БРОЙ XIV


електронно списание Дзялото е-списание в областта на хуманитаристиката за българистични изследвания в периода Х-ХХI век
ISSN 1314-9067
НАЦИД: ДЗЯЛО. 1314-9067 (оnline)
год. VII, 2019, брой 14 - брой в развитие

Списание електронно списание Дзялото възникна като идея в Секцията за история на българския език при Института за български език „Проф. Л. Андрейчин”, БАН

Списание електронно списание Дзялото е финансирано от спечелени конкурси на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите през 2012 г. и 2014 г.;

Столична община програма "Култура"на Столична програма "Култура" в сесиите за 2017 г. и 2018 г.


Редакторски консултативен борд:

проф. Пиринка Пенкова (Дания)
проф. дфн Румяна Златанова (Хайделберг, Германия)
проф. Илияна Марчева-Атанасова (България)
проф. дфн Клео Протохристова (България)
проф. дфн Камен Михайлов (България)

Еditorial consultative board:

Prof. Pirinka Penkova (Denmark)
Prof. DrSc Rumyana Zlatanova (Heidelberg, Germany)
Prof. Iliyana Marcheva-Atanasova (Bulgaria)
Prof. DrSc Kleo Protohristova
Prof. DrSc Kamen Mihaylov (Bulgaria)

Редакционен състав:

Августа Манолева
Светлозара Лесева

Editors:

Avgusta Manoleva
Svetlozara Leseva

РЕДАКЦИОННО

Брой ХIV на е-списание „Дзяло“ е посветен на нашия непрежалим колега проф. дфн Камен Михайлов, който със своите многостранни интереси оставя значими следи в проучването на литературните и жанровите процеси през Българското възраждане, изследва динамиката на литературните стереотипи, издава и редактира знакови автори от епохата на Възраждането и модерната българска литература, открива и описва неизвестни средновековни български ръкописи, разкрива непроучени проблеми на сравнителното славянско литературознание и семиотиката, достигайки до верификацията на съвременните исторически изследвания.

Броят е в развитие и постоянно ще се попълва с нови автори, материали и рубрики.


EDITORIAL

Issue XIV of Dzyalo is dedicated to our unforgettable colleague Prof. DrSc Kamen Mihaylov. Due to his versatile interests, he has left us a significant legacy in the study of literary and genre processes during the Bulgarian National Revival. He has explored the dynamics of literary stereotypes and has published and edited major authors of the Bulgarian National Revival era and Modern Bulgarian Literature. In addition, Kamen Mihaylov has discovered and described unknown medieval Bulgarian manuscripts and has uncovered unexplored problems of comparative Slavic literatures and semiotics, thus promoting the verification of modern historical research.
The issue is in progress and will be duly supplemented with new authors, papers and sections.


ЗАВРЪЩАШ СЕ

Невъзвращенец.

От дълъг път: „Добре дошъл”.

Домът е твой, но не е същият.

Докосваш спомени насън.

Картините са подредени.

Портретът ти – и той сред тях.

Надеждата таи утеха,

че пак ще дойдеш в този свят.

И пак, нетърпелив и нежен.

Ще търсиш своята съдба.

А дотогава. Сбогом, Слънце!

Пристанах на една луна.


Розалия Александрова


Мисъл за Камен  /  A thought about Kamen

Елка Трайкова, (България, Институт за литература, БАН) За Камен

Румяна Дамянова, (България, Институт за литература, БАН) Без Камен, но с КАМЕН

Наталья Образ, Анастасия Ряховская, Ирина Барынкина, Вера Пономарева, Сергей Михальченко, Галина Миронова, (Российская Федерация, Брянский государственный университет имени академика И.Г. Петровского) Воспоминания преподавателей специальности „Регионоведение“ Брянского государственного университета имени академика И. Г. Петровского

Марина Смольянинова, (Русия, Институт славяноведения, РАН) Талантливый учëный и незабвенный друг КАМЕН МИХАЙЛОВ

Панайот Карагьозов, (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“) Многоликият КАМЕН

Йосиф Каменов, (България, Софийски университет “Св. Климент Охридски“) НЕНАДЛОМИМИЯТ Камен (Спомени за съкровения приятел)

Николета Пътова, (България, Институт за литература, БАН) Срещи и уроци

Рецензии за книги от Камен Михайлов  /  Reviews of books by Kamen Mihaylov

Кирил Топалов, (България, Ватикана) Възстановеният от Камен Михайлов ипостас на една научна истина: „Български/булгарски образи в рускоезична среда“. София: „Тангра“ ТанНакРа, 2014, 728

Сава Сивриев, (България, Шуменски университет „Константин Преславски“) „Български/Булгарски образи в рускоезична среда“ София, Тангра, 2014

Ангелина Вачева, (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“) Камен Михайлов. Мемоаристиката на ранните руско-турски войни (1768-1830). С., 2015

Библиография  /  Bibliography

Камен Михайлов, Списък избрани публикации

Литературата  /  Literature

Камен Михайлов, Версията на ап. Павел / § ПАVЛА PСМы

Камен Михайлов, За казаното, което е преди словото

Александър Панов, (България, Институт за литература, БАН) Рециклиране на архаични културни модели за постигане на модерна цел – Христо Ботев и общият европейски процес на национално самоопределение

Недка Капралова, (България, Институт за литература, БАН) Възрожденското спомоществователство за учебна книжнина (1835-1856)

Андриана Спасова, (България, Институт за литература, БАН) Фигурите на философа и на владетеля в българските възрожденски учебници по всеобща история (Анастас Кипиловски и Никола Грънчаров)

Аделина Странджева, (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“) „Открития, които дават чест на чловеческий дух“, или за ролята на писмеността в историята на човешката култура

Елена Гетова, (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“) Понятието век в журналистиката на Петко Славейков

Мила Кръстева, (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“) Паисий на Цанко Лавренов

Дитмар Ендлер, (Лайпциг) България и българите в немската популярна литература: Курт Арам

Джени Маджаров, (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“) Неизвестната съдба на именитата преводачка от български Шара Кариг (1914 – 1999)

Соня Александрова, (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“) Междувремието на културните диалози

Ирен Иванчева-Мерджанска, (САЩ, Синсинати, Университет на Синсинати) Изследване на символизма на пространството в творби на четири афро-американски (черни) писателки – Ан Муди, Алис Уолкър, Хариет Джейкъбс и Тони Морисън

Младите в науката  /  Young people in science

Николай Желев, (България, Институт за литература – БАН, Секция „Литература на Българското възраждане“) „История славяноболгарског народа“ на Атанасий Нескович и илиризмът

Валерия Стефанова, (България, Институт за литература – БАН) Преосмисляне функциите на лиминалността в драмата „Змейова сватба“ от Петко Ю. Тодоров

Репортажи  / Reportage

Емил Басат, (България, Велико Търново, Издателство „Слово“) Намерени в превода, изгубени в критиката или обратно?

Нови книги  /  New books

Книга за Иван Методиев [Рецензия]

Eлена Хаджиева, Рени Манова, Весела Шушлина, Български език като чужд. Типове грешки при създаване и превод на текст. София: „УИ Св. Климент Охридски“, 2019, 238 с. [Рецензия]

Искра Христова-Шомова, Слово за Въведение Богородично от Охридския Архиепископ Теофилакт Български. УИ „Св. Климент Охридски”, 2019 г.

Антоан Божинов, Авторски свидетелства. Субективен документализъм в българската фотография 1970-1991 г. [Рецензия]

Димитър Динев, Ангелски езици. Превод от немски Гергана Фъркова. София: Сиела, 2019 [Рецензия]

Рецензии и отзиви  /  Reviews and Comments

Александър Йорданов, (България, Институт за литература, БАН) за „Книга за Иван Методиев“

Марияна Цибранска-Костова, Елена Каневска-Николова, (България, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“, БАН) „Под звездата на великия Пушкин“ Биобиблиографски материали за проф. Мария Жигалова

Владислав Миланов, (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“) От грешката към съвършената комуникация. Eлена Хаджиева, Рени Манова и Весела Шушлина. Български език като чужд. Типове грешки при създаване и превод на текст. София: „УИ Св. Климент Охридски“, 2019, 238 с.

Николай Аретов, (България, Институт за литература, БАН) Негримирани свидетелства за близкото минало

Владимир Зарев, (България, Съюз на българските писатели) Димитър Динев. Ангелски езици. София: Сиела, 2019

Броеве




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на списанието представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.