БРОЙ XXVI
е-списание в областта на хуманитаристиката
за българистични изследвания в периода Х – ХХI век
ISSN 1314-9067
НАЦИД: ДЗЯЛО. 1314-9067 (оnline)
год. XI, 2023, брой 26 – брой в развитие
Списание възникна като идея в Секцията за история на българския език
при Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“, БАН.
Списание е финансирано от спечелени конкурси на Национален фонд „Култура“, Програма „Критическа литература“ в сесиите през 2012 г. и 2014 г.;
на Столична програма „Култура“ в сесиите за 2017 г. и 2018 г.; |
на Фонд „Научни изследвания“ в конкурсите: „Българска научна периодика – 2019 г.“; „Българска научна периодика – 2022 г.“; „Българска научна периодика – 2023 г.“ |
Редакторски консултативен борд:
проф. дфн Румяна Златанова (Хайделберг, Германия)
проф. Илияна Марчева-Атанасова (България)
проф. дфн Клео Протохристова (България)
проф. дфн Камен Михайлов (България)
Еditorial consultative board:
Prof. DrSc Rumyana Zlatanova (Heidelberg, Germany)
Prof. Iliyana Marcheva-Atanasova (Bulgaria)
Prof. DrSc Kleo Protohristova (Bulgaria)
Prof. DrSc Kamen Mihaylov (Bulgaria)
Външен редакционен съвет:
проф. дфн Марина Смольянинова (Русия, РАН)
проф. Зейнеп Зафер (Турция, Анкара)
доц. Сергей Пачев (Украйна, Мелитопол)
доц. кин Марина Фролова (Русия, РАН)
External Editorial Board:
Prof. DrSc Marina Smolyaninova (Russia, Russian Academy of Sciences)
Prof. Zeynep Zafer (Turkey, Ankara)
Assoc. Prof. Sergey Pachev (Ukraine, Melitopol)
Assoc. Prof. Marina Frolova (Russia, Russian Academy of Sciences)
Редакционен състав:
Светлозара Лесева
Емил Илиев
Editors:
Svetlozara Leseva
Emil Iliev
РЕДАКЦИОННО
Брой XХVІ на е-списание „Дзяло“ включва езиковедски доклади от Международните четения на съществуващия от четвърт век Център по българистика с единствения в Украйна Лекторат по български език, литература и култура за комплексно изследване на таврийската българска общност в Мелитополския университет „Богдан Хмелницки“. В областта на литературознанието – разнородни по тематика и методология, но приносни изследвания като: отбелязване 130-годишнината от рождението на Елисавета Багряна с проучване на неизвестни и недогледани архивни материали, въз основа на които се разкриват нови страни от взаимоотношенията на поетесата с Боян Пенев и се подлагат на ревизия инерционно стабилизирани ценностни съотнасяния и клишета. Както и с документален характер – славяните в навечерието на Освобождението и списание „Славянско братство“.
Рубриката Младите в науката този път е предоставена на студенти-българисти от Виенския университет, взели участие в паметна вечер, посветена на Алеко Константинов под наслов ‘Алеко Константинов – перспективи и рефлексии‘. Важно е да се уточни, че са получили своята квалификация извън България, въпреки българските имена на основната част от тях, така че постиженията им би следвало да бъдат оценявани с оглед на това обстоятелство, което придава специфична стойност на положените от тях усилия. Дзяло неслучайно ги подкрепя.
Продължени са рубриките Научни конференции (Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН, ІХ Международен колоквиум по старобългаристика), Нови книги и Рецензии.
Броят е в развитие и своевременно се попълва с новопостъпили материали и рубрики, съответстващи на тематичната му ориентация.
EDITORIAL
Issue XXVI of the e-journal Dzyalo features linguistic articles presented at the International Readings of the Bulgarian Studies Centre at the Bohdan Khmelnytsky Melitopol State Pedagogical University. The Centre, which has been operating for a quarter of a century, offers the only lectureship in Bulgarian language, literature and culture with a focus on the study of the Tavrian Bulgarian community. The journal also contains valuable literary papers such as: a study which commemorates the 130th birth anniversary of Elisaveta Bagryana and presents previously unknown or poorly studied archival materials that reveal new aspects of the poet’s relationship with Boyan Penev, challenging established beliefs and clichés; documentary papers, including a study on the situation of the Slavs shortly before the Liberation and the Slavic Brotherhood magazine.
Young People in Science gives the floor to Bulgarian students from the University of Vienna who took part in a memorial evening dedicated to Aleko Konstantinov titled Aleko Konstantinov – Perspectives and Reflections. It is important to note that, despite the Bulgarian descent of most of them, the students obtained their qualifications outside Bulgaria. Their achievements should be evaluated in consideration of this fact, which enhances the value of their efforts. The e-journal endorses them for this reason.
The Sections Anniversaries (presenting a notice on the anniversary of the Institute for Bulgarian Language at the Bulgarian Academy of Sciences), Scientific Conferences (dedicated to the 9th International Colloquium in Old Bulgarian Studies), New Books and Reviews have been continued.
The issue is in progress and will be supplemented with new papers and topics in line with its thematic orientation.
Езикът / The language
Магдалена Абаджиева (България, Институт за български език, Българска академия на науките). Графико-правописен анализ с оглед на установяването на писмена традиция в книжнината на българите католици през XIX в.
100 години Мелитополски държавен педагогически университет „Богдан Хмелницки“ & четвърт век Център по българистика с лекторат по български език, литература и култура / 100th Anniversary of the Establishment of the Bogdan Khmelnitsky Melitopol State Pedagogical University & a Quarter of a Century of the Centre of Bulgarian Studies with a Lectureship in Bulgarian Language, Literature and Culture
Симеон Стефанов (България, Институт за български език, Българска академия на науките). Етимологични бележки за няколко думи в българския език
Алесандро Таляро (Италия, Болонски университет). Стандартизация македонского языка: автономный языковой стандарт или региональная норма болгарского языка?
Васил Стаменов (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“). Към въпроса за наративните системи в съвременния български език (опозицията свидетелски : несвидетелски разказ)
Теодоричка Готовска-Хенце (България, Институт за исторически изследвания, Българска академия на науките). Срещи и разлъки в контекста на славянското културно Възраждане (Людовит Щур – Измаил Срезневски)
Литературата / Literature
Николай Желев (България, София, Институт за литература, Българска академия на науките). Списание „Славянско братство“ – темата за славяните в навечерието на Освобождението
Евелина Белчева (България, София). Боян Пенев и „Мадоната на греха“: българската Габриела Мистрал
Младите в науката / Young people in science
Алеко Константинов – перспективи и рефлексии / Aleko Konstantinov – Perspektiven und Reflexionen
Бисера Дакова (Австрия, Институт за славистика, Университет Виена; Институт за литература – БАН). За Алеко без предисловия
Леонид Моц (Австрия, Институт за славистика, Университет Виена). Към лексиката на „Бай Ганьо“ – някои бележки за вариация в литературния език на Алеко
Ирина Русанова (Австрия, Институт за славистика, Университет Виена). Бай Ганьо: генеалогия и развой на познатото
Елеонора Атанасова (Австрия, Институт за славистика, Университет Виена). България и светът през погледа на бай Ганьо
Виктория Щъркелова (Австрия, Виенски университет). Позитивният прочит на Бай Ганьо в популярната култура
Изкуствознание / Art Studies
Спартак Паскалевски (България, София). Храмът като визия и концепт
Документът: научно интервю / The Document: scientific interview
Емил Басат (България, София, Съюз на преводачите в България). Професор Жоржета Чолакова: За мен преводът е начин на живот
Да си спомним за… / In Remembrance of...
Емил Басат (България, София, Съюз на преводачите в България). Борис Мисирков: един автор може да ме провокира само с качество
Годишнини / Anniversaries
Симеон Стефанов (България, Институт за български език, Българска академия на науките). Международна годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките през 2023 г.
Силвия Найденова (България, София, Централна библиотека на БАН). Книжовно-документалното наследство на проф. Марин Дринов в Централна библиотека на БАН
Научни конференции / Scientific Conferences
Виолина Христова (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Девети Международен колоквиум по старобългаристика
Нови книги / New Books
Пенчо Славейков / Penčo Slavejkov. Немски поети / Deutsche Dichter, двуезично издание. София: ТЕМТО, 2023, 277 с. ISBN 9789549566956 [Рецензия]
Йоаким Груев и неговият принос за изучаването на османотурски език и история през Възраждането. 2023, София: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 424 с. ISBN 978-954-523-179-7 [Отзив]Значение на детската лингвистика. Трудове на проф. д-р Иван Георгов по психолингвистика на развитието“. Съставители: Юлияна Стоянова, Юлия Йорданова-Панчева. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2023, 392 с. [Отзив]
Рецензии и отзиви / Reviews and comments
Бисера Дакова (Австрия, Институт за славистика, Университет Виена; Институт за литература – БАН). Втората антология на Пенчо Славейков
Поли Муканова (България, София, Катедра „Библиотечни науки“, Факултет по библиотекознание и културно наследство, Университет по библиотекознание и информационни технологии). За сборника „Несъвършенството да си човек: Избрани български произведения за животни“. Издателски център „Боян Пенев“ – Институт за литература към БАН, 2023, ISBN 978-619-7372-64-9. Съставители, редактори, предговор и корица: Калина Захова, Андрей Ташев
Владимир Игнатов (България, 9. френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“; СУ „Св. Климент Охридски“). Между Плоещ и Париж или пътят на посветеността на милото отечество
Азиз Назми Шакир (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Арабистика и семитология“, Университет Сабанджъ Тузла-Истанбул). Йоаким Груев и неговият принос за изучаването на османотурския език и история през Възраждането – фототипно издание на: „Начална книга за османския език“, „Османска граматика“, „История на османското царство“.
Андрей Иванов (България, СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет славянски филологии“). За книгата „Значение на детската лингвистика“