Акцентни варианти при едносрични членувани съществителни имена от мъжки род

Христо Стаменов

СУ „Св. Климент Охридски”

 

Широко разпространено е мнението,  че от позиционно гледище ударението в българския книжовен език  е свободно и подвижно[1]. Докато първата характеристика се приема безусловно, то подвижността се оспорва. Тук, както посочва Л. Андрейчин, (1968/1980, с. 196) „няма единство по въпросите, на каква основа, в какви граници и в каква степен може да се говори за подвижност на българското ударение.” Авторът формулира тезата, че в областта на словоизменението в „българския книжовен език преобладава решително неподвижното ударение” (пак там, с.199). Този възглед е защитаван и развиван след това и от Ст. Буров (1976; 2012). Независимо дали подвижността се приема като основна характеристика на българското ударение, или то се смята за подвижно само, така да се каже, по изключение, в граматическите парадигми на много съществителни имена и глаголи, има случаи на изместване на ударението, които понякога създават трудности по отношение на правоговора. Предмет на внимание тук ще бъдат едносричните съществителни имена от мъжки род и тяхното членуване, които са сред най-важните случаи на подвижност на ударението в българското словоизменение.

Изместването на ударението при членуването на значителен дял от едносричните съществителни имена е отбелязано и описано с различна степен на подробност в граматиките и в специализираната научна литература. Най-очевидното е, че едни от тези съществителни запазват ударението върху корена, а други го преместват върху членната морфема. Както казва А. Теодоров-Балан в „Нова българска граматика за всякого” (с.157/ 263): „ О п р е д е л е н  облик в ед. ч., пълен или усечен, се назвукува  д в о я к о : една купчина имена назвукува [поставя ударението върху]     ч л е н с к а т а  сричка, напр. бряг, вратбрегЪт, вратЪт, …; друга купчина назвукува   к о р е н е в а т а  сричка, напр. гроб, столгрОбът, стОлът,… За назвука на купчините поучава  р е ч н и к ъ т.” Малко по-нататък авторът отбелязва, че в книжовната реч и в поезията понякога има вариране на ударението, както при членуването, така и при мн.ч., като посочва примери за това (с. 158). В „Граматика на българския език” от Ст. Младенов и Ст. П. Василев (1939, 136-138, разделът „Ударение” е написан от Ст. Младенов) се дава по-подробна картина, като промяната на ударението при членуване се разглежда заедно с промяната на ударението при образуването на мн.ч. В резултат на този подход се очертават три различни разреда едносрични съществителни имена от мъжки род в зависимост от наблюдаваните комбинации. Този подход на установяване на акцентните криви и парадигми, ако използваме малко по-нова терминология, е развит и приложен последователно в Тилков и Бояджиев 1977 (с. 157) и в ГСБКЕ, т.1, 1982, (с. 166-167). За ограничените цели на този доклад двудялбата на едносричните съществителни имена на такива, които запазват ударението си при членуване и такива, които изместват ударението върху членната морфема, ще бъде достатъчна.

 

// Това не отменя въпроса за търсене на някаква зависимост или корелация между промяната на ударението при членуване и промяната на ударението в множествено число на същите съществителни имена, както и историческата принадлежност на думата към определена праславянска акцентна парадигма. Вл. Найденов ….//

 

У Ст. Младенов и Ст. П. Василев (1939, с. 136-138) вече виждаме и списъци от имена, които илюстрират установените там разреди от едносрични съществителни. По-пълна картина от описателна гледна точка се разкрива в резултат на по-сетнешните изследвания, които се стремят към цялостно обхващане на лексиката от този клас съществителни. Такива подробни описания се съдържат в  книгите на Ст. Стоянов върху членуването в българския език (1965, 1980), а също и в написания от него съответен  раздел на ГСБКЕ, т.2, (1983 с. 121-122). Стоянов  изследва корпус от около 510 имена и установява, че от тях 402 не местят ударението при членуване, а 108 имат подвижно ударение. Статистиката направена върху този корпус показва също, че сред 402-те думите с неподвижно ударение има както такива с домашен произход (133), така и с чужд произход (269). За разлика от това, сред 108-те думи с подвижно ударение  само 5 са чужди. Това са: клас, стил, тел, тим, тип. Така се оформя правилото, че чуждите едносрични думи от мъжки род не местят ударението (със споменатите 5 изключения), а тези с домашен произход могат да бъдат както с постоянно, така и с променливо ударение.

 

В своето важно изследване върху едносричните съществителни в българския език Ст. Илчев (1970/1978) работи с корпус от около  1500 едносрични имена от трите рода, над 90% от които са от мъжки род. Неговият корпус е доста по-голям. Той включва и немалко диалектни, остарели, книжовно-поетични думи и специализирана лексика. Освен за произхода (български или чужд, като старинните заемки се третират като български), Илчев държи сметка и за принадлежността на думите към различни лексикални пластове. Общата картина е подобна на тази, която виждаме при Ст. Стоянов. Илчев изброява106 имена с подвижно ударение. Останалите, над 1200 едносрични имена от мъжки род, запазват ударението върху коренната сричка. Тук съотношението между думите с постоянно ударение и тези с променливо ударение е различно: то е чувствително променено в полза на съществителните с постоянно ударение. Това очевидно се дължи на разликите в характера на корпусите. Що се отнася до корелацията между произхода на думите и не/подвижността на ударението, заключението е същото: „Почти всички едносрични съществителни с подвижно ударение са от български произход. Изключение правят само: бит, звук, клас (с ученици), план, стил, стих, тел, тим, тип, търг, цвят (багра, боя). (Илчев 1978, с. 131-132).” Тук различието със Стоянов като че ли се свежда до третирането на някои от думите - заемки от руски -  като чужди или домашни -  бит, звук,  стих, търг, цвят. Ст. Илчев е сред авторите, които толерират някаква степен на дублетност, като допуска двояко ударение при членуването на някои имена. Той цитира приетите по този начин в академичния Правописен речник (1965)грък, ек, ключ, лък, рог, трап, цвик, чук и добавя към тях още няколко: бик, бук, вир, звяр, лен, план, праг, като отбелязва, че в диалектите има и други едносрични съществителни с двояко ударение.

Детайлизирани статистически данни за мястото на ударението при съществителните имена в съвременния български книжовен език (брой и процентен дял на различните класове) могат да се намерят в изследването на Стоян Буров (1976). Корпусът е извлечен от БТР 1973 (Л. Андрейчин и др.). Картината при едносричните съществителни от мъжки род е следната: От общо 851 такива имена 730 са с постоянно ударение, а 121 – с подвижно. Думите с подвижно ударение са представени в 11 типа (парадигми), 8 от които се характеризират и с изместване на ударението при членуване. Общият брой на едносричните съществителни с подвижно ударение при членуване възлиза на108. В това изследване не се говори за дублетни форми.

В ГСБКЕ, т.1, Фонетика (1982, с. 166-167) също намираме изчерпателни списъци на едносричните съществителни имена от мъжки род с променливо ударение.  В  ГСБКЕ, т.2, Морфология (1983, с. 121) списъците са отворени и завършват с „и пр.”

Картината може да се обобщи по следния начин: Един значителен, в никакъв случай не пренебрежим, дял от едносричните съществителни имена от м.р., при това  много от тях с висока честота на употреба,  преместват ударението от корена върху членната морфема. Останалата преобладаваща по численост част от този клас съществителни са с постоянно ударение. Другояче казано, съществува вариативност на акцентния модел по отношение на различните лексеми, принадлежащи към едносричните съществителни от м.р. (between-typevariability). Поне част от авторите занимавали се с въпроса (А. Теодоров-Балан, Ст. Младенов, Ст. Илчев) допускат в някаква степен и алтернативност или колебание при избора на акцентния модел по отношение на една и съща лексема (within-typevariability). Вторият тип вариативностeпроява на едно друго свойство на ударението – п р о м е н л и в о с т , което не трябва да се обърква с подвижност, а е в смисъла на Вл. Мурдаров, П. Костадинова (1988, с. 20-21) и се отнася до една и съща дума в една и съща словоформа. Приета от кодифицираната норма, такава вариативност се означава като „дублетно ударение” или акцентна дублетност. В противен случай тя се възприема като неправилна, субстандартна, макар и да се среща  като употреба, а ударението се определя като „колебливо” (пак там).

Връщайки се към първия тип вариативност (междулексемната), може да кажем, че няма установено правило, което позволява да се предскаже мястото на ударението при членуваното едносрично съществително име от мъжки род. „Правилото”, което цитирахме по-горе, че чуждите по произход едносрични съществителни запазват ударението върху корена, обхваща само една част от лексиката. Освен това неговото приложение е проблематично, защото зависи от усета на носителя на езика за произхода на думата (чужд или домашен). Този усет не винаги е ясен и категоричен и е по-скоро въпрос на степен. Иначе трябва да говорим за прецизен етимологичен анализ, какъвто може да се направи само от специалисти езиковеди. Видяхме, че и езиковедите правят уговорки за старинните заемки, а и заемките от руски и особено черковно-славянски също не са чак толкова чужди. Заемките подлежат на одомашняване (асимилиране) и в този процес много от тях постепенно губят характеристиката „чуждост”. При това положение въпросът за мястото на ударението при членуване на едносричните съществителни имена от мъжки род се решава за всяко от тях поотделно. С други думи, ударението е лексикализирано в смисъла на Бояджиев и др. (1998, с. 60). Или, както прозорливо го е казал А. Теодоров-Балан в приведения по-горе цитат, за това „поучава  р е ч н и к ъ т”, където речник следва да се разбира не само като книга справочник, а и като менталния лексикон, част от съответния език и знанието за него. При незнание на правилната форма или при колебание, говорещият ще трябва да се обърне към нормативните справочници – на първо място правописните и правоговорните речници, а също и нормативните граматики, в които могат да се намерят малко или много пълни списъци на тези имена.

В една сравнително неотдавнашна статия на Мирена Пацева се прави преглед на изследванията върху акцентните вариации при коренните морфеми на непроизводните основи на съществителните от мъжки и женски род, където попада и по-тясната категория имена, която привлича вниманието ни тук. От представените в статията различни подходи научаваме, че коренните морфеми, които задържат ударението върху себе си, могат да се нарекат силни, лексикално тежки, като се смята, че някои единици имат вътрешно присъщо лексикално ударение, а други – не (Пацева 2009, с. 36). Ако обаче тези характеристики не корелират с други особености в поведението на тези единици (коренни морфеми), те си остават само преформулировка на твърдението, че едни коренни морфеми задържат ударението върху себе си, а други – не. Интересно е тълкуването на малкото имена, които отмятат ударението и така се отклоняват от общия модел, като маркирани тъкмо чрез нарушаване на общото правило, а и чрез избора на „мъжката, активна стъпка ямб” (пак там, с. 40). Авторката отбелязва, че тези „едносрични съществителни с променливо ударение са сред често употребяваната базисна лексика. Те назовават силни или гранични същности – природни и социални сили, емоции, базови или добри форми” (Пацева 2009, с. 39) . Тук може да се види своеобразна форма на табуиране – митологичното съзнание предпочита да не акцентува тези елементи, за да не ги активизира (пак там). Пацева изброява девет семантични групи (природни стихии; пространствени категории и граници на човешкото пространство; времеви категории; усещания, емоции, когнитивни състояния; сетивни въздействия; прототипни имена; възлови части на тялото; типове активност и инструменти; нравствени и социални категории), под които подвежда едносричните имена, изместващи ударението при членуване. Приведените примери, илюстриращи цитираните девет семантични категории, принадлежат всичките към изконната домашна лексика. Логично е базисната и силната лексика да е предимно в тези пластове. В бележка под линия Пацева (2009, с. 39) отбелязва, че „оборотни едносрични съществителни и от  съвременния публичен дискурс също се изговарят с акцентувана членна морфема: планът, стилът, делът.”  Уязвимостта на този подход е в съществуването на множество контрапримери, противоречащи на въпросната тенденция. Защо тъкмо тези имена изместват ударението, а други не?

След този частичен преглед на литературата време е да се обърнем към езиковия материал, който е основният повод за написването на тази статия. От вече доста време насам забелязвам в устната реч на по-младите поколения засилена и дори преобладаваща употреба на членувани едносрични съществителни от мъжки род с ударение изместено върху членната морфема. Примери за това са клубЪ, грипЪ, гримЪ, трусЪ, взривЪ, джипЪ и др. (Тук възприемам фонетично изписване на членната форма с главната буква Ъ, която показва и ударението върху тази гласна. Въпросът за употребата на пълната или кратка членна форма е ирелевантен, тъй като става дума за устна реч.) От гледна точка на моя собствен идиолект такива форми са странни и чужди, а те не съответстват и на формите, записани в нормативната справочна литература и следователно могат да се определят като погрешни. С течение на времето събрах малък избирателен корпус на често срещани такива употреби, най-вече от езика на електронните медии – радио и телевизия, а и от неофициални разговори. В медийния език такива форми се употребяват не само от редови граждани, но понякога и от високообразовани журналисти, говорители и водещи. Те се срещат в различни жанрове – интервю, дискусия, новини, реклама и пр. Ето и основната част от моя корпус, където тези употреби се дават в някакъв контекст.

взривЪ : (Нора АрсоваКанал 1, 2010); мястото на взривЪ…(БТВ „Тази сутрин” 05.02.2013); където взривЪ е станал (Канал1, 07.06.2012); групата [експерти по обезвреждането] влезе във района на взривЪ („Хоризонт”, 08.05.2012); ВзривЪ е                                                         предизвикан от камикадзе…(БТВ, 20.07.2012); Ето къде е станал взривЪ… По време на взривЪ… (БТВ новините 13.11.2011).                                                           

гримЪ: Размазал ти се е гримЪ  (разговор); Ама ти що си си изтрила гримЪ? (разговор).

грипЪ:    Атакувай грипЪ на макс!  (реклама, БТВ, 23.10.2011); ГрипЪт не е просто настинка!  (радиореклама за лекарство, 2010).

НО: Не ставай заложник на грИпа!  (ритъм?)

джипЪ: Минава през него с джипЪ си…(БТВ репортер от САЩ, 22.04.2013)  Там беше джипЪ…;При удара джипЪ се е запалил…;  ДжипЪ се е опитвал да изпревари… (ТВ7 03.06.2012)

клипЪ: Останах за снимките на клипЪ.  (интервю Канал 1, 27.11.2011);Кой направи клипЪ ми?... (Миро, БТВ, 08.05.2013);КлипЪ не е музикантски… (Канал 1)(ритъм?)                                        (БТВ, още много случаи).                                                                         

клубЪ: В клубЪ имало и….. и….  (Канал 1, новини, 23.11.2011);По случай сто години от основаването на клубЪ… („Хоризонт”, 04.2013);Добре дошли в клубЪ на шампионите. (БТВ реклама).

ключЪ: Какъв е ключЪ към филма… (Канал 1, „Денят започва с култура”,  А.Гюзелева, 12.02.2013)

кубЪ: (Име на група шестима български художници и тяхна изложба/проект.               Канал 1, „Рецепта за култура”, 02.2013. Водещият Юрий Дачев го произнася в началото клУба, но после се нагажда (също и интервюиращата журналистка) към интервюираните художници, които твърдо го произнасят с ударение на втората сричка и като име на проекта, но и като свободно употребено съществително:  Темата на кубЪ…)                                  

лукЪ: Ще нарежа лукЪ… ЛукЪ се карамелизира… (БТВ, готварски рецепти, Звездев 12.2012);  Добавете лукЪ …. ЛукЪ се сервира … (Канал1, Ути Бъчваров, 07.2012).

планЪ: [виж още Л. Андрейчин 1961] Какъв е планЪ?…  (ТВ Европа, политик) ;                           изменение на планЪ за… (БТВ, новини).

празЪ: Ще почиста празЪ… (Канал 1, Ути Бъчваров, 12.2012).

[тимЪ: Старши треньорът на ансамбъла по художествена гимнастика Илияна Раева обяви, че няма да бъде начело на тимЪ. („Хоризонт”, 13.09.2012); Те са повикани в тимЪ…;  срещу тимЪ на Славия …. (БТВ)]

[трупЪ: …30 секунди след това открили трупЪ… (БТВ, 25.04.2013)]

трусЪ:  Епицентърът на трусЪ е… (Радио „Фокус”, 11.02.2012)Часът на трусЪ…. („Хоризонт”, 05.2012); Да прецени силата на трусЪ… (БТВ, „Тази сутрин”, 05.02.2013);                    Как трусЪ в Перник се отрази на… (БТВ 26.07.2012);Къщата е сред най-пострадалите от турсЪ в Перник.

[търгЪ: ще си дойде за търгЪ..;  ще участва в търгЪ;ако търгЪ се провали …;организаторите на търгЪ са убедени, че… (Канал 1, новини, 23.02.2013);Правен ли е търгЪ с такива условия че … (БТВ, В.Николаев,12.02.2013);До участие в търгЪ са допуснати… (Канал 1, новини, 02.08.2012);ТъргЪ ще бъде ….(в спектакъл на „Вишнева градина”).]

 щитЪ:(Канал 1, „Панорама”, Бойко Василев, 08.04.2010)

В таблицата  по-долу са дадени нормативно предписаните ударения, които намираме за  членуваните форми на нашите лексеми в правописните и правоговорни речници, както и в многотомния академичен речник. Малкото решения, които се отличават от преобладаващите, са изписани с главни букви. 

 

 

ПРБЕ 75

ППРБЕ 2004

Пашов&Първев

Многотомен

РБЕ

1977-2012

ПРСБКЕ 1983 НПРБЕ 2002

ОПРБЕ 2012

ВЗРИВ

рус.

неподвижно

ПОДВИЖНО

 

неподвижно

неподвижно

ГРИМ

фр.

неподвижно

неподвижно

неподвижно

ДУБЛЕТИ

предпоч.: гримЪ

ГРИП

фр.

неподвижно

неподвижно

неподвижно

неподвижно

ДЖИП

англ.

неподвижно

неподвижно

неподвижно

неподвижно

КЛИП

англ.

неподвижно

неподвижно

[липсва] / неподвижно

неподвижно

КЛУБ

англ.

неподвижно

неподвижно

неподвижно

неподвижно

КЛЮЧ

 

ДУБЛЕТИ

 

неподвижно

неподвижно

неподвижно

КУБ

Гр.> лат. >?

неподвижно

неподвижно

неподвижно

неподвижно

ЛУК

 

неподвижно

неподвижно

неподвижно

неподвижно

ПЛАН

фр.

неподвижно

неподвижно

неподвижно

неподвижно

ПРАЗ

гр. (Ст.Мл. ЕПРБЕ:ДУБЛ..)

неподвижно

неподвижно

неподвижно

неподвижно

[ТИМ]

англ.

подвижно

 

подвижно

подвижно

[ТРУП]

 

подвижно

 

подвижно

подвижно

ТРУС

рус. църк.-слав. (СтМл ЕПРБЕ)

неподвижно

 

неподвижно

неподвижно

[ТЪРГ]

 

подвижно

 

подвижно

подвижно

ЩИТ

 

неподвижно

 

неподвижно

неподвижно

 

От цитираните 16 имена следва да извадим 3 (тим, труп и търг), които са правилни с изместено ударение в членуваната форма. Това съм означил с поставянето им в квадратни скоби. Възможна като дублетна форма е и гримЪ, споредОПРБЕ 2012, където това е дори предпочитаната форма. Според многотомния РБЕ взривЪ пък е единствено правилната форма. Защо съм включил правилни форми в този списък? Най-вероятно това отразява моята собствена несигурна интуиция и колебание. А може би за мене те имат подобен ефект като останалите форми ?

 

Какво бихме могли да заключим по повод на посочените тук употреби?

1. Очевидно при членуването на някои едносрични съществителни от мъжки род съществува разминаване между говорната практика и предписаните от речници и граматики правила. Това са случаи на вътре-лексикално вариране (within-typevariation), на променливо колебливо ударение (виж по-горе).Някои наричат това положение на нещата „колизия между кодифицираната норма и узуса” (Лазарова 2010).

2. Най-общата тенденция към избягване на променливото ударение в граматичните парадигми, към унифицирането им и в акцентно отношение, не е всеобхватна и всезадължителна. Могат да се появяват и нови употреби или да се засилват стари такива, които й противоречат. Да не забравяме, че отклоненията от общото правило могат да са и средство за маркиране на съответните езикови форми.

3. Специфичното правило, едносричните съществителни имена от мъжки род да запазват ударението върху корена, също се нарушава и се появяват нови изключения от него. Не работи и правилото, според което думите от чужд произход не изместват ударението върху членната морфема. В моя малък селективен корпус преобладават думи с чужд произход, в някои случаи съвсем явен.

4. Кодификаторите не са склонни да допускат дублетност в разглежданата тук област. Това важи най-вече за речниците. Тук има и някакви малки промени във времето. Видяхме, че Правописният речник (1965) допуска дублетност при няколко съществителни. Следва период на нетолериране на дублетността. Любопитно е да се отбележи, че най-новият ОПРБЕ (2012) допуска дублетност при грим и дори препоръчва употребата с променливо ударение. Най-вероятно това се дължи на забелязана засилена честота на тази употреба. Но това по-скоро е изолиран отделен случай при третирането на тази тематика. Сред езиковедите най-склонен към признаването на дублетност е Ст. Илчев и преди него Ст. Младенов.

5. Чувството на отделния носител на езика (в случая пишещия тези редове) не е еднакво категорично по отношение на приемането/ отхвърлянето на единия или другия от възможните акцентни модели (променливо или непроменливо ударение). В едни случаи то е на пълно приемане, в други -  на пълно отхвърляне, означено тук с ( * ), а в трети е колебание или по-слабо отхвърляне, означено с ( ? ). Т.е. възможностите за оценка по отношение на отделната лексема са поне три: приемане само на постоянно ударение, приемане само на променливо ударение, колебание между двата модела. Така например за  мен ?ТрУпът е намерен … не е толкова дразнещо колкото Там беше *джипЪ(Друг е въпросът, че след достатъчно облъчване с дразнещите употреби, с тях дори може да започнем да свикваме и да ги толерираме.) Още примери: взрИва – ?взривЪ,   тЪрга – ?търгЪ,  клЮча – ?ключЪ. Това важи и за думи извън моя списък: мост - мОста - *мостЪ, но  дроб - ?дрОба - дробЪ. Тези нагласи на идиолекта (категорично приемане и отхвърляне и колебание) в идеалния случай би трябвало да отговарят на кодифицираната норма и на случаите на променливо колебливо ударение, но на практика може да има някакво разминаване. В случаите на колебливо ударение отделният носител на езика обикновено проявява предпочитание към едната от двете съ-съществуващи форми, като другата се възприема като провинциална, по-непрестижна и подобни.

 

Не е изненадващо, че тъкмо измежду думите, за които се колебаем, виждаме понякога регистриране на дублетност (ключ) или разминаване в различните речници (взривЪ се приема от РБЕ). Важно е изследването на реакцията на представителни извадки от носители на езика чрез анкети, както и наблюдаването на честотността на конкуриращите се форми.

Тук беше възприет подход, който се съсредоточава само върху промяната на ударението при членуването, като по-този начин се разделя цялостната акцентна  парадигма на различните подкласове едносрични съществителни имена от м.р.  Това обаче не отменя въпроса за търсене на някаква зависимост или корелация между промяната на ударението при членуване и моделите на промяна на ударението ( -Ове или –овЕ), или липсата на такава, от същите съществителни имена. Идеята за това дължа на Вл. Найденов. Като използваме статистическите данни на Буров 1976 и извлечем нужната ни информация, получаваме следната картина. Отмятането на ударението върху членната морфема силно корелира с -овЕ (45 случая) и с липсата на отмятане на ударението в мн. ч. (34 случая), докато случаите на съчетаване с -Ове са само два (долдолЪт- долОве и рогрогЪт - рогОве). При това, струва ми се, че последните примери в мн.ч. могат да се сметнат за случаи с колебливо ударение, които могат да бъдат привлечени от парадигмата с непроменливо ударение в мн. ч. (Ст. Младенов дава дол - дОлЪт - долОве с дублетност при членуваната форма (Младенов, Ст. П. Василев 1939, с. 137), а Илчев посочва с двояко ударение рОгЪт, както и рогОвЕ (1970/1978, с. 131, 133).) Корелирането на по-голям брой едносрични имена с променливо ударение при членуване с -овЕ и с липсата на отмятане на ударението в мн. ч. не е изненадващо. Мн.ч. с –Ове се наблюдава само при десетина съществителни, докато тези на –овЕ са доста повече, а запазването на ударението върху корена е най-разпространеният и продуктивният сред трите модела  (Илчев 1970/1978, с. 133).

Ако при търсенето на корелация между мястото на ударението при членуването и при образуването на мн. ч. изходим от множественото число (предложение на Вл. Найденов), забелязва се следните интересна закономерност.Думите с мн.ч. на -овЕ изместват ударението при членуването, а тези с мн.ч. на -Ове в множествено число запазват ударението върху корена. Изключения почти няма. Така акцентният модел на съществителните, които изместват ударението в мн. ч., предсказва мястото на ударението при членуване.

Естествено възниква въпросът, защо се появяват разглежданите тук форми, които се разминават с кодифицираната норма. Ето някои от възможните отговори или, по-скоро, посоки, в които би могло да се мисли.

Още през 50-те години на миналия век Л. Андрейчин (1961, с. 254) обяснява неправилната според него форма планЪ, която и днес е често срещана,  чрез  а н а л о г и я : „Може да се допусне, че изговор планЪт се явява под влияние на изговора на български думи като платЪт, плачЪт, гласЪт, които имат не само еднаква коренова гласна, но и еднакви или близки по състав съчетания от съгласни пред нея. Обаче изговорът с неподвижно ударение (плАнът) е и по-правилен, и по-стар, и по-разпространен.” (Забележете, между другото, сравнителната степен по-правилен, която като че ли допуска, че правилността е въпрос на степен.) Аналогията предложена за план от Андрейчин е формално-фонетична, но при тип -  типЪ и вид - видЪ, също цитирани от него, тя е и смислова. Формално-фонетична аналогия при разглежданите тук случаи би могло да се търси например при грим и грип. Ако едното е с изместване на ударението, защо не и другото.  Самото съвместно съществуване на два акцентни модела при членуването на едносричните съществителни от м.р., представени от често употребявани имена, вече е предпоставка за разколебаване на употребата и за отключване на различни аналогии.

Често отклоненията от книжовната норма се отдават на  д и а л е к т н о  влияние. За това мимоходом споменава и Димитрова в статията си за дублетността (2001, с. 43), където казва също, че „[т]ърсенето на причини за отклоненията от съществуващата в даден момент книжовноезикова норма в историческото минало на езика или във влияние на други норми е безплодно за кодификатора занимание.” Състоянието на нещата в диалектите е описано от Ст. Стойков (1993, с. 222): с отметнато ударение в членуваната форма и във формата за мн. ч. (гратградЪтградовЕ) са балканските говори; с полуотметнато ударение (гратградЪ/т/ - грАдове) са западните и рупските говори; със запазено коренно ударение (гратгрАдътгрАдове) са западните преходни говори. Тук би могло да се търси проява на хиперкоректност от страна на носителите на западните преходни говори, които трябва да се научат да отместват ударението от корена (мисъл, подсказана ми от Вл. Жобов). При положение че става дума и за нови и за чужди думи и че ударението е лексикализирано, диалектното влияние става проблематично. А и според някои езиковеди, например Б. Вълчев (2009, с. 20, с. 148), диалектите в наше време вече не влияят на книжовния език.

Друга възможна насока за търсене на обяснение за изместеното ударение е факторът  р и т ъ м  на свързаната реч. В това отношение съществува традиционно деление на езиците на два типа: езици с акцентен  ритъм (англ. stress-timed) и езици със силабичен ритъм (syllable-timed). При първите (английски, арабски) това, което се явява на приблизително равни интервали от време, е ударената сричка, при втория тип (френски, испански) – това e всяка сричка, независимо ударена или не. Звученето на първия тип се оприличава на морзовата азбука, а на втория - на звука на картечница. Един от начините, по които езиците с акцентен ритъм осигуряват ритмичността си, е изместването на ударението на някои лексеми в свързаната реч. При положение че чуваме разглежданите тук членувани лексеми с различно ударение, бихме могли да се запитаме дали и ритъмът на свързаната реч не играе някаква роля. В по-ново време се смята, че тази типология на езиците според ритъма опростява нещата и вместо това се предлага разглеждането на редица отделни, донякъде свързани показатели и характеристики (редукция на гласните, структура и времетраене на сричката, компенсаторно скъсяване и др.) Според изследванията на Сн. Димитрова (1998; 2003, с. 63-65) докато английският език е категорично с акцентен ритъм, българският език заема междинно положение между двата типа.

Накрая нека не забравяме и  с е м а н т и ч н и я  фактор и когнитивно-културологичния подход представен в горецитираната статия на Пацева (2009). Лексемите, разгледани тук, лесно могат да се подведат под някоя от семантичните категории, посочени от Пацева. Медиите много обичат да ни занимават с бедствия, стихии и болести и затова често чуваме трусЪ, взривЪ, грипЪ. Към семантичния подход клони и идеята за постигане на маркираност чрез избора на по-редкия акцентен модел. От друга страна, в избора на формата с ударение, изместено върху членната морфема, може да се види и одомашняване на думи/понятия от чужд произход като клип, джип чрез привличането им към парадигми характерни за част от изконната лексика (идея на Вл. Найденов).

Сред изброените тук възможни обяснителни фактори най-вероятен и най-лесно приложим изглежда да е аналогията. Напоследък като че ли се наблюдава преоткриване на значимостта на аналогията и нараснал интерес към аналогичните промени. Виж например Bell, Melanie & SabineArndt-Lappe (2013), където се разработват базирани на аналогията алгоритмиза определяне на мястото на ударението при английските сложни думи, като се отчита цял набор от различни фактори: форма, семантика, информативност и честотност   на компонентите. Не бих обаче могъл да се ангажирам само с един от изброените фактори и обяснителни подходи, като изключа останалите. Много е възможно поне в някои случаи да действа комбинация от фактори, както и тези фактори да са различни в различните случаи и за различни носители на езика.

В тази статия разгледах редица случаи на колебливо ударение в съвременната говорна практика при членуването на едносрични съществителни имена от мъжки род. Посочих тенденция на изместване на ударението върху членната морфема при редица лексеми, която представлява отклонение от нормата, предписана от правописни и правоговорни речници и от граматиките. Във всички тези случаи там се утвърждава общата тенденция в българското словоизменение към постоянно ударение, както и правилото изместването на ударението, доколкото то се допуска, да бъде ограничено само в рамките на лексиката от домашен произход. Разгледаните случаи, събрани най-вече от езика на електронните медии (телевизия и радио), обаче са с висока честота на употреба и клонят към т.н. „масова грешка”, която би трябвало да привлича вниманието на кодификаторите (Вълчев 2009, с. 225). Тези употреби са от интерес и за специалистите по ортоепия и за всички, които се вълнуват от въпросите на правоговора. Те повдигат и някои въпроси относно причината на появата им.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

 

Андрейчин, Любомир. На езиков пост. София: Наука и изкуство, 1961.

Андрейчин, Любомир. По въпроса за позиционната характеристика на българското ударение. – В: Славистични изследвания, София, 1968, с. 49-54; - В: Помагало по българска фонетика (състав. Христо Първев, Василка Радева), София: Наука и изкуство, 1980, с. 195-199.

Бояджиев, Тодор, Иван Куцаров, Йордан Пенчев. Съвременен български език. София: Петър Берон, 1998. 655 с.

Буров, Стоян. Статистически наблюдения за мястото на ударението при съществителните имена в съвременния български книжовен език. – В: Български език, 1976, 3, с. 196-202.

Буров, Стоян. От писáх през пúсах и писáх до пúсах. За историята на една акцентна норма. – В: Магията на думите. Езиковедски изследвания в чест на проф. д.ф.н. Лилия Крумова-Цветкова, (състав. Диана Благоева, Сия Колковска), София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2012, с. 245-265.

Вълчев, Боян. От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици. София: Оксиарт, 2009. 311 с.

Георгиева, Елена, Пенка Баракова(състав.). 101 въпроса за дублетите в българския език. София: „Д-р Петър Берон”, 1990. 296 с.

Гайдарова, Теофана. Към въпроса за актуализацията на съвременната книжовна норма. – В: Актуални проблеми на съвременната българска книжовна норма (състав. Вера Маровска, Красимира Чакърова). Пловдив: Контекст, 2010. с. 19-36.

Граматика на съвременния български книжовен език. т. 1. Фонетика. (ред. Димитър Тилков). София: БАН, 1982. 300 с.

Граматика на съвременния български книжовен език. т. 2. Морфология. (ред. Стоян Стоянов). София: БАН, 1983. 511 с.

Димитрова, Маргарита. Дублетността като кодификаторски проблем. – В:Българският език през ХХ век (съст. Василка Радева). София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов”, 2001, с. 40-48.

Димитрова, Снежина. Английското произношение. София: Везни-4, 2003. 152 с.

Илчев, Стефан. Едносрични съществителни в българския език. – В: Помагало по българска морфология. Имена. (състав. Петър Пашов). София: Наука и изкуство, 1978, с. 124-133. [1970]

Куртева, Теодора. За изключенията от правилата в езиковата култура. – В: Актуални проблеми на съвременната българска книжовна норма (състав. Вера Маровска, Красимира Чакърова). Пловдив: Контекст, 2010. с. 45-59.

Лазарова, Мариана. Синхрон и колизия между кодифицирана книжовна норма и узус в  съвременния български език. – В: Актуални проблеми на съвременната българска книжовна норма (състав. Вера Маровска, Красимира Чакърова). Пловдив: Контекст, 2010. с. 37-44.

Младенов, Стефан. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София: Христо Г. Данов, 1941. 704 с.

Младенов, Стефан, Ст. П. Василев. Граматика на българския език. София: Казанлъшка долина, 1939. 440 с.

Мурдаров, Владко, Петя Костадинова /състав./. 101 въпроса за ударението в българския език. София: „Д-р Петър Берон”, 1988. 246 с.

Нов правописен речник на българския език. (ред. Валентин Станков), София: Хейзъл, 2002. 1069 с.

Официален правописен речник на българския език. (Владко Мурдаров и др.), София: Просвета, 2012. 676 с.

Пацева, Мирела. Акцентни вариации при коренните морфеми на непроизводните основи при съществителните от мъжки и женски род. – В: Родна реч, 2009, 1-2, с. 34-43.

Пашов, Петър, Христо Първев. Правоговорен речник на българския език. София: Наука и изкуство, 1975. 1022 с.

Пашов, Петър, Христо Първев. Правоговорен и правописен речник на българския език. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2004. 1207 с.

Речник на българския език. т. 1-14. София: БАН, 1977-2012.

Теодоров-Балан, Александър. Нова българска граматика за всякого. София: БАН, 1954. 568 с.

Тилков, Димитър, Тодор Бояджиев. Българска фонетика. София: Наука и изкуство, 1977. 247 с.

Стойков, Стойко. Българска диалектология. София: БАН, 1993 (3 изд., 1 изд. 1949).

Стоянов, Стоян. Членуване на имената в българския език. София: Наука и изкуство, 1965. 119 с.

Стоянов, Стоянов. Граматическата категория определеност в българския език. София: Народна просвета, 1980. 208 с.

Bell, Melanie & Sabine Arndt-Lappe. An analogical theory of word-formation. Paper presented at the conference New territories in word-formation, Sofia, 30-31 May 2013. Dimitrova, Snezhina. Bulgarian Speech Rhythm: Stress-Timed or Syllable-Timed. - In: Journal of the International Phonetics Association (1998) 27: 27-33.



[1] Дължа благодарност на Вл. Жобов и Вл. Найденов, които прочетоха статията в ръкопис и направиха полезни бележки и коментари, както и на участниците в секцията, пред които бе изнесен докладът. Разбира се, отговорността за всички несъвършенства на този текст е изцяло моя.


Публикувано на: 20.07.2015 г.  |   Автор: доц. д-р Христо Стаменов

Категории




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на рубриката „Рецензии и коментари” представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.