетентен и подробен преглед на литературата и историята на изучаването на въпроса. Най-напред се обсъждат съществуващите в българската, руската, англоезичната и немскоезичната антропонимна литература разбирания и дефиниции за понятието фамилно име, което е централно за рецензираната дисертация. Очертават се две основни тенденции, наблягащи или на родово-приобщаващата функция на фамилното име или пък на диференциращата и индивидуализиращата му функция. М. Нецова предлага своя дефиниция, в която обединява тези два подхода, като включва и наследствения характер на фамилното име и основните типове мотивация, които го характеризират. Следва подробно представяне на англоезичната литература върху фамилните имена от началото на 17 век, когато се заражда интересът към тази тематика до днес. Коментират се основните публикации, определя се характерът им и се оценява мястото им в изучаването на въпроса. В хода на тази дискусия се очертават и основните класификационни схеми, прилагани към фамилните имена. След това проблематиката на фамилните имена се поставя в контекста на правната уредба в английското общество. В тази глава са включени и преглед на българската литература по въпроса и на правната уредба на имената в България. Последните подраздели на първа глава се съсредоточават върху социокултурната страна на именуването; проследяват се зависимостите на моделите и принципите на именуването от историческите, религиозни и други културни промени и движения в английското общество през вековете, като се отчитат такива важни събития като приемането на християнството, норманското нашествие и установяването на феодализма, реформацията, отделянето на англиканската църква, пуританизма и др. Тук ясно проличава връзката на изучаването на имената с нелингвистични дисциплини като история, социология, право и други, като и нуждата от по-широк културологичен подход към темата. Тази част на труда ще се чете с интерес и от по-широк кръг читатели, още повече че тя е богато илюстрирана с любопитни факсимилета от по-ранни публикации и документи. В тази глава е изложена и възприета от М. Нецова лингвистичната теория за антропонимите (основни функции и фактори, обуславящи развитието на фамилноименната система). Тук авторката, напълно оправдано, се опира най-вече на класическите изследвания на А. Суперанска. Възможно допълнение към библиографията тук са теоретичните ономастични изследвания на В. Бланар, още повече че неговите виждания са изложени и в някои публикации в България (Blanar, Vincent. Proper names in the light of theoretical onomastics, Съпоставително езикознание, 2009, кн. 2, 36-57, кн. 3, 41-57). Първа глава завършва с общ лингвистичен и културологичен преглед на английските антропоними за всеки един от трите основни периода от развитието на английския език. Интересен момент тук при староанглийския период, когато фамилните имена все още не са се наложили, е необходимостта да се обърне посоката на описанието от функцията (на по-късно установените фамилни имена) към изразните средства (алитерация и асонанс, вариране на съставките в сложните лични имена и др.).
Тъй като в изследването на М. Нецова често се споменава функция и функционален подход, ще споделя някои мисли в тази посока. Основната функция на имената е да назовават като препращат към индивидуални лица или обекти. В крайната си форма това виждане за имената се свежда до твърдението, че те нямат значение, а само референт. В своята дисертация М. Нецова конкретизира функционирането на фамилните имена, поставяйки го в макро-социалния контекст на обществено-политическото, икономическото и духовното развитие на съответните общества. Покрай основната си назоваващо-идентифицираща функция обаче имената могат да носят допълнителна информация, която произтича и от многобройните фактори, изследвани в труда на М. Нецова – етнически, географски-териториален и социален произход, съобразяване с модните тенденции, а и много други разнообразни конотации. Тези конотации понякога излизат на преден план в реалното общуване. Способността за разпознаване на тази допълнителна информация може да се сметне за специфичен дял от лингвистичната компетенция на носителя на даден език. Тази компетентност най-вероятно варира значително при различните носители на езика и може дори да се определи като незадължителна. От „редовия” носител на езика едва ли могат да се очакват задълбочени етимологични или исторически познания, но някакъв минимум „антропонимична” компетенция е желателна, включително и при изучаването на чужди езици на по-напреднало ниво. Този аспект от функционирането на имената не е предмет на пряко изследване в рецензирания дисертационен труд, но би бил интересен обект за по-нататъшни занимания. Той би изисквал и други методи на анализ.
Както вече се посочи, основният фокус на изследването на М. Нецова е върху английската фамилноименна система в нейното развитие. Тя е предмет на подробно изследване във втората и в третата глава на дисертацията. Втората глава е озаглавена „Английски фамилни имена според мотива за възникване”. Мотив за възникване тук не означава причина за появяването на фамилното име като такова, а изборът на смисловата мотивация, на вътрешната форма на всяко отделно фамилно име. Целият английският корпус се подлага на анализ и класификация по този признак. Категориите, с които авторката работи са следните: фамилни имена, които се основават на лично име; на топоним; на топографски особености; на професии; на физически и психически характеристики; други. Във всяка една от тези категории има по-конкретни подкласове. Например мотивиращите лични имена могат да са мъжки или, по-рядко, женски и съответно да имаме работа с патроними или матроними, други са имена на светци и т.н. Производното фамилно име може да има специфична морфологична структура, която се характеризира с появата на конкретна съставка – сификсоид или префиксоид, а понякога дори интегрира и предлог. Всичко това, смислова мотивация и словообразувателна структура, е подробно разгледано за всяка от категориите, обобщено за всеки от основните етапи от развитието на английския език, но и много по-фино разбито по столетия вътре във всеки период, като се проследява развитието във времето и в контекста на социокултурните и икономическите промени. Със средствата на статистиката е отчетен относителният дял на всяка от категориите и подкатегориите. Резултатите са подробно и нагледно представени в многобройни таблици и диаграми и са обобщени след всеки раздел. Отчита се възможността за множествена, различна мотивация за едно и също име (интересно е например преминаването на антропоними в топоними и обратно).
Посочените достойнства на анализа на материала във втора глава напълно се отнасят и за следващата трета глава „Английски имена според произхода на апелатива”. Тук водещият класификационен принцип е етимологията на мотивиращия апелатив, лежащ в основата на фамилното име. Основните категории са : келтски, германски, романски, гръцки и староеврейски, като някои от тях подлежат на субкатегоризация. Прави се и кръстосване на двете основни класификации, което търси съответствия и зависимости между тях, което е особено интересно. В резултат на всичко това в двете аналитични глави се създава плътна, подробна и прецизна картина на английската фамилноименна система в развитие.
В четвъртата глава „Съпоставка на английски и български фамилни имена” се прави сравнение с българската фамилноименна система според показателите, възприети при анализа на английските фамилни имена. Очертават се приликите и отликите в езиков и извънезиков план. Приликите са най-вече в мотивационните модели, а разликите са по отношение на хомогенността на състава и в словообразувателните особености, както и по отношение на езиковите контакти и чуждоезиковите влияния. Вътре в отделните категории се наблюдават по-тънки разлики, като например при имената, базирани на топоними.
В заключителната част на дисертацията авторката стегнато представя резултатите от извършената работа и приносите на своето изследване, които след прочита на целия текст, са съвсем убедителни. Особено полезни са приложенията, поместени в края на дисертационния труд. Тук влизат списък на староанглийските лични имена, запазени в съвременни фамилни имена, като в скоби са посочени тези фамилни имена, подразделени на едноосновни (прости), суфиксално-производни с -ing и сложносъставни; множество цветни карти за честотно-териториалното разпределение на някои често срещани фамилни имена, както и на фамилни имена, мотивирани от названия на професии; показалец на цитираните в текста фамилни имена, като за английските имена освен страниците, на които те се появяват в текста, се дава информация за източника, от който са ексцерпирани и техни варианти, посочени в квадратни скоби. Накрая следва библиография от 113 заглавия, 72 от които на хартиен носител, а останалите – електронни. Достатъчно пълно е представено специализираната литература, англоезична, българска и руска, включително лексикографските източници.
Специално трябва да се отбележи ясният стил на изложението, добрата му организация и отлично оформление, както и системното привеждане на изобилни количествени данни, нагледно представени в таблици и цветни диаграми. Това придава конкретност и плътност на предложената картина, както по отношение на по-общите категории, така и за отделни антропонимни единици. Дисертацията съдържа повече от 320 фигури и таблици - една наистина внушителна цифра!
М. Нецова представя седем публикации по темата на дисертацията. В голяма част от тях за залегнали доклади, изнасяни на различни научни форуми. Публикациите са поместени в авторитетни академични издания на Пловдивския университет, Великотърновския университет и БАН. Всички те са на български език. Без ни най-малко да оспорвам нуждата да се подкрепят българските научни издания и да се пише за българската читателска публика, бих препоръчал на авторката да публикува и на други езици и да се впише и в международните научни общности по специални интереси, на които тя със сигурност има какво да покаже. Авторефератът отразява точно и подробно дисертационния труд и неговите приноси. Цялата представена документацията също е изрядна.
В заключение ще посоча, че със своя дисертационен труд Милена Нецова се доказва като напълно зрял и завършен изследовател. Нейната дисертация е професионално и прецизно изпълнено изследване на значима и неразработена у нас тема, с оригинални приноси не само към изучаването на фамилните имена, но и към съпоставителното езикознание и към изследването на историята на английския език. Този неин труд ще представлява интерес не само за лингвисти и ономасиолози, но и за по-широк кръг специалисти от различни хуманитарни области и затова заслужава да бъде публикуван. Той е и много сериозна основа за изготвянето на речник на английските фамилни имена, ориентиран към българската читателска публика, който би бил ценно допълнение към нашата специализирана лексикографска книжнина. Доколкото разбирам, подготовката на такъв речник е в основата си вече извършена от авторката. Намирам, че предложеното от докторантката Милена Пенчева Нецова напълно задоволява и дори надвишава обичайните изисквания за присъждането на образователната и научна степен „доктор”.
Август, 2014 г.
- 0,5 MB).