Какво трябва да пият родопчани: айрян / айран или бърканица и мътеница?
Вече измина едно десетилетие от възстановяването на сп. „Родопи”. Макар
в друг формат и с друг, засега, териториален обхват, в сравнение със старото
списание „Родопи”, то е единственото списание, издавано в Родопите и посветено
изцяло на проблематика, свързана с най-обширната българска планина и нейното
население. Разбира се, има още какво да се желае при списването му, за да се превърне
то в общородопско и да не бъде само среднородопско печатно издание, най-вече за
смолянския регион. На страниците му се публикуват и езиковедски материали, главно
свързани с богатството и спецификата на местните старинни и самобитни български
говори. Но не се отделя внимание на борбата за чистотата на българския език – една
важна и актуална тема, особено днес. Настоящата публикация е посветена на тая тема,
с надеждата да се постави начало на рубрика „За чистотата на родния език”, в която да
намират място интересни материали на специалисти, а и наблюдения на обикновени
читатели върху употребата на чуждици в книжовния език, върху неграмотно изписани
надписи на сгради, по различни табели, в книги и на други места. А защо не и да се
дават предложения за български названия, заместители на устремно навлизащите в
езика ни чуждици?
За съжаление, от времето на детските ми години (60-те и 70-те години на миналия
век) в разговорния, а и в книжовния ни език, чуждицата айрян има все така широка
употреба. А това е тъй и заради липсата на законова уредба, която да поставя
ограничения пред разпространението на чуждици в езика ни. И ако по време на
комунистическото управление можеше все пак по някакъв начин да се ограничава
употребата им, сега, в условията на свободния пазар това е направо невъзможно. Така
например сегашните български млекопреработвателни фирми съвсем безконтролно
дават имена на своите продукти. От своя страна в магазините, също без да се
спазват някакви правила, се изписва названието на стоката върху етикетите, там
където има такива, разбира се. А за разлика от предишното време, когато всичко
беше някак еднотипно (разпространяваните хранителни стоки бяха от един или от
няколко български производители), сега пазарът на млечни продукти включва голямо
количество фирми производителки. Немалко са и тия от Родопите (от селата Бял извор,
Жълтуша и Падина и гр. Джебел в Кърджалийско; от гр. Смолян, с. Кутела и др.,
Смолянско; от гр. Хасково и с. Конуш, Хасковско; от гр. Асеновград и с. Тополово,
Асеновградско; от Пловдивско; от гр. Пещера в Пазарджишко.
Разбира се, от изключителна важност е какво ще е качеството на предлаганите млечни
продукти в трудната борба на фирмите за оцеляване с конкуренцията и с високите
изисквания, според стандартите на Европейския съюз, но не по-малко важно е и
как въпросната стока ще бъде рекламирана и представена на пазара, за да привлича
повече клиенти. В момента има една голяма млекопреработвателна родопска фирма –
„Родопея” със седалище в гр. Смолян, чиято продукция се разпространява в столицата
и в другите големи български градове. Пробиват си път до млечните борси в големите
ни градове и продукти на по-малки фирми от Кърджалийско, Смолянско и Хасковско,
Пловдивско, Пазарджишко. Тези фирми имат характерен дизайн при оформлението на
разфасовките на млеката и млечните продукти, но що се касае до надписите, те следват
утвърдения начин на изписване на отделни млечни продукти. Например през пролетта,
лятото и есента широко разпространение на пазара имат разхладителните напитки,
каквато е и традиционната българска мътеница, известна в разговорния ни език и с
турското название айрян. В последно време много български млекопреработвателни
фирми започнаха да предлагат на българския пазар и тая напитка. За съжаление за
назоваването й се използва турцизмът айрян, въпреки широкото разпространение
на названия от домашен, български произход - общобългарското мътеница и
регионалното за Родопите бърканица.
Интересно е, че големите български фирми започнаха да изписват на разфасовките
на предлагания на пазара млечен продукт, както и на рекламни материали, турския
облик айран (ayran), характерен за съвременния турски книжовен език. Твърде
вероятно е това да е направено с цел завоюване на пазар за българската стока на
европейските пазари, но в такъв случай не е оправдано продуктът да е изписван
така на разфасовките, които се разпространяват на българския пазар. Сред тези
по-големи млекопреработвателни фирми, възприели да употребяват графичен
вариант айран са: „Данон”, „Мегле”, „My Day”, „Маркели”, „Милкком” и др. Други
като „Пършевица”, „Верея”, „Българско сирене” са възприели надпис айрян. Има
и такива като фирма „Лактима” ООД, които са прегърнали и двата варианта (на
кофичките на предлагания от тях продукт с име „Балкан” се изписва облик айран, а на
шишетата – облик айрян).
Но да видим какво е положението при млекопреработвателните фирми от района на
Родопите. За съжаление и те като цяло са възприели изписване айран: „Родопея”
(Смолян), „Родопчанка” (с. Бял извор, Ардинско), „Свети Илия” (с. Падина,
Ардинско), „Родопско” (гр. Джебел, Кърджалийско), „Конуш” (с. Конуш,
Хасковско), „Бомакс” (Хасково), „Бор-Чвор” (от Пловдивско). Все пак не липсват и
редки изключения. Така например асеновградската фирма „Лакчико” е приела да
изписва на разфасовките си облик айрян. Това важи и за хасковските фирми „БМК”
и „Българско сирене”. Фирма „БМК” предлага на пазара продукти „Айрян БМК” (в
кофичка и в бутилка) и „Айрян XL”, а другата хасковска фирма „Българско сирене” –
„Айрян Дея”. Към тая група се включва и пещерската фирма ”Грибаш”, която предлага
на пазара „Айрян Грибаш” в шишета от 0.250 мл и 0.500 мл. Не липсват и куриози,
какъвто е възприетото изписване на млечния продукт върху разфасовките на
млекопреработвателната фирма „Милк Кис” от с. Тополово, Асеновградско – аерян. В
случая прави впечатление, че за разлика от българската фирма с „впечатляващото”
английско име „My Day” (мой ден), която е със седалище в кв. Илиянци на гр. София,
фирмата от с. Тополово, Асеновградско е приела изписване с кирилски букви на
английското име мilk kiss (млечна целувка), което е далеч по-поетично, като го е
транслитерирала. Не става ясно само защо е възприет облик аерян? Може би така се
изговаря турцизмът айрян в говора на селото, т.е. това да е диалектен облик. Все пак
трябва да се отбележи, че за разлика от фирмата от покрайнините на гр. София „My
Day”, която пък е прекръстила и направо „потурчила” и българското кисело мляко на
йогурт (тур. yogurt), изписвано върху разфасовките, които предлага, направо на
латиница, фирмата от с. Тополово отстоява позиция, че произвежда кисело мляко, а не
йогурт. Колкото до решението на фирма „My Day”, трябва да отбележим, че тя може
би е надскочила времето си по пътя към завладяване позиции на обширния европейски
пазар, засега главно с чуждоезичен надпис, но би трябвало да изписва продукта, който
произвежда основно за българския пазар, на кирилица. А що се отнася до самия
продукт, взискателният български потребител най-добре ще прецени „българско”
или „европейско” е това мляко.
Различия в изписването на графичните варианти айрян / айран са налице в
продукцията на фирма „Родопчанка” от с. Бял извор, Ардинско. Така произвежданата
от нея млечна напитка е изписана на разфасовките „Айран Родопчанка”, но пък същата
напитка, произведена от неин млечен продукт за фирма „Гавра” ЕООД от гр. Стрелча,
е с надпис „Айрян Черни връх”. Дори на капака на кофичката с предлаганата напитка е
изписано многократно айрян, по цялата негова външна обиколка. Това обаче не пречи
на рекламата в интернет най-отгоре да пише „Айран Черни връх” и „Айран Слънчев
вкус” за двата предлагани продукта. От цялата тая каша не става ясно айрян или
айран предлага на пазара фирма „Родопчанка” и има ли някаква разлика между двата
продукта, щом са назовани с различни фонетични варианти на една дума!
Интересен е и въпросът с изписването на млечния продукт върху етикетите в
магазинната мрежа, защото той се явява едно продължение на темата за утвърждаване
употребата на турцизъм айран в съвременния български език. Какво е положението
с употребата му в магазинната мрежа на големите родопски градове? В единствения
засега голям супермаркет в гр. Смолян „БИЛЛА” на етикетите се изписва
изключително облик айран: „Айран Роса” (етикет и разфасовка); „Айран MY DAY”
в разфасовки от 1 л и 0,330 мл (етикет и разфасовка); „Айран Данон” (етикет) –
„DANONE Айран” (на разфасовки от 1 л, 0,500 и 0,290 мл). Ситуацията в гр.
Кърджали не е по-различна. В магазин „БИЛЛА” се предлага млечната напитка на
фирми „Данон”, „Мегле”, „My Day”, като на етикетите е изписан само облик айран.
Тук трябва да се отбележи, че на разфасовките на хасковската фирма „БМК” се изписва
само облик айрян, като в случая служителите от магазин „БИЛЛА” са се престарали,
изписвайки „турския” облик айран. В магазин „Лидл” се предлага айран „Pilos”, който
е продукт на фирма „Мегле”, като на етикета също пише айран. Така в магазините,
представители на големи магазинни вериги в България като „БИЛЛА” и „Лидл”,
при надписите като цяло се спазва правилото да се преписва дословно надписа от
разфасовката на предлаганата стока.
Не по-различна е картината и в по-малките магазини за хранителни стоки в
двата града. В супермаркет „Нов център” на гр. Смолян се предлага продукт на
фирма „Милк Кис” от с. Тополово, Асеновградско в разфасовка от 0,500 мл с
надпис на разфасовката „Аерян Милк Кис”. Тук надпис на етикет липсва, но пък
предпочетеният графичен облик аерян на названието е единствен за България според
досега направените изследвания. Както бе отбелязано и по-горе, не са ясни подбудите
на местните млекопреработватели да предпочетат тоя графичен вариант, освен
той да е характерен за местния говор, но тогава отново се сблъскваме с пример за
неконтролирано изписване названието на една стока върху разфасовките.
В магазин за хранителни стоки на пешеходната зона в центъра на града, срещу офиса
на магазин „Оfice 1 Superstore” се предлага продукт на смолянската фирма „Родопея” в
разфасовка от 0,500 мл и с надпис „Родопея Айран”. Етикет също липсва.
В супермаркет „Кондор” в кв. Райково също се открива само надпис айран: „Айран
Мегле” (етикет и разфасовка); „Айран със сол „Свети Илия” (етикет) – „Айран Свети
Илия” (разфасовка).
В магазин на междинната автогара в с. Хвойна, Смолянско се предлага млечна
напитка „Айрян” на фирма „Лакчико”, гр. Асеновград в разфасовки от 0,500 и 0,250
мл. Надписи на етикети липсват, но поне асеновградската фирма е приела да се изписва
облик айрян на разфасовките.
В центъра на гр. Смолян, на пешеходната зона в закусвалня „PIZZA PIZZA”
има табло с ценоразпис на предлаганите продукти, озаглавено „Нашето меню”,
на което е отбелязано: „Айрян 0,250 ...” Така тук, в заведение за бързо хранене се
изписва „българският” графичен вариант на названието.
В малките магазини за хранителни стоки на гр. Кърджали също „царува” етикет с
надпис на млечната напитка айран. В мини-маркет в кв. „Възрожденци”, близо до
изхода за гр. Ардино, се предлага „Айран Конуш”, като надписът на разфасовката и на
етикета е един и същ. Магазинът за хранителни стоки, разположен на ул. „Металург”,
в близост до кръстовището с ул. „Сан Стефано” предлага на щанда с млечни продукти
само „Айран Свети Илия”, като на разфасовката и на етикета надписът е един и същ.
В друг мини-маркет, разположен на бул. „България”, в съседство със сградата, където
се помещава клубът за приятелство със САЩ, срещу сградата на Общинския съвет,
се предлагат два продукта, изписани еднакво на разфасовките и на етикетите: „Айран
Конуш” и „Айран Родопско”. В магазин от веригата „Перфект”, срещу кино „Орфей”,
се предлага само „Айран Конуш”, като и на етикетите е изписано айран. Единствено в
магазин за хранителни стоки „Моят магазин”, срещу бившата сграда на местния клон
на БНБ, се открива етикет „Айрян Свети Илия”, написан на ръка. На витрината на
кафене „Кафе Батето”, разположено на ул. „Отец Паисий”, в близост до кръстовището с
ул. Републиканска”, с големи букви е изписано: БОЗА / АЙРАН.
За съжаление засега нямаме данни за разпространението в магазинната мрежа на
свързаните с Родопите тракийски градове Хасково, Пловдив и Пазарджик, още повече,
че в градовете Хасково, Асеновград и Пещера има млекопреработвателни фирми, които
предлагат на пазара млечната напитка с название айрян.
От изброените по-горе данни е видно, че родопските млекопреработвателни фирми
в Смолянско и Кърджалийско преимуществено употребяват облик айран, което
важи и за изписването на продукта на етикетите в магазинната мрежа на големите
градове от района. А млекопреработвателните фирми от северните родопски поли, в
Хасково, Асеновград, Пещера предпочитат „побългарения” облик айрян: фирми „БМК”
и „Българско сирене” от Хасково, асеновградската фирма „Лакчико” и пещерската
фирма „Грибаш”.
Но да видим откъде се появява тая нова употреба на вариант айран. В
многотомния „Речник на съвременния български книжовен език” (т. 1, А-Б, С., 1977) е
изписан облик айра н със значение ’питие от разбито и разредено с вода кисело мляко;
мътеница’, като е даден цитат от творбата на К. Константинов „Път през годините”
с употребата му в контекст, а накрая е добавен и турският облик ayran. Автор на
речниковата статия е А. Иванова. В речникова статия бъ рканица² от същия том се
открива значение ’мътеница, айрян’. Автор на статията е М. Коспартова.
В т. 9 (М, С., 1998) на същия речник, в речникова статия мъ теница са отбелязани
значения: 1. ’кисело мляко, разбито с вода; айрян’; 2. ’мляко, на което е извлечено,
избито маслото; бито мляко’; 3. ’мътно питие или мътна течност’. Автор на
речниковата статия е В. Кювлиева-Мишайкова, която се явява и главен редактор на
тома, наред с М. Чоролеева.
Накрая трябва да се спомене и „Речник на чуждите думи за всички” на
издателство „Наука и изкуство” (С., 2007) с автор Е. Пернишка, в който е включен
облик айран със значение ’напитка от разредено с вода кисело мляко; мътеница’.
Трябва да се отбележи, че авторката е участвала в работата по написване на
многотомния „Речник на българския книжовен език”.
От всички тия данни се налага мнението, че донякъде става въпрос за лични
предпочитания на автора на речниковата статия кой вариант на думата ще употреби,
като никъде не се изтъкват аргументи защо е предпочетен той. Би било добре да
се приложат цитати от творби на повече автори, за да се види доколко употребата
на облик айран взема надмощие. Но има и друг начин да се види колко широка е
употребата на облика, като се разгледа разпространението му в българските говори.
По данни от картотеката на диалектния речник на българския език, съхранявана в
Секцията по диалектология и лингвистична география към Института за български
език, фонетичен вариант айран е засвидетелстван в говорите на селища от
Старозагорско, Новозагорско, Търговищко, Ботевградско, Софийско, Търновско и на
гр. Ямбол. Интерес представлява и название айранджии на група българи мохамедани
в Западните Родопи, които според предание приели исляма с условие да си пият айрана
(мътеницата / бърканицата) през рамазанските пости, та и в края на ХІХ в. названието
в Чепинско е било разпространено (Попконстантинов 1891: 214). Не са ясни подбудите
на родоповеда Хр. Попконстантинов, автор на материала, да употреби облик айран и
доколко те са повлияни от наличието на название айранджии.
Фонетичен вариант айрян се среща в говорите на селища от: Шуменско, Троянско,
Казанлъшко, Пещерско, Провадийско, Чирпанско, Добричко, Сливнишко, Плевенско и
на градовете Свищов и Шумен. Според данните, които са непълни, фонетичен вариант
айрян е с по-широко разпространение в българското езиково землище и би трябвало
той да е предпочетен, ако в случая става въпрос за насока, дадена в езиковедски
речник, който се използва за справка от всеки българин. Твърде вероятно е
млекопреработвателните фирми да са предпочели изписания като актуален графичен
облик на думата в многотомния речник на съвременния български език. Тогава вина
имат и създателите му, че не са проверили кой облик е с по-широко разпространение в
българския език. Нужно е тоя пропуск да се оправи и да бъде
утвърждаван „българският” облик айрян, като по тоя начин се предпочете по-малкото
зло с употребата на побългарения вариант на чуждицата. Всъщност обикновеният
българин си употребява обичайно облик айрян, за което свидетелстват множеството
материали, дори такива с рекламна цел, които могат да се открият в интернет.
Показателен в това отношение бе рекламният клип на търновската фирма „Лактима”
ЕООД за айрян „Балкан”, произвеждан от нея, по музиката на нашумялата
песен „Кайман” на Искрен Пецов. На клипа, пускан по БТВ, ясно се чуваше как
певецът пее: „Айрян, айрян...”, въпреки че на кофичката с разфасовката
пишеше „Айран”. Това е още една насока кой облик е предпочитаният.
Но с това далеч не се изчерпва темата за употребата на турцизма айрян в българския
език, при наличието на хубавите български диалектни названия мъ теница и
бъркани ца. Много често в речниците турцизъм айрян се пояснява и с българското
съответствие мътеница, дори в двуезични речници, например турско-български:
аyran ’мътеница, айран’ (Турско-български речник. С., 1962); аyran ’мътеница’
(Турско-български речник с автори Г. Класов и С. Гавазов, без указани дата и място
на издаване); мъ теница – dhallë (Българско-албански речник, С., 1959), както и в
етимологичния речник на българския език: айра н, айря н диал. ’мътеница’ – от
тур. ayran (БЕР, т. 1, А-З, С., 1971). А в „Българско-турски речник” (С., 1992, Второ
фототипно издание) с автори Г. Класов и С. Николов, българската дума мъ теница е с
турско съответствие ayran!
Според данни от Българския етимологичен речник (БЕР, т. 4, минго² – падам, С., 1995)
название мъ теница с фонетични варианти и значения: ’остатък от мляко, на което е
взето маслото’; ’кисело мляко, разбито с вода’; ’мътна течност’; ’смесено кисело и
обезмаслено прясно мляко’, ’айрян’ е разпространено в говори от Луковитско,
Панагюрско, Кюстендилско, Пирдопско, Велинградско, Северозападна България,
Кичевско, Прилепско, Благоевградско, както и в говорите на Банско и Охрид. По данни
от цитирания по-горе архив на диалектния речник към Секцията за диалектология и
лингвистична география в Института за български език названието е разпространено
още в говори от: Софийско, Пещерско, Велинградско, Еленско, Пиринския край, както
и в говора на гр. Копривщица. Тези данни показват, че названието е с широко
разпространение в българските говори от Северозападна и Югозападна България, от
Вардарска Македония, както и в говори от Северозападните Родопи, от Панагюрско,
Пирдопско и чак от Еленско в Източна България. В Родопски речник (Стойчев 1970) са
включени фонетични варианти: матани ца ’бито квасено мляко на мандрата’ (Корово,
Велгр) и мồтеница ’бито обезмаслено кисело мляко, мътеница’ (Ракитово, Велгр). Ако
се прибавят сведения за разпространението на название мъта н с фонетични варианти
и със сходни значения: ’мътеница’, ’обезмаслено мляко’, ’водата, която се отделя при
биене на масло от кисело мляко’, ареалът се разширява, като обхваща и говорите в
Среднородопието и Източните Родопи, в Солунско, Котленско, Дряновско, Севлиевско,
Чирпанско, Старозагорско. В родопските говори названието е засвидетелствано със
следните значения: мата н ’подсирено прясно овче мляко, бито продължително
време, докато се отдели маслото’ (Смолянско; Ардинско; Асеновградско; Девинско;
Долен, Момчилградско; Тихомир, Крумовградско), ’неварено прясно мляко, оставено в
каца със специална мая’ (Проглед, Чепеларско), ’продукт от мляко’ (Средни Родопи),
матана ’млечен продукт’ (Средни Родопи). – Произв. матани ца ’бито квасено мляко
на мандрата’ (Родопите). Тези данни недвусмислено показват, че турцизъм айрян
(айран) има свое домашно българско съответствие, което трябва да се изписва на
разфасовките с млечния продукт, на етикетите в магазините и на рекламните
материали, разпространявани в интернет и на книжен носител.
Не по-малко хубаво е названието от домашен, български произход бъркани ца,
което е с широко разпространение в родопските говори, по данни от Родопски речник
(Стойчев 1965): баркани ца ж. 1. ’подсирено бъркано прясно мляко’ (Тихомир,
Крумовградско), 2. ’бъркано обезмаслено кисело мляко’ (Смолянско, Ардинско,
Маданско, Асеновградско). Освен това се среща и в говорите на българските
мохамедански села Брезница, Корница, Лъжница, Гоцеделчевско със значение ’бито
обезмаслено кисело мляко, мътеница’. Щом в Родопите има утвърдени вече
млекопреработвателни фирми като „Родопея”, „Родопчанка”, „Свети Илия” и др., които
предлагат на българския пазар и въпросната млечна напитка, защо да не се употребява
това название от тях? Разбира се, то е с по-ограничено териториално разпространение,
главно сред говорите в Среднородопието и Източните Родопи и откъслечно в говорите
на групи села в Гоцеделчевско, но пък така ще даде характерен, донякъде екзотичен
облик на обичаната от българите млечна напитка.
Знаем каква привлекателност имат Родопите – най-обширната българска планина.
Несъмнено новото название ще заинтригува потребителите на млечни продукти в
България, а от друга страна утвърждаването му ще способства за запазването на една
хубава българска дума, разпространена в самобитните и архаични родопски говори.
Също много важен въпрос е как да се наложи употребата на българските названия
мътеница и бърканица, защото дори да има приет закон за защита на българския
език, той едва ли ще се спазва, подобно на законите срущу тютюнопушенето,
срещу изхвърлянето на отпадъци на неподходящо място и др. Затова настоящата
публикация се явява и като своеобразно отворено писмо до ръководителите на
млекопреработвателните фирми в България и по-специално до тези в Родопите.
Промяната на названието върху разфасовките, които предлагат на пазара, няма да е
трудна, но тя ще покаже причастността на ръководствата на млекопреработвателните
фирми към борбата срещу чуждиците в българския език, към популяризиране на
автентичното, българското. По тоя начин и уникалното българско кисело мляко,
известно по цял свят, ще има и своите уникални български названия, употребявани от
българите векове наред. Нека не забравяме, че членството ни в Европейския съюз наред
с възможността, която ни дава да се приобщаваме към общоевропейските ценности
и култура, ни предоставя уникална възможност да привнасяме в тая общоевропейска
културна палитра и да утвърждаваме своята самобитност. Употребата на названия
мътеница и бърканица за традиционната българска напитка ще е един своеобразен
български принос в тая насока.
ЛИТЕРАТУРА
Попконстантинов 1891: Попконстантинов, Хр. Народни обичаи от Чепино. –
Сборник за народни умотворения, № 5.
Стойчев 1965: Стойчев, Т. Родопски речник, Ч. 1, Българска диалектология.
Проучвания и материали. С., кн. 2.
Стойчев 1970: Стойчев, Т. Родопски речник, Ч. 2 (Първо допълнение), Българска
диалектология. Проучвания и материали. С., кн. 5.
доц. д-р Георги Митринов
- 0,5 MB).