БРОЙ XIX


електронно списание Дзялото е-списание в областта на хуманитаристиката
за българистични изследвания в периода Х – ХХI век
ISSN 1314-9067
НАЦИД: ДЗЯЛО. 1314-9067 (оnline)
год. IX, 2021, брой 19 – брой в развитие

Списание електронно списание Дзялото възникна като идея в Секцията за история на българския език
при Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“, БАН

Списание електронно списание Дзялото е финансирано от спечелени конкурси на Национален фонд „Култура“, Програма „Критическа литература“ в сесиите през 2012 г. и 2014 г.;

Столична община програма "Култура"на Столична програма „Култура“ в сесиите за 2017 г. и 2018 г.;
Фонд Научни Изследвания "Култура"на Фонд „Научни изследвания“ в конкурса
„Българска научна периодика – 2019 година“


Редакторски консултативен борд:

проф. Пиринка Пенкова (Дания)
проф. дфн Румяна Златанова (Хайделберг, Германия)
проф. Илияна Марчева-Атанасова (България)
проф. дфн Клео Протохристова (България)

проф. дфн Камен Михайлов (България)

Еditorial consultative board:

Prof. Pirinka Penkova (Denmark)
Prof. DrSc Rumyana Zlatanova (Heidelberg, Germany)
Prof. Iliyana Marcheva-Atanasova (Bulgaria)
Prof. DrSc Kleo Protohristova

Prof. DrSc Kamen Mihaylov (Bulgaria)


Редакционен състав:

Августа Манолева
Светлозара Лесева
Емил Илиев

Editors:

Avgusta Manoleva
Svetlozara Leseva
Emil Iliev

РЕДАКЦИОННО

Брой XIX на е-списание „Дзяло“ включва приноси на участниците в организирания от Института по литература към БАН тазгодишен Колегиум по възрожденска литература на тема „Неизвестни, непознати, подминавани – български автори от ХІХ–ХХ век“. Друга поредица от разработки е посветена на 90-годишния юбилей на професор Надежда Драгова – изтъкната изследователка в областта на българското народно творчество, литературознанието, културологията и автор на драматургични творби.
Рубриките за език, история, изкуствознание, история на културата и на славистиката представят за пореден път статии с широк тематичен спектър, осветлени са актуални и недостатъчно разработени научни проблеми, както и дискусионни постановки по езиковия спор между България и Република Северна Македония. Отбелязва се 200-годишнината от рождението на Георги С. Раковски, отразена и в посветената на този юбилей изложба в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Продължени са традиционните рубрики „Младите в науката“, „Нови книги“ и „Рецензии“.
Броят е в развитие и постоянно ще се попълва с нови автори, материали и рубрики.


EDITORIAL

Issue XIX of Dzyalo features contributions by participants in the Collegium of Revival Literature organised by the Institute of Literature at the Bulgarian Academy of Sciences under the heading Unpopular, Unknown, Overlooked – Bulgarian Authors of the 19th and the 20th Centuries. Another highlight is the collection of papers dedicated to the 90th birthday anniversary of Prof. Nadezhda Dragova – a prominent playwright and researcher in the field of Bulgarian folk art and literary and cultural studies.
The sections on language, history, art criticism, cultural history and Slavic studies as usual present papers encompassing a wide range of topics that shed light on topical and poorly studied issues, including a discussion on the language debate between the Republic of Bulgaria and the Republic of North Macedonia. The issue marks the 200th anniversary of the birth of Georgi S. Rakovski and the exhibition at the Ss Cyril and Methodius National Library dedicated to this jubilee.
The readers will also find the traditional sections Young people in Science, New Books and Reviews.
The issue is in progress and will be duly supplemented with new authors, papers and sections.


Неизвестни, непознати, подминавани – български автори от XIX–XX век  /  Unpopular, Unknown, Overlooked Bulgarian Authors of the 19th and the 20th Centuries

Румяна Дамянова (България, Институт за литература, БАН). XXVI Колегиум: Неизвестни, непознати, подминавани – български автори от XIX–XX век

Клео Протохристова (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“; Софийски университет „Св. Кл. Охридски“). Неинституционализираното авторство като modus vivendi (случаят Възкресен Берлинов)

Росен Тахов (България, София). Първият български роман. Нягул Семков изпревари „Под игото“ с „Ничтожна фамилия“

Недка Капралова (България, София, Институт за литература, БАН). Все още непознатата Екатерина Василева

Николай Аретов (България, Институт за литература, Българска академия на науките). Младият литератор С. С. Бобчев. Прозаични опити

Елена Гетова (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“). Вестник „Шутош“: Употреби и политики на превода

Юлия Николова (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“). „Х. П-въ“ – за грешките при атрибуцията и за незабелязаните контакти

90 години от рождението на професор Надежда Драгова  /  On the Occasion of the 90th Anniversary of the Birth of Professor Nadezhda Dragova

Румяна Дамянова (България, Институт за литература, БАН). За професор Драгова – с обич и благодарност

Професор Надежда Драгова – 90-годишен юбилей. Поздравления и поздравителни адреси

Мила Кръстева (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Катедра по история на литературата и сравнително литературознание). Йеромонах Паисий проигумен Хилендарски: (авто)биографични документи, фикция, (не)оспорими (хипо)тези

Даринка Караджова (България, ЮЗУ „Неофит Рилски“). За някои символи върху богомилските надгробия (стечки) в Босна и Херцеговина и Велзевуловото коло на поп Йеремия

Рая Заимова (България, Институт за балканистика с център по тракология, Българска академия на науките). Чуждестранните историци

Светлана Христова (Катедра „Културология“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“). Надежда Драгова: поетика и етика

Румяна Л. Станчева (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Модернистичната литературна фикция и модерното време. С почит към писателя и учения Надежда Драгова

Антоанета Балчева (България, Институт за балканистика с Център по тракология, БАН). Черноморието през погледа на българските интелектуалци в началото на ХХ век

Спартак Паскалевски (България, София). Николай Райнов (1889 – 1954). Паметта на езика и синкретичната природа на символа

Езикът  /  Language in Focus

Людвиг Селимски (България, Велико Търново). Лексикални бележки по католишката книжнина от XVIII–XIX в.

Мери Лакова (България, София). За типовете езикови знакове в българския език

История / History

Теодоричка Готовска-Хенце (България, Институт за исторически изследвания, Българска академия на науките). Българистични източници за ранното творчество на Павел Йозеф Шафарик

Горещи теми  /  Hot Topics

Илия Тодев (България, Институт за исторически изследвания, БАН). Митът „Македония“

200 години Раковски  /  On the Occasion of the 200th Anniversary of the Birth of Georgi S. Rakovski

Антоанета Кирилова (България, Институт за исторически изследвания, БАН). Идеи и практики при финансирането на Първа българска легия в Белград през 1861–1862 г.

Милена Тафрова (България, София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“). „Мъдрост с храброст в едино“. Фотодокументална изложба посветена на 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски

Изкуствознание / Културна история  /  Art Studies and Cultural History

Петър Кърджилов (България, София, Институт за изследване на изкуствата, сектор „Екранни изкуства“, БАН). Ангелът на милосърдието. Царица Елеонора и хроникално-документалното кино в България

Емилия Жунич (България, Институт за изследване на изкуствата, БАН и Завеждащ архивохранилище в Държавна опера, Стара Загора). В архивохранилището на Старозагорската опера

Емилия Жунич (България, Институт за изследване на изкуствата, БАН). Балетът в Стара Загора

Младите в науката /  Young people in science

Симона Здравкова (България, Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“). Съвременни подходи и методи на управление при създаването и представянето на театрален спектакъл в дигитална среда

Методий Кирилов (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“). „Нечиста сила“ в канона на модернизма

Кръгла маса  /  Round Table

Георги Н. Николов (България, Македонски научен институт). 160 години от издаването на сборника „Български народни песни“ на братя Миладинови

Нови книги  /  New Books

Владо Тренески, Деян Танчовски, Ерлин Аго, Иван Николов, Илия Стояновски, Методий Иванов, Румен Сребранов, Спас Ташев. Бяла книга за езиковия спор между България и Република Северна Македония. Издателство „Орбел“, 2021, 164 с. ISBN 978-954-496-143-5

Рени Манова (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Текстът в обучението по български език като чужд. В. Търново: Фабер, 2020, 281 с., ISBN 978-619-00-1222-1                                                                                                                              [Рецензия]

Диляна Радославова. Българската книжнина от XVII век: центрове, книжовници, репертоар. Издателски център „Боян Пенев“: Studia mediaevalia Slavica et Byzantina 6, 2020. ISSN 1314-4170                                                                                            [Рецензия]      [Отзив]

Речник на новите думи в българския език (от първите две десетилетия на XXI век). София: Наука и изкуство, 2021, 333 с.

Рецензии и отзиви  /  Reviews and comments

Атанас Атанасов (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Ролята на текста при преподаването на българския език като чужд. Рени Манова. Текстът в обучението по български език като чужд. В. Търново: Фабер, 2020, 281 с. ISBN 978-619-00-1222-1

Елка Мирчева (Институт за български език, Българска академия на науките). Диляна Радославова. Българската книжнина от XVII век: центрове, книжовници, репертоар (Studia medievalia Slavica et Byzantina, 6), Издателски център „Боян Пенев“. София, 2020, 296 с.

Олга М. Младенова (Канада, Калгарски университет). За изследването на българския XVII век в контекста на днешния ден

Броеве




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на списанието, представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.