Палмира Легурска, Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпоставка. ЕТО, София, 2011, 226 стр.

Книгата на Палмира Легурска „Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпоставка” поставя на вниманието на специалистите важни въпроси от сферата на съпоставителното езикознание. Още в самото начало авторката посочва, че изцяло нова  е първата глава „Терциум компарационис и съпоставителните лексикални изследвания” (с.7-34), докато другите глави са осъвременени и допълнени вече публикувани нейни текстове. Този факт обаче само изтъква приносния характер на разработката, защото прецизно формулираната теоретична рамка и нейната конкретна интерпретация върху различни типове лексика дава ясна представа за значимостта на разработваната проблематика, за мястото й в научноизследователския процес и актуалността на изследванията на фона на световната лингвистична наука.

Книгата е добре структурирана. Освен посочената вече първа глава, тя съдържа още три глави – „Изграждане на терциум компарационис за изследване на многозначността при предметните имена в съпоставителен план” (с.35-133), „Изграждане на терциум компарационис при анализ на предикатни имена” (с. 134-167), „Въпросът за терциум компарационис при съпоставително изследване на националномаркирана лексика” (168-194). Посочена е библиография от над 220 заглавия (с.197-226), която дава ясна представа за развитието на изследваната проблематика през последните 40 години.

Основата за съпоставка между езиците (терциум компарационис) в двуезични и многоезични лексикални изследвания с основание се смята за един от най-неизяснените въпроси за теорията и практиката на съпоставителното езикознание (с. 8). В първа глава на книгата авторката прави обстоен преглед на историята на проблема в разработките на редица известни лингвисти както в чужбина, така и у нас. Корените на понятието се откриват в основите на съвременната модерна лингвистика, като за създатели на теоретичните му предпоставки могат да се смятат основоположниците на ноематичния подход в лингвистиката. Привежда се обобщението на К. Хегер за ноемата като терциум компарационис при сравняването на езиците помежду им.  От друга страна, кратката история на проблема може да бъде изведена и само от онези разработки, в които въпросът е поставен теоретично и формулиран експлицитно. Анализират се паралелни изследвания на А. Гудавичус и Т. Кшешовски, в които вероятно понятието „терциум компарационис” се анализира за първи път теоретично. Този въпрос се разглежда, макар и периферно, и от А. Данчев. Авторката с основание посочва, че свеждането на въпроса за терциум компарационис само до въпроса за метаезика на описание води до извеждане на проблема от основен в частен (с.18).

По-нататък П. Легурска анализира въпроса за метода на изработване на основата за съпоставка и цитира схващането на Якобсен, че основата за съпоставка се разглежда като научен артефакт, целта на който е конституиране на системи от равенства на своего рода еквивалентни явления като отправен момент в съпоставката, както и разбирането на Л.Н. Григориева, че като терциа компарационис в сегашния момент от развитието на лингвистиката могат да се използват формално изразени езикови категории, логико-семантични критерии, преводаческа еквивалентност, езикови универсалии, функционална еквивалентност, прагматична еквивалентност и др. (с. 18-19). Авторката обобщава, че във всички случаи става дума за формулирането на различни когнитивни системи като обективно мерило при съпоставката на системите на отделните езици, като тези системи са независими от съпоставяните езици. При избора на еталон при съпоставителните изследвания според Воркачов са възможни три подхода: за еталон да се приемат свойствата, абстрахирани от свойствата на единиците на единия от съпоставяните езици; еталонът да е конструкт, образуван от изкуствени семантични признаци; еталонът да се формира от общите за съпоставяните езици признаци. П. Легурска посочва, че трите подхода могат да бъдат приложени едновременно, ако се допусне, че във всяко съпоставително изследване е възможно разглеждането на три аспекта към един и същ предмет на анализ.

Според Т. Кшешовски в съпоставителните изследвания по лексикология, фонология и синтаксис се използват различни еталони за съпоставка. Той посочва като основен въпроса за идентифицирането на различни видове терциум компарационис и конструктивната определяща на характера им, като приема понятието еквивалентност за обратна страна на разбирането на основата за съпоставка (с.22).

През последните 30 години П. Легурска систематично разработва проблемите на полисемията на предметните имена. Първоначално моделът се разработва емпирично върху материал от руски и български език, а по-късно се включва и материал от други славянски, а също и от неродствени на българския езици. Така на основата на съпоставителните анализи се прави семантичен модел на полисемията на предметните имена в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език.

Теоретичните разработки, както и анализът на конкретен езиков материал дават основание на авторката да формулира тезата, че при съпоставителните лексикални изследвания е необходимо да се прилага специфичен терциум компарационис, който се модифицира за всеки тип лексика – предметна, предикатна или националноспецифична.

Преминавайки от общите съм конкретни теоретични проблеми и въз основа на непосредствената им реализация в научните изследвания, П. Легурска ясно формулира разликата при изработване на терциум компарационис в лексиката и граматиката. Авторката посочва, че в Българо-полската съпоставителна граматика за първи път се прави съпоставителен анализ на базата на постепенно обогатяващ се език посредник, а термините „терциум компарационис”, „основа за съпоставка”, „език еталон” и „език посредник” могат да се употребяват като синоними.

Съвсем естествено значително повече внимание в теоретичен план е отделено на изработването на терциум компарационис в лексикалните изследвания (с.27-34). Въз основа на три проекта, разработвани от сътрудници на Института за български език при БАН, като техен ръководител П. Легурска и в теоретичен, и в практически план подробно анализира отделни аспекти на същността на терциум компарационис при  съпоставителни лексикални анализи. В редица свои разработки тя формулира три различни модела за съпоставително изследване на различни явления. Първият е посветен на изучаването на вторичната номинация на предметната лексика, вторият е свързан с изследването на глаголната семантика, а третият изследва възможностите за съпоставка на национално маркирани пространства.

Основен принцип при разработването на първия модел е изработването на инвариантна семантична структура на прототипен представител на дадена тематична група предметни имена. За всеки съпоставян език се прави списък, представящ теоретично възможните начини за развиване на вторични значения. На базата на анализ се изготвя подредено множество на определена типова полисемия, представена на метаезик. Получените модели за всеки език се наслагват и се образува общ модел, който представлява еталон за отчитане на вторичните значения и основа за съпоставка в различни езици. Тази единица е когнитивно-операционална матрица, служеща както за еталон на формиране на вторичните значения на думата в отделния език, така и за терциум компарационис на вторичната номинация между съпоставяните езици. Съпоставителният анализ води до съставянето на четири типа каталози, които представят полисемията в изследваните езици.

Вторият тип терциум компарационис се прилага при съпоставяне на глаголна лексика като тип предикатна. Според модела на Ю.Д. Апресян за глаголната семантика глаголите са предикатни думи с валентна организация на значението, а валентната структура се предопределя от семантичните компоненти на думата в конкретна конфигурация на определена лексикосемантична група глаголи. Въз основа на това се изработва терциум компарационис за съпоставка на глаголна лексика във вид на таблица, в която в хоризонтален ред се представят семантичните компоненти на глагола от дадена лексикалносемантична група, а във вертикален ред се дава конкретен пълнеж на семантичните компоненти, изразени на метаезик. Предикатната лексика предполага използването на различен принцип при установяване на еквивалентност в сравнение с предметната лексика. Разликата се състои в това, че еквивалентът на дадена лексикална единица от предикатен тип в даден език се намира не в конкретна лексикална единица от друг език, а във ветрило от лексикални единици в другия език.

Третият тип модел се изработва за съпоставителен анализ на националноспецифична лексика, в това число и на т.нар. безеквивалентна лексика. Терциум компарационис се създава с оглед на съпоставка на лексикалните пространства на функционален принцип по множества, което означава, че понятието еквивалентност на отделни лексикални единици отстъпва място на изработваните релации, които се конституират на метаезик за множество лексикални единици. За целта се изработват категориални рубрики, в рамките на които може да се търси еквивалентност между лексикалните единици от различните езици, но основани не толкова на семантична, колкото на функционална еквивалентност.

Ясно е, че разликата между различните видове терциум компарационис се корени в характера на съпоставяните обекти.

На втората глава в книгата „Изграждане на терциум компарационис за изследване на многозначността при предметните имена в съпоставителен план” е отделено най-много внимание (с. 35-133). Основна причина за това е, че създаването на този тип терциум компарационис се извършва в рамките на проекта „Съпоставително-типологичен анализ на вторичната номинация на предметните имена в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език”. Този проект е осъществен от сътрудници на Института за български език при БАН и се реализира в два етапа.  Първият представлява разработването на „Типология на начините за вторична номинация на предметните имена в изброените езици” (2003-2005), а вторият – „Съпоставително-типологичен анализ на лексиката в родствени и неродствени езици (върху материал от същите езици)” (2006-2008). Представеният рамков проект, чийто автор на концепцията и на частта руски-български език е Палмира Легурска, завършва с разработването на „Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език”, а речникът се състои от четири фрагмента: 1. Типология на начините за вторично назоваване в изброените езици; 2. Ономасиологичен каталог на семантичните преходи в изброените езици; 3. Ономасиологичен каталог на семантичните паралели в споменатите езици; 4. Синхронизиран ономасиологичен каталог на семантичните преходи. Същността на проекта, както и конкретните резултати от изследването са представени в редица публикации, затова тук ще посоча съвсем накратко, че обект на изследване е полисемията на предметните имена в споменатите езици, а предмет е съпоставително-типологичният анализ на явлението, направен в кратка и компактна форма, каквато е семантичният речник. Целта на изследването е да се очертаят общите, по-малко общите и различните черти на явлението във всеки от езиците. Задачите на проекта се реализират в изработването на споменатия по-горе семантичен речник с неговите четири фрагмента. Тези задачи кореспондират по своята същност с изработвания от Анна Зализняк и колектив „Каталог на семантичните преходи”, представящ семантичната деривация в диахрония. Това обстоятелство още веднъж подчертава актуалността на разработваната проблематика и поставя изследванията на българската езиковедка в по-широка рамка с оглед на развитието на семантичната типология на езиците. На основата на задълбочен теоретичен анализ се формулира хипотезата, че има закономерна връзка между принадлежността на дадена лексема към определена тематична група от думи и състава и качеството на значенията й. Оттук се развива предположението, че полисемията може да се представи чрез троен семантичен параметър  – лексикалнотематична група, тип значение и лексикален множител, който е както диагностичен и прогнозиращ модел на явлението вторична номинация, така и основа за съпоставка, т.е. терциум компарационис в многоезично съпоставително изследване на базата на посочените по-горе езици (с.61). След проверката на тази хипотеза върху материал от руски и български език, изследването обхваща още два славянски езика – сръбски и чешки, както и два неродствени на българския – френски и английски език. Изборът на лексикалния материал е от тематичните групи съдове, оръдия, облекло, мебели, растения, животни, и части на тялото, тъй като те заемат възли в семантичната класификация на думите във всеки език и са подходящ обект за съпоставително изследване.

В книгата са представени илюстрации от четирите части на каталога (с.65-76), които очертават съпоставително-типологичните характеристики на полисемията в съпоставяните езици с фокусиране към общите й черти. Като семантични фреквенталии, представени в „Ономасиологичния каталог на семантичните преходи” те функционират и като терциум компарационис.

По-нататък във втора глава П. Легурска подробно анализира различни аспекти на полисемията с оглед на съпоставителните изследвания. В третата част на втора глава „Полисемията в рамките на структурно-семантичното и когнитивното изследване на лексиката” (с.81-98) авторката подробно представя тезите на А.П. Чудинов, разграничаващи структурно-семантичния и когнитивния подход при изучаването на полисемията. Идеите на руския лингвист стават основа за създаваните от П. Легурска два модела – модела на инвариантната структура на прототипния представител на полисемията на тематична група предметни имена, реализиран в коментирания проект, и модела за конструиране на тематичен речник на народния календар, предназначен за съпоставително изследване на националномаркирана лексика.

В четвъртата част на втора глава „Полисемия и универсалии” (с.98-123) авторката базира анализа си на аксиомите, че полисемията е семантична универсалия и че универсалното в езика може да се формулира на определено равнище на абстракция на анализа: колкото по-абстрактни са дадени явления, толкова е по-голяма дозата на универсалното в тях. Поставя се и въпросът полисемията модел на езика ли е, или е модел на описанието му. Според авторката полисемията е продукт на системния подход в езиковедската наука и съществува само на метаравнище (с. 108-109). Посочва се, че полисемията се изучава предимно от лингвистична гледна точка, а едва напоследък и като комплексен продукт от речевата дейност на човека, което е характерно за психолингвистичния и когнитивния подход. Полисемията започва да се разглежда като свързващо звено между когнитивните и собствено езиковите аспекти в изменението на значенията (с.114).

В тази част на втора глава се разглежда и въпросът за типичните отношения между значенията на многозначната дума. Въз основа на коментирания по-горе проект и на цитиране на резултатите от подобно изследване върху прилагателни имена в 20 езика авторката обобщава, че разгледаният модел от типа „контейнер на значенията” е изработване на обща система за отчитане на значенията на категорията думи предметни имена в няколко езика. Моделът дава възможност да се операционализира значението на дума от даден тип в даден език, за да бъде представено в определена когнитивна рамка, която става основа за комуникацията между говорещия и слушащия. Същата рамка може да стане основа за съпоставка при установяване на семантична и преводна еквивалентност между отделните лексикални единици, когато те се разглеждат в съпоставителен план (с.119). Матричният модел на вторичното назоваване предлага обща информационна рамка за образуване на вторични значения и обща система за тяхното отчитане. В резултат на теоретичния анализ авторката формулира семантичната фреквенталия: ако в даден език Х съществува дума а1 със значение част на човешкото тяло ’, то думата има същото значение а2 ‘част на изкуствен/ естествен предмет, подобен по външно или функционално свойство на частта на тялото’. Тази фреквенталия се излюстрира с примери от шест славянски езика (с.124-133). Авторката посочва, че по-нататъшните изследвания ще създават възможност за своеобразно изчисляване на семантичните типове преносив отделните езици, а от своя страна тези преноси могат да се разглеждат и като тенденции за образуването на нови значения в рамките на един и същ езиков материал.

В  трета глава „Изграждане на терциум компарационис при анализа на предикатни имена” (с.134-167) теоретичните разработки се илюстрират с материал от лексикалносемантичната група на глаголите за делене на части в руския и френския език. Представените в табличен вид семантични матрици на глаголите за делене експлицират значенията на конкретните лексикални единици. От съпоставката се вижда, че отделните значения в руския и френския език се различават по начина на запълване на съответната семантична клетка, която от своя страна предопределя синтактичната реализация на глагола и лексикалната верига, характерна за дадената позиция. Така глаголните единици в двата езика могат да бъдат съпоставени в семантичен (на базата на матрицата) и в синтактичен план. По-нататък съпоставката се прави чрез валентната им структура като терциум компарационис, като към посочените езици се включва и български. Резултатите от анализа потвърждават теоретичната предпоставка, че прилагането на терциум компарационис при предикатни имена в два или повече езика води до образуването на лексикални ветрила в съответствие с полетата на съответствие.

Съвсем закономерно се налага изводът, че теоретично изведените и приложените на практика матрични модели, различни за съпоставителни многоезични изследвания на предметните и предикатните имена, могат да послужат за основа за разработването на нов тип лексикографски продукти, съчетаващи традиционното двуезично лексикографско представяне с матричното пространство, приложимо за съставяне на база данни (с.167).

Четвърта глава на книгата е посветена на въпроса за терциум компарационис при съпоставително изследване на националномаркирана лексика (с.168-194). В нея авторката на основата на няколко лингвистични теории преформулира въпроса за терциум компарационис при съпоставително изследване на националномаркирана лексика от гледна точка на когнитивното моделиране. Тя предлага три основни принципа за съпоставителен анализ: 1. Картините на отделните езици следва да се инвентаризират отделно сами за себе си по достатъчно обобщени матрици, които в минимална степен да предпоставят следващи изводи; 2. Събирането на езиков материал от писмени и устни източници да предполага основните принципи (когнитивния модел), предопределени от менталното пространство – предмет на изследователския интерес; 3. Научните интереси да следват етап 1 и 2 и тогава да се формулират прилики и отлики между два, няколко и групи езици, като не забравяме казаното от Трубецкой за „мрежата от дъги” и метафората на Хумболт за „кръга” на отделния език, които са в еднаква степен достоверни в зависимост от позицията на изследователя – кръгът се затваря, ако искаме да опишем единствено спецификата на даден език, и се отваря като дъга и влиза в мрежа, ако искаме въз основа на дадено сравнение да навлезем в другия кръг, очертан от другия език (с.171-172). С оглед на това при съставянето на Тематичния речник на народния календар (зимен и есенен цикъл) П. Легурска се ръководи от идеята, че този езиков материал може да бъде каталогизиран така, че едновременно с представянето на българската езикова картина на културния фрагмент да се създаде основа за неговото съпоставяне с други езици. За тази цел когнитивната матрица, послужила за основа както за събирането на материала, така и за неговото представяне, се опира на общата каузална схема на европейската културна традиция.

Авторката предлага идеята в рамките на съпоставителното изследване на българския език с други езици да се предвиди постепенното разработване на проекта „Езикови свидетелства за националната специфика на културите” като перспективно научноизследователско направление, съобразено с тенденциите в европейското мислене в началото на ХХI век. Като първи етап на тази разработка се разглежда запълването на матрицата за български език по темата „Тематичен речник на народния календар на българите” с автори П. Легурска и М. Китанова, разработена и завършена като международна тема с РАН през периода 2000 – 2002 г.

По-нататък авторката очертава стъпалата при изработването на когнитивната матрица за всяка конкретна област и илюстрира теорията с езиков материал, свързан с народния празник Коледа. Предлага се и сравнение на българския материал с руски от речника „Славянские древности” и се анализират приликите и разликите между двата езика. Очертават се и възможните съпоставки при включване на повече езици. Освен в рамките на отделните части на матрицата съпоставката може да се извършва в рамките на цялото културно пространство или в отделните микропространства.

В четвърта част на четвърта глава П. Легурска проследява представянето на народния календар в речниците „Славянские древности” и „Материалы для этнолингвистичного изучения балканского ареала”, за да изтъкне преимуществата на българския речник с оглед на използваната при създаването му когнитивна матрица. Освен пълнота на езиковата картина по състав и съотношение на единиците на културния фрагмент „Народен календар” използването на когнитивна матрица е по-ефективно и при тълкуването на конкретната символика на отделните реалии и изразяващите ги термини (с.193).

Книгата на Палмира Легурска „Съпоставителни лексикални анализи и основа за съпоставка” издига на ново равнище съпоставителните изследвания в областта на лексиката. На основата на широка научна информираност за историческото развитие и съвременните тенденции в изследването на тази проблематика, авторката точно формулира тезите си и нерядко коригира и уточнява досегашните схващания. Предложените от нея три типа еталони за съпоставка – на вторичната номинация на предметните имена, на първичните лексикални значения на глаголи от определена лексикалносемантична група и един фрагмент националномаркирана лексика (термините от народния календар), са конкретна реализация на теоретичните разработки при многоезични съпоставителни изследвания на лексиката. Използването им върху конкретен езиков материал, предложените идеи за възможни посоки в по-нататъшните изследвания и приложението им в лексикографската практика и обучението по чужд език очертават приносния характер на книгата.

 

Публикувано в: Съпоставително езикознание”, 2012, 3, 69 - 75.


Публикувано на: 14.05.2013 г.  |   Автор: доц. д.р Ничка Бечева / Assoc. Prof. Dr. Nichka Becheva

Категории




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на рубриката „Рецензии и коментари” представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.