ОБЩИ РЕЦЕНЗИИ


Рубриката „Рецензии и коментари” се финансира от спечелен конкурс на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите 2012 и 2014 г.

Това е рубрика, в която даваме пространство за всички ваши рецензии, коментари, отзиви. Често трудно намираме място за този жанр в изданията. Ако се чудите къде да публикувате вашия материал, можете да се възползвате от мястото, което ви предоставяме – безплатно! Ако пък вече имате публикация при нас, чакаме и още.


Палмира Легурска. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, ЕТО, 2011, 311 с.

Монографията на доц. д-р Палмира Легурска е издадена през 2011 година и е плод на дългогодишни разработки на авторката в областта на теорията на съпоставителния анализ и лексикалната многозначност. Книгата обобщава и развива търсенията на доц. Легурска от предишни статии и студии, а също така представя част от нейния богат опит на ръководител на проекти в Секцията за съпоставително изследване на българския език с други езици на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към БАН.

Публикувано на: 10.03.2015 г.   |   Автор: д-р Иво Панчев

Антология на ХХІ век ни сервира поезия в насипно състояние

Амбициозното издание “Антология на българската поезия – ХХІ век” поставя редица принципни въпроси. Формулирани със заглавието, претенциите на дебелия над 480 страници том, изискват внимателна концепция - да се улови духа и тенденциите от настоящето - към, ако не на далечното, то на непосредствено близкото бъдеще. Оттук започват проблемите. Избран е критерият “живи автори”, т. е всичко, което мърда молива след 2000 г. Това е пукнатината. Поезията е преди всичко дух и естетика. Понякога духът и поетиката на определени личности, дори мъртви, е много повече в бъдещето, защото буди последователи, отколкото “живи” имена, на които никой не е чувал ни името, ни книгите.

Публикувано на: 27.02.2015 г.   |   Автор: Лъчезар Лозанов / Lachezar Lozanov

Янев, Борян. Образните сравнения с антропоцентричен характер в българския и английския език (изследване и речник), Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, 367 с.

До появата на рецензираната книга авторът й Борян Янев ни е познат преди всичко с изследвания в областта на ономастиката. Завършек и обобщение на този етап от неговите научни търсения е книгата Система на личните имена в българския и немския език (Пловдив, 2009), оригинално и солидно съпоставително изследване на личноименните системи в два езика, което освен с теоретичните си постижения е ценно и като справочно помагало за имената в български и немски по отношение на тяхната етимология и разпространение.

В основата на новата книга на Б. Янев е залегнал хабилитационният труд, с който авторът му са хабилитира много убедително като доцент по общо и сравнително езикознание през 2013 г. Това означава, че научното изследване бе подложено на подробно и сериозно обсъждане в научния колектив, в който авторът работи, което само по себе си е гаранция за качество. Струва ми се, че Б. Янев е успял максимално да се възползва от препоръките и бележките, направени по време на предварителните обсъждания.

Още от заглавието на рецензираната тук книга научаваме, че този път Б. Янев се насочва към изследване в областта на фразеологията и по-точно, на сравненията; че фокусът е върху образността и върху антропоцентричния принцип в езика; че сравнението е съпоставително и визира българския и английския език.

Публикувано на: 05.02.2015 г.   |   Автор: доц. д-р Христо Стаменов


4 от 16 ... 2 3 4 5 6 ...

Категории




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на рубриката „Рецензии и коментари” представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.