БРОЙ IX
е-списание в областта на хуманитаристиката за българистични изследвания в периода Х-ХХI век
ISSN 1314-9067
год. V, 2017, брой 9
Списание възникна като идея в Секцията за история на българския език при Института за български език „Проф. Л. Андрейчин”, БАН
Списание е финансирано от спечелени конкурси на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите през 2012 г. и 2014 г.;
на Столична програма "Култура" в сесията за 2017 г. |
e-journal in the field of humanities dedicated to Bulgarian studies spanning 10-th through 21-st century
ISSN 1314-9067
NACID: ДЗЯЛО. 1314-9067 (оnline),
V, 2017, issue 9
The journal originated as an idea of the Department of the History of the Bulgarian Language at the Institute for Bulgarian Language Prof. L. Andreychin of the Bulgarian Academy of Sciences.
The journal was funded by the Criticism Programme of the National Culture Fund in 2012 and 2014;
the Sofia Culture Programme in 2017; |
Редакторски консултативен борд:
проф. Илияна Марчева-Атанасова (България)
доц. дфн Камен Михайлов (България)
Еditorial consultatIXe board:
Prof. Iliyana Marcheva-Atanasova (Bulgaria)
Prof. DrSc Kamen Mihaylov (Bulgaria)
Редакционен състав:
Никола Обрешков
Светлозара Лесева
Editors:
Nikola Obreshkov
Svetlozara Leseva
Редакционно
Е-списание „Дзяло“ е дигитално огледало на хуманитарните науки, без ограниченията по специалност и обем на печатните издания. Качеството на материалите от столични и регионални просветни центрове, както и тези в специалната ни рубрика, посветена на младите учени, отговаря на талвега в българската наука. Прагът се определя от научни статии (студии, монографии) и рецензии, но се допускат и приноси от дейци на културата, чийто глас има обществена значимост и широк отзвук.
Във връзка с критериите за качество, представянето на „Дзяло“ пред форума на COST KnoweScape TD1210 четвърта годишна конференция-KnowEscape2017 потвърди ползата на интердисциплинарните издания.
Бърза справка:
Дзяло е банка за научна информация в двете си разновидности – сайт и е-списание, които носят различни характеристики, но се и допълват, което всъщност ги обединява. Дзяло е със смесен редакционен борд от висококвалифицирани експерти без главен редактор (това е принцип), с анонимни, независими оценки на материалите.
Дзяло е все още „младо“ списание, но с над 130 автори от 7 страни (Полша, Германия, САЩ, Дания, Азербайджан, Русия, Канада) и от всички научни институции в страната (БАН, СУ „Св. Климент Охридски“, ПУ “П.Хилендарски“, ЮЗУ “Н. Рилски“, ШУ „Епископ Константин Преславски”, ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий”, ПУ филиал Кърджали; Медицински университет, Пловдив; НБУ, НБКМ, Нац. литературен музей, НАТФИЗ, Исторически музей, Котел; Образователен център „Студио S“).
Дзяло се финансира изцяло на проектен принцип. Печелило е в сесиите на Фондация „13 века БГ“, Национален фонд „Култура” Програма „Критическа литература” при Министерство на културата, Дирекция „Култура“ при Столичната община.
Editorial
The e-journal Dzyalo is a digital mirror of the humanities that offers research publishing options unrestricted by thematic and length considerations. The quality of the papers published in the journal as well as those featured in the dedicated section for young scholars meet the criteria of the state of the art in Bulgarian science. The main part of the publications are research papers (studies, monographs, etc.) and reviews, but contributions by cultural figures of public significance are also solicited. The presentation of the e-Journal at the Fourth Annual KnowEscape Conference (KnowEscape2017) organised within the TD1210 COST Action KnoweScape confirmed our conviction in the benefits of interdisciplinary journals for high-quality research.
FYI:
Dzyalo is a bank of scientific information that comes in two varieties – a dedicated website and an e-journal, each bearing different characteristics but complementing each other in a way that makes them a unity.
Dzyalo has an editorial board of top-level experts (as a principle the Journal does not have an editor-in-chief) and an independent blind review selection process. Although still a ‘youngster’, the e-Journal has an impressive record of more than 130 authors from 7 foreign countries Poland, Germany, USA, Denmark, Azerbaijan, Russia, Canada, as well as a vast representation of scholars from Bulgarian academic institutions: the Bulgarian Academy of Sciences, Sofia University St. Kliment Ohridski, Paisii Hilendarski University of Plovdiv, the South-West University Neofit Rilski, Konstantin Preslavsky University of Shumen, St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo, the University of Plovdiv’s branch at Kardzhali, the Medical University of Plovdiv, the New Bulgarian University, the National Library, the National Literary Museum, the National Academy of Theatre and Film Arts, the Kotel Museum of History, Studio S Educational Centre.
Dzyalo is funded entirely on a project basis. Up to now, funding has been received under calls by the National Endowment Fund 13 Centuries Bulgaria, the National Culture Fund’s Critical Literature programme and the Culture Department of the Sofia Municipality.
Езикът / Language in Focus
Татяна Илиева, (София, Кирило-Методиевски научен център, БАН) Глаголи със специално терминологично значение в Йоан-Екзарховия превод на “De fide orthodoxa”
Иван Илиев, (Пловдив, ПУ“Паисий Хилендарски“) За пресечните точки на старобългарския конюнктив и новобългарските преизказни форми
Людвиг Селимски, (Катовице, Полша – Велико Търново, България) Турски елементи в българското словообразуване
Пеньо Пенев, (Пловдив, ПУ “П. Хилендарски“) Етимологични опити на Йордан Хаджиконстантинов-Джинот
Иван Илиев, (Пловдив, ПУ“Паисий Хилендарски“) За някои общи особености на източнородопските български говори
Георги Митринов , (София, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“, БАН) Антропонимичната система на с. Чобанкьой, Дедеагачка каза (по данни от 1906-1907 г.)
Иля Златанов, Палмира Легурска, (София, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, БАН) Българската фонология: далече от славянските крайности
Валентина Пачева, Зоя Митяй, (Украина, Мелитопольский государственный педагогический университет имени Богдана Хмельницкого) Структурно-семантические модели эргонимов
Литературна фактология / Literary facts
Славимир Генчев, (Уредник на къща-музей „Димчо Дебелянов“, Копривщица) Димчо Дебелянов и доброволчеството
Философски погледнато / Philosophically speaking
Петър Пламенов, (София, СУ „Св. Кл. Охридски“, Катедра Логика, Етика, Естетика) Език и екстаз
Из бележника на преводача / From the translator’s notebook
Анджела Родел, Виктор Тодоров, (София, СУ „Св. Климент Охридски“) Предизвикателството да бъде преведен романът „Хайка за вълци” на английски език
Ирен Иванчева-Мерджанска, (Синсинати, Университетът на Синсинати, САЩ) Никасио Урбина. Избрани стихотворения.
Мнението / Opinion piece
Георги Константинов, (София, Съюз на българските писатели) Думи за думите
Младите в науката / Young people in science
Рени Манова, (СУ „Св. Климент Охридски“) За структурата на изречението
(Поглед към концепциите в някои български граматики от XIX и XX век)
Книги и нови книги / Books and new books
Официален правописен речник на българския език. Глаголи. БАН. Изд: Просвета, 2016, 994 с. ISBN: 9789540131542 [Рецензия]
Пиринка Пенкова, Св. Атанасий Александрийски (Велики). Трето слово против арианите. Изследване и издание на текста. София: Изд. „Валентин Траянов“, 2016, 544 с. [Рецензия]
Български диалектен атлас. Обобщаващ. Т. 4. Морфология. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“ 2016 г., 247 с., ISBN 978-954-322-857-7 [Рецензия]
Христина Тончева, Иван Илиев, Говорът на село Припек, Джебелско. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, 2016, 181с. ISBN: 978-619-202-190-0 [Рецензия]
Съставителство и научна редакция: А. Алексиева, Н. Данова, Н. Чернокожев, Култура, идентичности, съмнения. Сборник в чест на проф. д.ф.н. Николай Аретов. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2017, 566 с. ISBN 978-954-322-870-6 [Рецензия]
Михаил Виденов, Из моя езиковедски бележник. София: Изд. „Захарий Стоянов“, 2016, 279 с. ISBN: 9789540910895 [Рецензия]
Лучия Антонова-Василева, „Диалектната система на с. Шищевец, Кукъска Гора – един говор на границите на българската граматика”. София: Мозайка, 2017, 255 с. ISBN 978-954-92796-2-7 [Рецензия]
Представяне на книги / Book presentation
Маргарита Попова, Николай Стефанов , В помощ на заетите в туризма или За два немско-български речника и разговорника
Рецензии / Reviews
Лилия Крумова-Цветкова, (София, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“, БАН) Официален правописен речник на българския език. Глаголи.
Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, БАН, Изд. Просвета, София, 2016, 991 стр.
Марияна Цибранска, (София, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчен“, БАН) Още един принос към славянското Атанасиознание, или за книгата на проф. Пиринка Пенкова „Св. Атанасий Александрийски (Велики). Трето слово против арианите. Из-следване и издание на текста“. София: Изд. „Валентин Траянов“, 2016, 544 с.
Елка Мирчева, (София, Институт за български едик „Проф. Л. Андрейчинн“, БАН) Четвърта заключителна част на обобщаващия том на Българския диалектен атлас
Петър Кривчев, (Пловдив, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“) Говорът на село Припек, Джебелско – отзив
Рая Кунчева, (София, Институт за литература, БАН) Сборник „КУЛТУРА, ИДЕНТИЧНОСТИ, СЪМНЕНИЯ”, подготвен в чест на проф. дфн Николай Аретов Съставители: проф. Надя Данова, проф. Николай Чернокожев, гл.ас. Анна Алексиева
Стоян Буров, (Велико Търново, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) М. Виденов. Из моя езиковедски бележник. София: Издателство „Захарий Стоянов“, 2016, 279 с.
Ана Кочева, (София, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“, БАН) Лучия Василева. „Диалектната система на с. Шищевец, Кукъска Гора – един говор на границите на българската граматика”, 2017
Иван Илиев, (Кърджали, Пловдивски университет „П. Хилендарски” – филиал Кърджали) Светлана Георгиева. „Болгарська переселенська говiрка села Зоря (Камчик), Україна. Iдiолекти. Словник”. Одеса. „Астропринт”. 2015. ISBN 978-966-927-112-9
Албена Иванова, (Шуменски университет ,,Епископ Константин Преславски“, Факултет по хуманитарни науки) Маргарита Попова, Николай Стефанов. Deutsch-bulgarischer Sprachführer GАSTSTÄTTENWESEN UND GASTRONOMIE Немско-български речник и разговорник РЕСТОРАНТЬОРСТВО И ГАСТРОНОМИЯ, издателство МАТКОМ, 2009, ISBN 978-954-9930-58-0