БРОЙ XVIII


електронно списание Дзялото е-списание в областта на хуманитаристиката
за българистични изследвания в периода Х – ХХI век
ISSN 1314-9067
НАЦИД: ДЗЯЛО. 1314-9067 (оnline)
год. VIII, 2020, брой 18

Списание електронно списание Дзялото възникна като идея в Секцията за история на българския език
при Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“, БАН

Списание електронно списание Дзялото е финансирано от спечелени конкурси на Национален фонд „Култура“, Програма „Критическа литература“ в сесиите през 2012 г. и 2014 г.;

Столична община програма "Култура"на Столична програма „Култура“ в сесиите за 2017 г. и 2018 г.;
Фонд Научни Изследвания "Култура"на Фонд „Научни изследвания“ в конкурса
„Българска научна периодика – 2019 година“

e-journal Dzyaloe-journal in the field of humanities dedicated to Bulgarian studies spanning 10-th through 21-st century
ISSN 1314-9067
NACID: ДЗЯЛО. 1314-9067 (оnline),
VIII, 2020, issue 18

The journal e-journal Dzyalo originated as an idea of the Department of the History of the Bulgarian Language at the Institute for Bulgarian Language Prof. L. Andreychin of the Bulgarian Academy of Sciences.

The journal e-journal Dzyalo was funded by the Criticism Programme of the National Culture Fund in 2012 and 2014;

Sofia Culture Programmethe Sofia Culture Programme in 2017 and 2018;
National Science Fundthe National Science Fund under the Bulgarian Scientific Periodicals Programme in 2019.


Редакторски консултативен борд:

проф. Пиринка Пенкова (Дания)
проф. дфн Румяна Златанова (Хайделберг, Германия)
проф. Илияна Марчева-Атанасова (България)
проф. дфн Клео Протохристова (България)

проф. дфн Камен Михайлов (България)

Еditorial consultative board:

Prof. Pirinka Penkova (Denmark)
Prof. DrSc Rumyana Zlatanova (Heidelberg, Germany)
Prof. Iliyana Marcheva-Atanasova (Bulgaria)
Prof. DrSc Kleo Protohristova (Bulgaria)

Prof. DrSc Kamen Mihaylov (Bulgaria)


Редакционен състав:

Августа Манолева
Светлозара Лесева
Емил Илиев

Editors:

Avgusta Manoleva
Svetlozara Leseva
Emil Iliev

РЕДАКЦИОННО

Брой ХVІІІ на е-списание „Дзяло“ се открива с поредица от приноси, посветени на 110-годишния юбилей на професор Петър Динеков – бележития изследовател, незаменим духовен наставник и създател на школа от последователи в няколко основни области на българската хуманитаристика: фолклористика, старобългаристика, възрожденска литература. С високите си етични изисквания и неподкупна професионална съвест той олицетворява истинския хуманист, застъпващ се за същинските стойности на българската културна идентичност в европейски контекст.
Рубриките за език, литература и етнология представят актуални разработки на широк кръг от непроучени или слабо разработени научни проблеми. Информацията е обогатена и с представяне на изложба от Националната библиотека, посветена на д-р Петър Берон и европейските измерения на възрожденската му личност.
Налице са и традиционните рубрики на списанието, посветени на годишнини, на младите в науката, на новоизлезли книги и рецензии, включително и за публикацията на Юлия Кръстева „Достоевски. Писателят на моя живот“.
Броят е в развитие и постоянно ще се попълва с нови автори, материали и рубрики.


EDITORIAL

Issue XVIII of the e-journal Dzyalo opens with a series of contributions dedicated to the 110th anniversary of the birth of Prof. Petar Dinekov – a renowned scholar, an irreplaceable spiritual mentor and a founder of a school of researchers in several major areas of the humanities, such as folklore studies, Old Bulgarian studies and literature of the National Revival. Known for his high ethical standards and incorruptible professional conscience, he was an epitome of a humanist, one advocating the genuine values of the Bulgarian cultural identity in a European context.
The sections dealing with language, literature and ethnology feature latest studies in a wide range of uncharted or poorly explored scientific areas. An overview of the exhibition dedicated to Dr. Petar Beron and the European dimensions of his personality held at the National Library adds up to the value of the included contributions.
The issue also features the traditional sections dedicated to anniversaries, to young researchers and to recently published books and reviews, including Julia Kristeva’s Dostoevsky. The Writer of my Life.
The issue is in progress and will be duly supplemented with new authors, papers and sections.


110 години от рождението на професор Петър Динеков  /  110th Anniversary of the Birth of Professor Petar Dinekov

Клео Протохристова (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“; СУ „Св. Кл. Охридски“). Встъпително – 110 години от рождението на професор Петър Динеков

Мая Иванова (България, Кирило-Методиевски научен център, БАН). Познатото и непознатото архивно наследство на академик Петър Динеков

Мила Кръстева (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“). Приноси и несполуки в (хипо)тезите на Петър Динеков за Паисий Хилендарски и „История славянобългарска“

Татяна Ичевска (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“). „В живота и литературата“ – ракурси към новата българска литература

Евелина Белчева (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Свидетел на своето време. В бездната на една невъзможна „утопия етика“

Вихра Баева (България, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, БАН). Християнство и местни култове: паралели между католическата и православната традиция (по примери от Полша и България)

Езикът  /  Language in Focus

Нели Ганчева (България, Кирило-Методиевски научен център, БАН). Началото на българската литературна историография и кирило-методиевският въпрос

Ваня Мичева (България, Институт за български език, БАН). Концептите болест и здраве в българските лекарственици от Х – ХIХ век

Симеон Стефанов (България, Институт за български език, БАН). Лексиката в хърватската книжнина XIV - XV в.: глотометричен анализ

Людвиг Селимски (България, Велико Търново). Как е възниквал „Абагар“ – първата новобългарска печатна книга

Иван Г. Илиев, Пламен Геров, Светла Дамакова (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“). Интонационните потайности на родопския аламовски говор (Редуването [ǻ]/[à])

Иля Златанов (България, София). Философия на дървото или дървена философия?

Рени Манова (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Още веднъж за текстовия дейксис в обучението по български език като чужд

Младите в науката /  Young people in science

Симеон Михалков (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Архаични неологизми в съвременния гръцки и български сленг

Годишнини  /  Anniversaries

Професор Сийка Спасова-Михайлова  /  Professor Siyka Spasova-Mihaylova

Надежда Костова (България, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, БАН). Професор Сийка Спасова-Михайлова и нейният принос в българската лексикография (по случай 100 години от рождението ѝ)

Литературата  /  Literature

Цветана Георгиева (България, УниБИТ). Култура на паметта. Тарас Шевченко – паметници и мит

Етнологията  /  Ethnology

Ирина Георгиева (България, Нов български университет). Своеобразието на руските семейни традиции, отразено в пословици и поговорки

Музикознание  /  Musicology

Николай Градев ((България, Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“). Димитър Ненов и Александър Скрябин – един предизвикан паралел

Интервю  /  Interview

Емил Басат (България, София, Съюз на преводачите в България). Пътуване в нов свят, който неусетно става твой. Интервю с проф. дфн Весела Кацарова.

Изложби  /  Exhibitions

Йоанна Маркова (НБКМ). Изложба „Д-р Петър Берон – европейски измерения на възрожденската личност“, Национална Библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Нови книги  /  New Books

Клео Протохристова (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“). Литературният двайсети век : Синхронни срезове и диахронни проекции. Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2020, 404 с.                                     [Рецензия]

Юлия Кръстева. Dostoevskij. Lo scrittore della mia vita (Достоевски. Писателят на живота ми). Donzelli editore Roma 2020, pp. VI-186. ISBN: 978-885-522-097-2     [Рецензия]

Кристен Годси. Вторият свят, вторият пол. Социалистическият женски активизъм и международната солидарност по време на Студената война. Изд. Изток-Запад и Сдружение КОИ, 2020                                                                                  [Рецензия]

Петя Бъркалова (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“). Български синтаксис. Конфигурационен анализ на изречението. Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2019. 200 с. ISBN 978-619-202-537-3                                  [Рецензия]

Рецензии и отзиви  /  Reviews and comments

Георги Каприев (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Клео Протохристова. Литературният двайсети век : Синхронни срезове и диахронни проекции

Michael Wood (USA, Princeton University). Just a Devil. Dostoïevski by Julia Kristeva

Илияна Марчева (България, София, Институт за исторически изследвания, Българска академия на науките). Кристен Годси. Вторият свят, вторият пол. Социалистическият женски активизъм и международната солидарност по време на Студената война

Татяна Ангелова (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Ах, този синтаксис...

Иван Г. Илиев (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“). Снежанка Генчева. Тези чисти българи. Българските народни песни с мотив „Девойка спасява Малта“. Изследователски проекти. Силистра. 2019

In Memoriam

Рени Манова (България, София, СУ „Св. Кл. Охридски“). In memoriam проф. д-р Радка Василева Влахова-Руйкова (1954 – 2021)

Броеве




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на списанието, представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.