ИНТЕРВЮТА
Борим се да не изчезнем като етническо малцинство в Сърбия
Зденка Тодорова
Президент на Хелзинкския комитет за правата на
българите в Сърбия и Черна гора
- Г-жо Тодорова, отново напоследък се заговори за (не)изучаването на българския език в училищата от Западните покрайнини, за намаляването на часовете до драстичните - два, анализирайте събитията?
Голяма част от по-младите български журналисти, без да искам да обидя някого, хабер си нямат от национални въпроси. А това за Западните покрайнини и за Македония са сериозни неща. Трябва да имат познания и отношение, когато пишат. Много повърхностно е да се твърди: ”Нашите спечелха” - по този начин бяха обявени в България изборните резултати. Но ако направим анализ, в Цариброд спечелиха 10 сръбски партии и коалиции, с цел да не бъде създадена стабилна общинска власт.
Градът ни се превърна в център на сенчестия бизнес (това се отбелязва и в международните доклади), мераците към границата - Свиленградският синдром, е вече налице, а за да се манипулират хората, трябва да има несигурна общинска власт. В момента е спечелил кандидат на сръбска партия, лекар – неработил никога в професията си, и ще очакваме да защитава езика на българите в Цариброд или западните покрайнини?! В България 90% от хората нямат представа за какво става въпрос, защото им се предлага незадълбочена информация. Затова трябва да се знае кой печели, какви а игрите, апетитите за границата, кой иска да се облагодетелства и защо сръбските партии не могат да донесат на българите в Западните покрайнини никаква сигурност, след като няма (както във Войводина) здрава политическа партия, която да защити интересите на българското национано малцинство. Какво се получи с часовете по български език? В началото на новата учебна година, цъфна едно решение в ДВ на сръбското Министерство на образованието, че часовете по български език намаляват от 3 часа на 2. Беше кошмар за всички нас. По-късно разбрахме, че на 8 юни основното училище в Босилеград е излязло с официално решение на учителския колектив, изпратено до Министерството, образованието на българите да се провежда от тази година на български, както например аз съм учила. Сърбите освен че отказват, намаляват и броя на часовете. Месец преди това в Белград беше българският премиер, е не са ли говорили по въпросите за малцинството? Образованието е един от проблемите. Оказва се, че за пореден път българите там са предадени! Българската държава като че ли няма отношение, а се отнася за езика ни. Сръбските власти се чувстват силни и казват: “Ние няма да разговаряме с училището. Ще водим преговори с Националния съвет на българите”, който Белград го създаде, финансира и остави в Ниш - далеч от малцинството. Досега няма позиция на българските власти, но вече интелектуалците в Западните покрайнини и българските организации започнаха да се обаждат. Ще предизвикаме реакцията на обществото. Няма начин като правозащитници да не уведомим международните организации и въпросът трябва да започне да се решава, както във Войводина с унгарското малцинство. Но зад тях застана държавата айка. И те имаха етнически конфликти, макар по-различни от нашите. Сега подготвяме доклад до Съвета на Европа с всички документи и с решението на учителския колектив в Босилеград. Целта ни е, комисията по Правата на човека да се занимае с този въпрос. Ще уведомим и чуждестранните посолства в Белград за нарушаването на правата ни. Не е вярно, че българите не искат майчиния си език – от документите личи, имаме позиция и въпросът трябва да се реши. Но няма да водим търговия с 2-3 и 5 часа. Босилеград е направил епохално предложение, след 30 години натиск върху език – всичко да се учи на български. Това право ни е отнето.
- Има ли малцинства, които учат на майчин език?
Румънците, унгарците и словаците учат всичко на съответния майчин език и имат 5 часа сръбски. При нас е обратното. Това отношение на сърбите беше естествено, но докато бяха изолирани, докато Милошевич управляваше еднолично властта. Сега уж са някакви демократи. За съжаление, не мгат да се променят. Европа и светът вече са наясно - Сърбия върви към протекторат. Рано или късно ще се случи и тогава много неща ще си дойдат на мястото. А ние трябва да имаме позиция. Утре като ни попитат дали сме реагирали, какво ще им кажем? Целта е да запазим собствения си език, ойто ни е отнет с декрет от 1974 г. Тогава Белград се оправда, че българите в Цариброд не си искали езика. Започнаха едни вълнения, брожения на родители, изкуствени разделения - баща ми тогава беше директор на основното училище. Спомням си събитията. Оттогава до днес водим битка за блгарския език и сега е най-голямата, мисля – решителната.
- Какво очаквате от Белград?
Ние ще уведомим Белград да имат готовността за решаване на въпроса, а сме дали опровержение до международните институции – мисиите и международните организации. Знаем, не сме най-големият проблем на европейците в момента. Но сме етническо малцинство, което може да изчезне. Ната вървят нещата. Вижте какво стана на преброяването през 2002 г. На всички национални малцинства формулярите бяха двуезични, само на българите - едноезично. Това е подвеждащо. Обърнахме се към Конституционния съд. А той – върхът на държавата в правосъдието, ни върна отговор: нямало нарушение. Още едно доказателство в подкрепа на твърдението ни, че държавните механизми са изцяло срещу нас. Искат да унищожат българския език, който е общ. Няма разлика дали живея на 50 км от София, или в Стара Загора. Такава трябва да бъде тук нашата позиция.
- В България кога и към кого се обърнахте с вашите жалби?
Това беше отпускарският период, според нас не случайно избран. Никой нямаше да ни обърне внимание, щяхме само да си пишем писма и да си губим времето. Началото на учебната година в Сърбия започна на 1 септември. Знаехме за предложението на основното училище в Босилеград и очаквахме, че поне една част от предметите ще се изучават на български, даже се надявахме на резултати от посещението на българските официози. Учебната година започна с шокова терапия – отнели са ни правото на език, намалили са ни броя на часовете, отказват да се вслушат в предложението н училището. А тези, които водиха преговорите със Сърбия мълчат. Вече 14 години знаят че се нуждаем от помощ. Много писма са получавали и от Демократичния съюз, и от Хелзинкския комитет и от Културния център в Босилеград да ни съдействат по отношение на образованието. Не си струва пак да им пишем. Но медиите трябва да знаят. Вие да им окажете необходимия натиск. Изборите ще определят коя партия ще е на власт, но двата часа седмично български не може да остане като голям резултат за никой български политик. Затова като представителка на правозащитна организация, искам да се обърна в България единствено към медиите, към официалните власти – не.
- Какво ще научат учениците за двата часа седмично български език? Къде отиват да учат след като завършат средно училище?
Сръбски, френски и английския са по 5 часа седмично! А майчиният не влиза в общия брой предмети, въз основата на които се изчислява среден успех на ученика. Една част идват да учат в България. Ако направите справка за успеха им – не е блестящ. Учениците с отлични оценки отиват да слдват в Сърбия. За съжаление България си подарява дипломите. От съчувствие ли, от небрежност ли, от безхаберие или най-вече от липса на позиция, подаряват се дипломи, без някакво особено знание. Тези вишисти, ако се върнат, се потапят в общото блато и мълчат по въпроса. Мълчат, говорят на сръбски и не излизат в защита на българската кауза. Не да политизират, но нека излязат в защита на духовните ценности или просто да защитят майчиния си език. В България те учат за сметка на данъкоплатеца, което означава, че страната трябва да си преразгледа позицията. Сега им въвеждат някакви такси. Отиват в българското посолство в Белград и плащат 5000 динара за виза. Защо да не запишат най-добрите 10 души за студенти. Давайте им привилегии, преди това нека да посещават курсове по български, матуритетният им изпит да бъде на български – да има условия. А сга идва, учи тук, връща се и пак говори на сръбски.
- Към какви специалности се насочват в България?
Икономика, психология, педагогика, не знам какво ще правят педагозите и психолозите в Западните покрайнини. Толкова много дипломи с тези специалности! А малко българисти. Историците също са малко. Не че не обичат тези предмети, просто нямат отношение, не са популяризирани. Спорта академия, медицина…. Тръгват да кандидатстват стихийно. Не съм блестящ ученик - ще науча компютърна грамотност. А от България питат ли ни от какво се нуждаем? От българисти. Там трябва да има привилегия. Когато се върнат двама от тези 10, искрено се надявам да могат нещо да направят.
- След като нямате необходимата ви обществена опора, дали семейството я заменя? Там говори ли се на български, възпитава ли се в български дух?
Това върви ръка за ръка: семейство, училище, общество, майка-държава, която я няма в момента. В семейството се говори диалект – западно български с много сърбизми. След като не се изучава в училищата българския книжовен език, а се говори на развален сръбски и медиите там също популяризират сръбския език, естествено детето няма отношение. А ако не уважава собствения си език, то не може да уважава и нацията.
- Откъде се снабдявате с учебници и имате ли забележки към съдържанието им?
По закон Министерството на образованието Белград печата учебниците - много цензурирани. Минават през комисии на Министерството. Неправителствена организация не може да направи учебник. Цензурирани или не – поне да са на български. Вече не могат да ги пишат в антибългарски дух, но трябва да има комисия от учители, преподаватели от Босилеград, от Цариброд да работят върху тях. Сега нямаме такова нещо. Имаме христоматии, читанки и буквар (баща ми е автор на българския буквар) и това е единственото, което са печатали наши автори, другото са учебници, написани по сръбската учебна програма като за децата в Белград. Ние като малцинство трябва да изучаваме и българската национална история, географията също, музикалното и изобразителното изкуство. Информацията в тези учебници е просръбска. Трябва двете Министерства на образованието – в България и Сърбия да разговарят не само за учебниците и езика, а за образователните процеси. Какви форми да бъдат вмъкнати. През пролетта ще направим изложба за Ньойския договор в Столичната библиотека и тогава ще сложим някои учебници по история, география, изобразително изкутво, каквито сме имали до 1974 г. на български език от наши автори.
Интервюто взе
Августа Манолева