ОБЩИ РЕЦЕНЗИИ


Рубриката „Рецензии и коментари” се финансира от спечелен конкурс на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите 2012 и 2014 г.

Това е рубрика, в която даваме пространство за всички ваши рецензии, коментари, отзиви. Често трудно намираме място за този жанр в изданията. Ако се чудите къде да публикувате вашия материал, можете да се възползвате от мястото, което ви предоставяме – безплатно! Ако пък вече имате публикация при нас, чакаме и още.


S. Pronk-Tiethoff. The Germanic loanwords in Proto-Slavic. [Leiden Studies in Indo-European 20. Rodopi B. V.], Amsterdam - New York, NY 2013, 316 p.

 През 1934 г. именитият славист Валентин Кипарски публикува един от своите капитални трудове, визиращ общославянските заемки от германски (Die gemeinslavischen Lehnwörter aus dem Germanischen). В него той разглежда критично предходни изследвания по този въпрос и след елиминиране на известен брой мними според него заемки представя корпус от около 80 думи, възприети в различно време от различни източници: прагермански, готски, балканогермански и западногермански диалекти.

Трийсет години по-късно беларуският лингвист Виктор Мартинов издаде своя монография за славяно-германските лексикални взаимоотношения (Славяно-германское лексическое взаимодействие древнейшей поры). Въз основа на анализирани от него семантични микроструктури той в крайна сметка оформя две групи заемки: германски в славянския език (общо 33) и славянски в германския (общо 38), при това и едните, и другите разпределени съответно в заемки с максимална относителна, със средна относителна и с минимална относителна надеждност за достоверност.

Очевидно фрапиращите количествени разминавания при окончателните резултати на тези двама автори, както и на становищата на още някои изследователи са подтикнали докторантката в нидерландския Лейденски университет Саския Пронк-Титхоф в началото на XXI век да поднови проучванията по въпросната проблематика, които впрочем датират от XIX век. 

 

Vor genau 80 Jahren erschien in Helsinki Valentin Kiparskys bemerkenswerte Monographie "Die gemeinslavischen Lehnwörter aus dem Germanischen". Der namhafte Slawist setzte sich darin kritisch mit den zahlreichen vorausgegangenen Publikationen auseinander, welche die urslawisch-germanischen lexikalischen Wechselbeziehungen zum Gegenstand hatten. Das Ergebnis seiner Bemühungen äußerte sich in der Gruppierung der bis dahin behandelten Wörter in: "A. Echtslavische Wörter (die mit ihren vermeintlichen germanischen Quellen nichts gemeinsam haben bzw. urverwandt oder selbst die Quelle ihrer vermeintlichen germanischen Quellen sind); B. Entlehnungen aus nicht-germanischen Sprachen, die nicht als gemeinslavisch betrachtet werden dürfen; C. Germanische Lehnwörter, die nicht als gemeinslavisch betrachtet werden dürfen." Erst dann ging der Verfasser auf die nach seiner Meinung "gemeinslavischen Lehnwörter aus dem Germanischen (Entlehnungen aus dem Urgermanischen, Gotischen, Balkangermanischen und aus westgermanischen Mundarten)" ein. Aufgrund seiner Ausführungen betragen sie insgesamt ca. 80 Wörter. Ferner erwähnt er einige Fälle "wo beim heutigen Stande der Forschung eine Entscheidung unmöglich ist", nämlich vier Wörter und das Suffix -arь als "jedenfalls nicht slavisch" sowie sechs, die "echt slavisch sein können".   

Публикувано на: 15.01.2015 г.   |   Автор: проф. д-р Борис Парашкевов / Prof. Dr. Boris Paraschkewow

Важно постижение на родната ономастика

РЕЦЕНЗИЯ за за книгата на Тодор Балкански, Кирил Цанков  „Енциклопедия на българската ономастична терминология. Към основите на българската ономастика”

Рецензираната книга на двамата известни и с други съвместни работи и с многобройни индивидуални приноси в областта на ономастиката е съставен с амбицията да представи съвременното състояние на науката за българската ономастика и нейната кратка история. Задачата на този труд е, от една страна, да запознае читателя с предмета на науката за собствените имена, който непрестанно се разширява; със специалната терминология на тази наука, с методиката на анализ на отделните изучавани в нея единици и т.н. Задачата на книгата е, от друга страна, да представи съвременното състояние на изследванията в отделните й клонове – във вид на библиография на авторски книги (монографии, сборници, непубликувани дисертации), студии, статии по отделни проблеми и чрез кратки силуети на творците на тази наука и най-важните им постижения. Няма съмнение в това, че е необходимо и едното и другото – като увод в историята и методологията за онези, които се интересуват от тази област или/и се занимават професионално с ономастика, както и като справочник за всеки, който проявява интерес или любопитство по отделни проблеми.

Публикувано на: 22.12.2014 г.   |   Автор: проф. дфн Людвиг Селимски / Prof. Dr. Sc. Ludwig Selimski

Памет и майцеубийство / Memory and Matricide

Ще направя изказването си от позицията на т.н. softsciencies, което ще преведа с безалкохолни науки, като си позволявам една трансезикова шега. Казвам безалкохолни в смисъл на меки – soft – думата, която се използва на английски за безалкохолните питиета, но също така и за хуманитарните науки. Значи това, което ще говоря, важи за занимания като заниманието с литература, например. Защото ме движи на първо място именно интересът ми към литературата и към литературната история, и от тази гледна  точка към една специфична форма на колективната памет, която се отлага в литературното произведение и в неговото подреждане в исторически разкази и в нещо, което се нарича канон, където канонът е набор от произведения, обявени за най-важните в даден език и в дадена култура. С други думи, изходната ми позиция е литературна и такава си остава и до края, макар че за да си отговоря на някои въпроси, в хода на тези занимания, се обърнах към психоанализата и там намерих разказ, който ми се стори, че обяснява или поне предлага някакво кохерентно обяснение на това, което ме озадачи преди доста години, когато започнах да изследвам тази тема.

Публикувано на: 12.12.2014 г.   |   Автор: Проф. д-р Миглена Николчина / Prof. Dr. Miglena Nikolchina


5 от 16 ... 3 4 5 6 7 ...

Категории




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на рубриката „Рецензии и коментари” представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.