РЕЦЕНЗИЯ за труда на гл. ас. д-р Йоанна Кирилова „Представата за ума в българската картина на света”
В края на ХХ в. в науката се наложи идеята за антропоцентричния модел при изучаването на езика. Това постави пред езиковедите нови задачи и наложи да се потърсят нови методи за описанието на езика, нов понятиен апарат. Обособиха се различни научни направления, които разглеждат не само езика като обект на познанието, но и човека като негов носител,които изучават връзката между езика и културата, между езика и етноса, между езика и обществото.
Трудът на Йоанна Кирилова „Представата за ума в българската картина на света” внася своя принос в лингвокултурологичния подход към проблемите на езика. Изследването се състои от 246 страници. Работата е структурирана в пет глави със съответни подраздели, уводна част и заключение, азбучен показалец на паремиите и списък на цитираната литература.
Уводната глава на работата е доста обширана. В рамките на 18 страници авторката се спира върху един от основните термини, с които оперира лингвокултурологията, терминът концепт. В научната литература терминът концепт се дефинира по различен начин, често пъти нееднозначно, ето защо уточняването на значението е важна задача преди да се пристъпи към конкретния анализ на концепта ум. В направения обзор на литературата по въпроса се посочва разминаването в разбирането за концепта в лингвокултурологията и в когнитивната лингвистика, липсата на единство между учените относно съдържанието на термина концепт и при определяне на структурата на концептите (понятийна, образна и ценностна) и тяхната класификация. Изясняват се отношенията между концепт и понятие, концепт и дума, концепт и значение, наличието на т. нар. културен фон или фонови знания.
Й. Кирилова показва отлично познаване и критично отношение към многобройните публикации на руски автори по разглежданата проблематика – Кубрякова, С. Г. Воркачов, В. А. Маслова, Г. Г. Слишкин, Ю. С. Степанов, Демянков, А. П. Бабушкин, З. Д. Попова и И. А. Стернин, Н. Н. Болдирев, Е. М. Верещагин, В. Г. Костомаров, С. Х. Ляпин, В. В. Колесов, В. И. Карасик, М. В. Пименова, А. В. Тарасова, Александрович, Д. Ю. Полиниченко, М. А. Хизова, Р. М. Фрумкина.
В края на ХХ в. и началото на ХХІ в. лингвокултурологията навлиза и се утвърждава и в българското езикознание. Авторката прави преглед на изследванията на българските автори, които засягат различни страни от българската езикова картина на света като М. Пенчева, П. Легурска, М. Китанова, Н. Павлова, Ст. Димитрова, Сн. Карагьозова, М. Стаменов, М. Алмалех, Р. Петрова, Е. Недкова, И. Панчев, М. Витанова и др. В обзора бих добавила и работите на Ст. Смедовски, В. Мичева, К. Мичева-Пейчева и др.Изброени са и авторите, наши и руски учени, които се занимават с изследване на концепта ум – М. В. Пименова, Т. А. Бичкова, Н. М. Сергеева, А. А. Мишкин, Е. Недкова и др.
В края на уводната глава се посочват целите и свързаните с тях задачи, които си поставя авторката в своята работа, източниците на изследвания материал. Тук биха могли да се добавят няколко изречения за методологията, която е използвана.
Първата глава на изследването „Концептуални признаци на ума по данни на лексикографските източници” е посветена на ценностната съставна част на концепта. Въз основа на лингвистичен материал от тълковни, етимологични, словообразувателни, асоциативни речници, енциклопедични справочници се извеждат основните (ядрените) и допълнителните (периферни) признаци на концепта ум.
Втората глава на работата „Признакова структура на концепта ум” е посветена на понятийната съставна част на концепта ум. Отделните подраздели включват анализ на съдържанието на концепта ум в дамаскинарската книжнина, по-точно в Тихонравовия дамаскин, и в паремиите. На базата на паремиологичен материал е направена съпоставка между концепта ум и други концепти – щастие, старост, език, приятел/враг. Разгледани са бинарните опозици, в които се включва концептът ум в българската езикова картина на света, като ум – глупост, ум – безумие, ум – лудост, ум – сила, ум – мозък, ум – сърце, както и в основните бинарни опозиции, характерни за митологичното съзнание свой – чужд, добър – лош, човек – животно, мъж – жена и др. Много интересни са наблюденията върху джендърните аспекти на концепта ум в паремиите. Авторката достига до извода за наличие на джендърна асиметрия, изразяваща се в андроцентричност.
Обширната трета глава „Метафори за ума” е посветена на образната съставна на концепта. Преди да пристъпи към конкретен анализ Й. Кирилова представя понятието когнитивна метафора и свързаните с нея когнитивни модели. Авторката посочва тясната връзка на концепта ум с духовния свят на човека, с т. нар. вътрешен човек. Изследването на метафоризацията на ума в българската картина на света се базира върху класификацията, направена от Дж. Лейкъф и М. Джонсън, в книгата „Метафорите, с които живеем”. Проследени са онтологичните, ориентационните и структурните метафори в Тихонравовия дамаскин и в паремиите. В паремиологичния материал е направено сравнение и с концепта сърце. Получените резултати от анализа на метафорите и метафоричните модели са представени много прегледно във вид на съпоставителни таблици.
В четвъртата глава се разглеждат индивидуалните и социалните антропоморфни признаци на концепта ум”, които при паремиите са съпоставени и с признаците на сърцето.
В пета глава е очертано асоциативното поле на концепта ум, като се използват данни от „Българския асоциативен речник” (2007). По този начин авторката сполучливо разширява наблюденията си върху концептуализацията на ума от Средновековието и епохата на Възраждането към светоусещането на съвременния човек.
В заключителната глава са обобщени изводите от анализа на материала в изложението. Изводите ù са точни и добре формулирани.
В заключение ще обобщя, че работата на гл. ас. д-р Йоанна Кирилова „Представата за ума в българската картина на света” представлява много сериозно научно изследване с интересна, сполучливо избрана тема. Разработката допринася за осветляването на още един фрагмент от българската езикова картина на света. Богатството от точни наблюдения и направените важни изводи относно различни страни на взаимодействието език – култура в текстове, представящи различни периоди от развитието на българския език (дамаскинарската книжнина, паремиите и данните от асоциативни изследвания), определят приносния характер на работата. Материалът, който се подлага на разностранен и задълбочен анализ, дава възможност да се проследят промените в концептуализацията на ума в диахронен план. Авторката разкрива и безспорното си умение за структурно организиране на богатия и разнообразен материал, за анализ на избраната научна проблематика. Езикът на работата е точен и ясен. Трябва да се отбележи и библиографската осведоменост по разглежданата тема, независимо от направените бележки. С пълна убеденост предлагам на уважаемите членове на Научния съвет на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин” трудът да бъде приет за успешно приключил и за печат.
- 0,5 MB).