Ангел Пачев „Социолингвистичната структура на Европейския съюз“
Най-новата книга на изтъкнатия български социолингвист доц. д-р Ангел Пачев обема 220 стр., върху които са разработени три основни глави, и приложения.
В тези страници са включени като обект на изследването основни теоретични въпроси, които досега не са стоели пред вниманието на наши и чужди учени социолингвисти, но чието разработване очевидно е извикано от повелите на новото време. А. Пачев се заема с поставянето и решаването на тези сложни въпроси, отнасящи се до социолингвистичната организационна, функционална и управленска структура на Европейския съюз, „въоръжен“ с богатия си опит като изследовател на съвременните езици, функциониращи в епохата на европеизация и глобализация. Именно поради това той е успял много точно да открои основните и най-значими социолингвистични проблеми, породени и непрекъснато пораждащи се в условията на езиковото разнообразие в Европа. Той отделя специално внимание на непрекъснатите миграционни процеси, на непрестанната промяна на социолингвистичния „режим“ в ЕС. Отделно и всестранно са разгледани проблемите на малцинствените езикови общности и на диалектните общности. Тук специално искам да подчертая важните теоретични изводи, до които авторът достига след пространен анализ на тези общности: „Днес все повече изследователски резултати доказват, че, може би малко изненадващо, напоследък се засилва ролята и влиянието на социалните диалекти както върху социалнокомуникативните репертоари на европейските граждани, така и върху цялостната диалектна (езикова) ситуация в Европа.“ (с. 55). Този и свързаните с него изводи са наистина изненадващи на фона на многобройните твърдения на наши и чужди учени за изчезването на малцинствените езици и на териториалните и социални диалекти и за загубването на тяхната комуникативна функция в езиковите общности, които обслужват.
Бих искала специално да изтъкна, че трудът на А. Пачев е написан с идеята не само да служи като теоретична основа за бъдещи изследвания на социолингвистичната структура на ЕС, но има и подчертано приложна стойност. С многобройни схеми, диаграми, терминологични речници, приложения и др. авторът успява да онагледи и направи много по-лесни за възприемане основни социолингвистични понятия, сполучливо въвежда и обяснява нови социолингвистични термини, които, безспорно, са му необходими за научната интерпретация на новия и непроучен обект.
Именно поради това в тази книга не само професионалните лингвисти и социолингвисти ще намерят най-актулната и нова информация по проблема, но и всеки читател неспециалист ще съумее да се ориентира и да научи къде и какво е мястото на българския език, на малцинствените и регионалните езици и диалекти в социолингвистичната функционална структура на ЕС, да разбере как може и как трябва да бъде съхранена националната идентичност в областта на нематериалното наследство в условията на протичащата европеизация.
Като краен резултат от своето изследване А. Пачев предлага трансдисциплинарен модел на социолингвистичната структура на обществото, който се опира както върху опита на предишни изследователи, така и върху неговите собствени постижения в тази област.
С последната си засега книга А. Пачев представя по най-добрия начин българската социолингвистична наука пред европейската колегия, в която той отдавна е добре известен и приет. Нещо повече, с този задълбочено разработен теоретико-приложен труд той изпреварва европейските социолингвисти, работещи по тази проблематика, и им предлага прекрасна основа за нови изследвания. Напр. всяка точка от Общото му заключение представя чудесно формулирана значима тема за интердисциплинарен проект.
Предлаганата за печат книга „Социолингвистичната структура на Европейския съюз“ е новаторски и амбициозен труд, написан с професионална вещина на високо научно равнище. В същото време тя се отличава с достъпен и разбираем и за неспециалиста лингвист език и има подчертано не само теоретичен, но и приложен характер. Тези и много още други нейни достойнства ми дават правото горещо да препоръчам възможно най-бързото ù издаване и появата ù на книжния пазар.
Позволявам си да препоръчам на издателите и своевремeнното ù превеждане и отпечатване и на английски език, за да стигне тя по-бързо до своите европейски читатели и наистина достойно да представи постиженията на родната социолингвистика пред Европа и света. Защото книгата на доц. д-р Ангел Пачев е една от онези научни разработки, с които българските учени спокойно могат да „делят мегдан“ със своите европейски колеги в своеобразния диалог на културите, и с която българската наука може да се гордее.
доц. д-р Славка Керемидчиева