Наръчник на манипулатора – генерализацията

Когато отразяват обществения живот, средствата за масово осведомяване (СМО) не създават художествени произведения, те тиражират новини. На теория художественият текст е декларирано манипулативен, доколкото той се манифестира като художествена измислица. За читателя на „Под игото” е ясно, че Бойчо Огнянов, Рада Госпожина и Бяла черква никога не са съществували, но това не му пречи да възприема романа на Иван Вазов като реалистично представяне на действителността от времето на Априлското въстание. От такава гледна точка можем да приемем някои лирически, епически и комедийни творби като подчертано фикционални семантични полета, които имат потенциала да водят рецепиента към истината.         Новините обаче претендират да поднасят на обществото неизвестни, актуални и важни факти. По своята същност новините би трябвало да бъдат съкратени версии на действителни случки и събития. Например след края на футболния мач между отбор „А” и отбор „Б” заглавието на новината би било: „Отбор „А” победи отбор „Б” с 2:1”. В текста към това заглавие спортният журналист би предал всички събития, които са се случили на терена, с няколко изречения и би свел цялото изиграно време до секундите, които са необходими на читателя да прочете репортажа.

На теория обективността на журналистическия разказ се гарантира от професионализма на автора и от медийните регулации (доколкото има такива), поставящи определени изисквания за точност и провереност на информацията.

Всъщност мнозина журналисти си изкарват хляба като волно или неволно поднасят на своята публика унифицирани сюжети. За да бъдат четени, слушани и гледани тези сюжети обаче, те трябва да бъдат поднесени „интересно”. Авторите им знаят отлично, че преситеният от конкурентни предложения рецепиент решава кое информационно предложение да избере според заглавието, както и, че той рядко  стига до края на съобщението. По тази причина в редакциите се обръща специално внимание на заглавията. Редакторските усилия са насочени главно в две направления: а) лекисална оригиналност и б) логическа обобщеност, известна още като генерализация.

Пример за лексикална „оригиналност” са заглавия като „Нашенец изяде баба си” (в.”24 часа”), „Трима гинат в зверска катастрофа” и пр. шедьоври на махленския език.

Заглавия като „По-скъп ток от 1 юли” (ТВ7) или „Нацията се топи и старее” (в. «Сега») са класически генерализации на новинната информация, съдържаща се в журналистическите сюжети.

Думата генерализация е навлязла в българския език от латинската дума  generalis и се превежда като общ, главен. Употребата на генерализации позволява да се създават кратки и привличащи вниманието заглавия и в повечето случаи е безобидна. В същото време обаче генерализацията на новините съдържа огромен латентен потенциал за манипулиране на рецепиента, тъй като генерализацията е логически похват, който  предвижда обобщение, преход от частното към общото, подчиняване на частни явления на общ принцип. Така например в. «Стандарт» твърди във водещо заглавие, че «Кацаме на Марс през 2025 г.» . Твърдението е напълно невярно, понеже, дори и някой да кацне на Марс през 2025 година, това няма да бъдат журналистите от вестника или днешните му читатели! На всичкото отгоре това заглавие, вместо да осведомява читателя за нещо, което се е случило или неизбежно ще се случи, му внушава принадлежност към чужда мисия.

Повече от век се смята, че най-важната функция на СМО в демократичния свят е да осведомяват хората чрез разпространение на новини и по този начин да разширяват познавателния им кръгозор. Когато журналистите започнат да прекаляват с генерализациите,  средствата за масово осведомяване лесно се превръщат в средства за масово манипулиране. Причината е, че генерализацията е повсеместно разпространен познавателен метод. Той се свежда до  отделянето на множества от елементи с еднотипна характеристика (социолозите ги наричат генерални съвкупности) и избор на единици за анализ, чрез които да се изучават тези масиви от елементи. Манипулативната същност на генерализацията, поднесена като или вместо новина, се корени в обстоятелството, че признаците и свойствата, придаващи неповторимост и изключителност на отделния елемент, се пренебрегват. Например, ако задачата на социолога е да изследва възрастта на генералната съвкупност от леки автомобили в София, цветът на отделния автомобил би бил без значение.

Журналистиката обаче е работа с факти и когато унифицираните сюжети се съчетаят с унифицирани генерализации, първата жертва на журналистиката стават фактите.

 

На 5 февруари 2013 година вътрешният министър Цветан Цветанов заяви пред журналисти: „Имаме данни за финансиране и съпричастност към „Хизбула” във връзка с атентата на летището в Бургас. Може да се направи обосновано предположение, че две лица, установени с тяхната самоличност, са принадлежали към военното формирование на „Хизбула”. Две са ключовите фрази в това изявление: 1. обосновано предположение, а не категорични доказателства например и 2. военно формирование на „Хизбула”.

Министърът настойчиво повтаря формулировките обосновано предположение и военно формирование на „Хизбула”. Първата е доста мека и вероятно е използвана от съображения, свързани с продължаващото международно разследване. Колкото се отнася до израза военното формирование на „Хизбула”., а не военното крило на „Хизбула” , той е максимално дипломатичен, защото самата „Хизбула” се представя за политическа партия, противник на терористичните акции.

Мнозинството български СМО обаче обезсилиха или направо премахнаха тези твърде важни нюанси от изявлението на министъра като генерализираха новината:

·     в „Труд”: „МВР: Вероятно „Хизбула”  стои зад атентата в Бургас. Трима са атентаторите от Бургс. Двама живеели в Ливан, имали паспорти от Австралия и Канада”

·     в. „ 24 часа”: Цветанов за атентата: Има данни за финансиране и съпричастност към Хизбула”

·     в. „Стандарт”: Цветанов посочи „Хизбула“

·     в. „Монитор”: Вицепремиерът Цветан Цветанов разкри

Хизбула стои зад атентата в Бургас

Бомбата на летище Сарафово е задействана дистанционно

·     в. „Капитал”: „Този път на глас: подозираме „Хизбула“ за Бургас

Според Цветан Цветанов, има данни за финансиране на атентаторите от ливанската групировка, както и съпричастност към нея”

·     в. „Дневник”: „Цветанов за атентата в Бургас: Имаме данни за финансиране и съпричастност към „Хизбула”

·         в. „Новинар”: „Атентаторите от Бургас са от „Хизбула“

Филип Рико и Брайън Джеймисън са имената на двама от нападателите”

·     БНТ: Свързаха Хизбула с атентата в Бургас”

·     БТВ: „България посочи групировката Хизбулла като съпричастна към атентата в Бургас

Това стана в изявление на вътрешния министър Цветан Цветанов”

·          ТВ7: „Атентатът на летище Сарафово е свързан с лица от Хизбула. Вижте реакциите у нас и по света”

·     БНР: „Има данни за финансиране и съпричастност към Хизбула, сочи разследването на атентата в Сарафово”

·     Дарик радио: „Цветанов призна, че атентаторите в Бургас са свързани с „Хизбула”

Цитираните по-горе заглавия на водещите български СМО  не се различават съществено едно от друго. Еднаквият подход за тяхното формулиране породи формалната и семантичната им близост. Различията са главно в степента на категоричност, което според учебниците по журналистика било израз на различните им информационни политики и практическа проява на свободното слово. Те обаче послужиха като информационен повод и източник на информация за световните медии. На свой ред те също генерализираха идващите от България съобщения. „Дарик радио” бе едно от първите, които огласиха журналистическите реакции зад граница. Сайтът и новинарите на радиото простичко съобщиха: „Световните медии: България обвини„Хизбула” за атентата в Бургас.

Едва ли е необходимо да се цитират повече примери по този казус. Очевидно е, че генерализациите в заглавията и последвалите генерализации на генерализациите преобразуваха  „обоснованото предположение”, което изрази министър Цветанов в обвинение, каквото той никога не е отправял. Генерализациите в заглавията поставиха знак на равенство между понятията съпричастност и съучастие, както и  между предположение и доказателство.

По същество СМО подмениха тезата на министъра и се постараха да внушат една различна и доста по-агресивна теза. Възможно е в обозримо бъдеще обоснованото предположение на министъра да се потвърди с неоспорими доказателства, но не е работа на СМО да формулират обвинения вместо специализираните органи. Работата им е да представят фактите без изменения. Защото всеки е невинен до доказване на противното и защото никой не е обвиняем, преди да му е връчен обвинителен акт.

 

                                                                                                          д-р Камен Ковачев


Публикувано на: 03.05.2013 г.  |   Автор: д-р Камен Ковачев / Dr. Kamen Kovachev

Категории




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на рубриката „Рецензии и коментари” представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.