БРОЙ XV


електронно списание Дзялото е-списание в областта на хуманитаристиката за българистични изследвания в периода Х-ХХI век
ISSN 1314-9067
НАЦИД: ДЗЯЛО. 1314-9067 (оnline)
год. VII, 2019, брой 15 - брой в развитие

Списание електронно списание Дзялото възникна като идея в Секцията за история на българския език при Института за български език „Проф. Л. Андрейчин”, БАН

Списание електронно списание Дзялото е финансирано от спечелени конкурси на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите през 2012 г. и 2014 г.;

Столична община програма "Култура"на Столична програма "Култура" в сесиите за 2017 г. и 2018 г.


Редакторски консултативен борд:

проф. Пиринка Пенкова (Дания)
проф. дфн Румяна Златанова (Хайделберг, Германия)
проф. Илияна Марчева-Атанасова (България)
проф. дфн Клео Протохристова (България)

проф. дфн Камен Михайлов (България)

Еditorial consultative board:

Prof. Pirinka Penkova (Denmark)
Prof. DrSc Rumyana Zlatanova (Heidelberg, Germany)
Prof. Iliyana Marcheva-Atanasova (Bulgaria)
Prof. DrSc Kleo Protohristova

Prof. DrSc Kamen Mihaylov (Bulgaria)


Редакционен състав:

Августа Манолева
Светлозара Лесева

Editors:

Avgusta Manoleva
Svetlozara Leseva

РЕДАКЦИОННО

Брой ХV на е-списание „Дзяло“ е посветен на конференцията „Памет и сърце. Осмисляне на българския тоталитарен опит.“, която колегите на Вихрен Чернокожев – с редица от тях е работил в съавторство – направиха в негова памет. Темата за литературата и политиката е една от основните в научните му занимания дълги години: 2009 г. конференция с последващ сборник "Антитоталитарната литература"; проектите "Литература и политика", "Идентичност и асимилация" с антологията „Когато ми отнеха името", заедно със Зейнеп Зафер, проф.– Анкарски университет, 2015 г.; поредицата "Другата българска литература на ХХ век" – произведeния на Змей Горянин, Димитър Подвързачов, Йордан Бадев.

Броят е в развитие и постоянно ще се попълва с нови автори, материали и рубрики.


EDITORIAL

Issue XV of Dzyalo is dedicated to the Conference titled Memory and Heart. Making Sense of the Bulgarian Totalitarian Experience organised in memory of Assoc. Prof. Vihren Chernokozhev by his colleagues, many of whom have also been his co-authors throughout his career. The intertwining of literature and politics has been one of the main topics in his research for many years: in 2009 he organised the conference titled Anti-totalitarian Literature and was one of the compilers of the follow-up collection of papers by the same name. Vihren Chernokozhev was also in charge of the projects Literature and Politics and Identity and Assimilation (the latter in cooperation with Prof. Zeynep Zafer of the Ankara University). In addition, he was compiler of the anthology When Тhey Тook my Name (together with Prof. Zafer), 2015, and the series The Other Bulgarian Literature of the Twentieth Century with works by Zmey Goryanin, Dimitar Podvarzachov, Yordan Badev.
The issue is in progress and will be duly supplemented with new authors, papers and sections.


Вихрен казваше: Аз съм бавен човек. Пишеше бавно – с грижа

за мислите, чувствата и думите си. Веднъж ми сподели: Днес

написах две изречения. С това обуздаваше моята припряност

и импулсивност. Две изречения – но какви! Такива, каквито само

той можеше да създаде. Винаги твърдеше, че „дялкането“,

ювелирната работа над текста, е най-сладката работа. Вихрен

бе човек с позиция. Дълбоко вярваше, че само безгръбначния,

го обичат всички. Създаде свой стил и остави следа след себе си.

Росица Чернокожева


Хюсеин Мевсим, (Турция, Анкарски университет) Десет години по-късно: памет за д-р Жельо Желев – от сърце!

Милена Ангелова, (България, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград) „Бойците против фашизма“ – власт и привилегии (1945 - 1951)

Огняна Георгиева-Тенева, (България, Нов български университет) Литература, образование, власт (1944–1956)

Людмила Малинова, (България, Институт за литаратура, БАН) Из спомените на Иван Бочев за лагера “Росица”

Якуб Микулецки, (Чехия, Славянски институт при Академията на науките на Република Чехия) Между самиздата и библиофилията. Неофициални издания на българската поезия в периода на НРБ (1946-1989 г.)

Ганчо Савов, (България, София) Творци зад решетките

Зейнеп Зафер, (Турция, Анкарски университет) Българската литература в сянката на политиката и пропагандата (преводите в Турция през втората половина на 60-те и 70-те години)

Борислав Скочев, (България, София) Пълномощници на паметта

Венцеслав Шолце, (България, СУ „Св. Кл. Охридски“) Рецепцията на Симеон Радев в Народна република България и многообразността на българския тоталитаризъм

Елена Азманова-Рударска, (България, ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград) Оцеляването на Иван Грозев след 1944 година

Иван Христов, (България, Институт за литература, БАН) Димитър Пантелеев – между прародината и партията

Мариета Станева, (България, Национален военноисторически музей) Усилията на Чудомир да остане верен на себе си (1947–1967)

Мая Горчева, (България, Университет по библиотекознание и информационни технологии) Ранното творчество на Цветан Марангозов от 1950-те: във и извън границите на догмата

Георги Цанков, (България, Институт за литература, БАН) Георги Марков в контекста на три поколения български политически емигранти

Александра Антонова, (България, Институт за литература, БАН) Боян Ничев и Здравко Петров в осмисляне на тоталитарния опит в българската литература и култура

Сава Сивриев, (България, Шуменски университет „Константин Преславски“) „Свирепо настроение“ на Йордан Радичков и социалистическият реализъм

Антоанета Алипиева, (България, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“; Србија, Универзитет у Београду) Еволюция вместо революция. Творчеството на Вера Мутафчиева и „Българският Великден или страстите български“ (1975) от Тончо Жечев

Емилия Алексиева, (България, Институт за литература, БАН) Тоталитарното пространство в романа „Вчера“ на Владо Даверов

Наталия Христова, (България, Нов български университет) ПРЕМЪЛЧАНАТА ИСТОРИЯ: случаят с премирания сценарий за филм “Ще идвам в съня ти” от Блага Димитрова (1970 г.)

Николай Аретов, (България, Институт за литература, БАН) Непознатите мацакурци на Асен Христофоров

Румяна Л. Станчева, (България, СУ „Св. Климент Охридски“) Българско литературно свидетелство за резилианс в концлагера

Росица Чернокожева, (България, Институт за литература, БАН) В името на доброто и бъдещето

С мисъл за Вихрен  /  Thoughts about Vihren

Калин Николов, (България, София) Вихрен Чернокожев и неговите интереси в областта на изобразителните изкуства, каквито ги познавах от контактите си с него

Броеве




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на списанието представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.