Ана Кочева–Лефеджиева. За народната основа на старобългарския език (върху материал от реликтното склонение в българските диалекти). С., Буквица, 2012, 200 с.

           Книгата на А. Кочева-Лефеджиева представя научно аргументиран отговор на появили се в последните години публикации на чуждестранни автори, които реанимират отдавна отхвърлената и дори позабравена панонска хипотеза за българския характер на Кирило-Методиевия език. В търсенето на полидиалектната народна основа на най-стария писмен славянски език продължават да се съчиняват и публикуват стигащи до абсурдност твърдения на чуждестранни представители на неопанонизма. В този смисъл на труда на А. Кочева трябва да се гледа като на извикан от нуждата на времето, достоен и подкрепен с много доказателствен материал отговор на тези погрешни и тенденциозни твърдения. Това е и една от целите, които авторката формулира в своята уводна част.

           А. Кочева избира нетрадиционен подход към тази доволно разработвана от редица автори тема. Да припомня накратко, че като най-безспорни доказателства за българския характер на Кирило-Методиевия език изследователите на първо място сочат фонетичните черти, а някои пък изтъкват като меродавно и наследеното немалко лексикално богатство. А. Кочева успешно построява своя отговор върху изобилен материал от реликтното именно склонение в българските диалекти. И това е, нека да отбележа,  нейното първо, оригинално и приносно решение на поставената задача. При това, както тя изрично отбелязва, това е не народнопесенен материал, върху който се градят изводите на Л. Милетич, а изцяло прозаичен материал, изваден и подаден в повечето случаи в свързан текст. Този подход на авторката е напълно оправдан не само защото противното на него би довело до излишно повторение на изнесеното от Л. Милетич, а и защото, както тя е имала вече възможност да се увери в предишни свои разработки, фолклорният материал е едностранчив и твърде несигурен за подобни изследвания по простата причина, че фолклорният език не е тъждествен на диалектния език.

           С ексцерпирането, организирането и анализирането на изненадващо обилни данни най-вече от южните, но макар и в по-малка степен, и от северните български езикови територии, авторката успява да постигне две цели: от една страна, за пръв път в едно изследване са изнесени и систематизирани многобройни падежни остатъци, свързващи старобългарския синтетичен по своя характер език с новобългарския аналитизъм, а от друга – обогатена е с автентични съпоставителни данни от морфологията и синтаксиса на днешните диалекти старобългарската граматика в частта Ł за парадигмите на някогашното склонение.

           Много доброто познаване както на най-същностната теоретична славистична литература по въпроса, така и на диалектоложките изследвания, съдържащи нужния Ł материал, позволяват на А. Кочева, която е професионален диалектолог, да защити и категорично да докаже своята теза. Както първата част,  така и цялото изследване,  са написани не само в издържан научен стил, но се отличават преди всичко със своето логическо построение, полемичност и открито заявявано собствено мнение по даден дискусионен въпрос, при това без излишно многословие и обстоятелственост.

           Без претенции за оригиналност, но със собствен принос в избраната методика – представяне на материала на моделно равнище в диахронен и синхронен план – се характеризира същностната част на разработката. Като заимства от труда на Ст. Стойков само формалната страна на създаваните модели, А. Кочева всъщност ги напълва с ново съдържание, а оттук – и с нова формулировка. Тя изрежда отликите между създадените от Ст. Стойков модели и своите: за разлика от именития наш диалектолог при нея на първо място в моделите стои стб. състояние, а след това се подреждат новобългарските диалектни примери, групирани по говори или на цели области, или на отделни селища; диахронните модели у Ст. Стойков, доколкото са представени, отвеждат по-скоро към среднобългарското, отколкото към стб. състояние, докато в нейния труд връзката между стб. и новобългарски се търси на функционално равнище. Или с други думи – трудът на А. Кочева не си поставя за задача да проследи етапите от историята на склонението в българския език. При дефинирането на моделите съвсем резонно и в съгласие със заявената методология тя не взема предвид съвременните фонетико-морфологични форми и затова при нея моделът, построен на базата на стб. форма, е само един, срещу примерно три у Ст. Стойков, изградени въз основа на съвременния облик на стб. явление; и накрая – тази книга предлага доказателствен материал от говори от цялата българска езикова територия, докато в труда на Ст. Стойков, написан през 1968 г., моделите, разбираемо за времето, представят говори само в държавните ни граници.

           Освен всичко това новите модели в публикувания труд са от синтактичен тип (по Ваян). В цялата своя разработка авторката представя не само формата на падежа, но и функцията, който той изпълнява в изречението от говорите, в които все още е запазен. Богатият диалектоложки материал, с който разполага А. Кочева, Ł дава възможност на практика да представи съществуващото и до днес в някои говори постепенно развитие от стб. синтетизъм към новобълг. аналитизъм с наличието на преходна граматична (синтетико-аналитична) система: напр. от  Дадох Ивану, през  Дадох на Ивана, до Дадох на Иван. Анализирайки многобройните случаи, авторката установява, че има говори, в които синтактичната система все още може да бъде наблюдавана (като девесилските и ксантийските), докато в други (родопски, костурски) е в отстъпление, а в трети е напълно изчезнала. Като добросъвестен учен А. Кочева неколкократно отчита и подчертава обективния факт, че новобългарските реликтни деклинации съществуват и функционират вариативно и факултативно, а не самостоятелно в макро- и микродиалектната аналитична система, без значение с колко значим по обем материал са представени.

           При моделите за родително-винителния падеж впечатление прави улавянето на една рядко срещаща се в най-южните родопски диалекти особеност, която за пръв път се изнася комплексно и аргументирано в научно обръщение. Това е, както е дефиниран от авторката, моделът за наличието на родително-винителна форма за названия на вещи (предмети) или събирателни понятия, които биха могли да бъдат възприети като олицетворени. Забележителното в случая е, както се вижда от приведения материал, че макар и на сравнително неголям ареал, заличаването на разликата между одушевения и неодушевения тип се извършва дори и когато трудно би могло да се открие ясно изразена идея за персонификация: Залена и чарвена килима имам. Донес уйку млека. То и данел армагана.

           Особено силна част на изследването е разработването на моделите на Д.п. за принадлежност – заместник на родителен за принадлежност, една, както е добре известно, типична за българския език характеристика, която го отдалечава от другите славянски езици. А. Кочева прави обстоен преглед на явлението във всички старобългарски граматики, посочва накратко мнението на отделните автори, след което привежда обилен материал от нашите говори.

           Във връзка с разглеждането на модела на именителен падеж на -а при лични имена от м.р. като напр. Андрейа, Благойа, Методийа и разширяването на неговия ареал ми се иска да изтъкна много логичното и аргументирано обяснение на авторката за неговото съществуване – обобщаване на родително-винителните форми и като именителни.

           При разглеждането на моделите на винителен падеж,  където резонно не се привеждат случаите на настъпила генерализация на винителните облици за ж.р. ед.ч., А. Кочева представя и примери за именителен падеж в свързан текст, за да се види по-ясно противопоставянето именителни–винителни облици, т.е. запазването на старобългарската опозиция.

           Заключението представя в синтезиран вид обобщените резултати на изследването, като на преден план се извеждат най-важните от тях: многобройните морфологично-синтактични факти от българските диалекти, оборващи несъстоятелността на неопанонизма, оправданото използване на синтактичните модели за тази цел, съвременното състояние на моделите в различните групи български диалекти, визуално представено в обобщени схеми, количествени статистически данни и др.

           Като всеки научен труд и този е снабден с необходимия библиографски апарат, който впечатлява със своя обем и тематичност.

           Новата книга на Ана Кочева по същество представя модел както за организиране и интерпретиране на диалектен лексикален материал през призмата на историческата морфлогия и историческия синтаксис, така и модел за бъдещи изследвания на историци на езика, диалектолози и други специалисти по славянско и балканско езикознание.

 

Славка Керемидчиева


Публикувано на: 15.12.2012 г.  |   Автор: доц. д-р Славка Керемидчиева / Assoc. Prof. Dr. Slavka Keremidchieva

Категории




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на рубриката „Рецензии и коментари” представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.