БРОЙ XXII


електронно списание Дзялото е-списание в областта на хуманитаристиката
за българистични изследвания в периода Х – ХХI век
ISSN 1314-9067
НАЦИД: ДЗЯЛО. 1314-9067 (оnline)
год. X, 2022, брой 22

Списание електронно списание Дзялото възникна като идея в Секцията за история на българския език
при Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“, БАН

Списание електронно списание Дзялото е финансирано от спечелени конкурси на Национален фонд „Култура“, Програма „Критическа литература“ в сесиите през 2012 г. и 2014 г.;

Столична община програма "Култура"на Столична програма „Култура“ в сесиите за 2017 г. и 2018 г.;
Фонд Научни Изследвания "Култура"на Фонд „Научни изследвания“ в конкурсите:
„Българска научна периодика – 2019 година“;
„Българска научна периодика – 2022 г.“

e-journal Dzyaloe-journal in the field of humanities dedicated to Bulgarian studies spanning 10-th through 21-st century
ISSN 1314-9067
NACID: ДЗЯЛО. 1314-9067 (оnline),
X, 2022, issue 22

The journal e-journal Dzyalo originated as an idea of the Department of the History of the Bulgarian Language at the Institute for Bulgarian Language Prof. L. Andreychin of the Bulgarian Academy of Sciences.

The journal e-journal Dzyalo was funded by the Criticism Programme of the National Culture Fund in 2012 and 2014;

Sofia Culture Programmethe Sofia Culture Programme in 2017 and 2018;
National Science Fundthe National Science Fund under the Bulgarian Scientific Periodicals Programme in 2019 and 2022.


Редакторски консултативен борд:

проф. Пиринка Пенкова (Дания)
проф. дфн Румяна Златанова (Хайделберг, Германия)
проф. Илияна Марчева-Атанасова (България)
проф. дфн Клео Протохристова (България)

проф. дфн Камен Михайлов (България)

Еditorial consultative board:

Prof. Pirinka Penkova (Denmark)
Prof. DrSc Rumyana Zlatanova (Heidelberg, Germany)
Prof. Iliyana Marcheva-Atanasova (Bulgaria)
Prof. DrSc Kleo Protohristova (Bulgaria)

Prof. DrSc Kamen Mihaylov (Bulgaria)


Външен редакционен съвет:

проф. дфн Георги Минчев (Полша, Лодз)
проф. дфн Марина Смольянинова (Русия, РАН)
проф. Зейнеп Зафер (Турция, Анкара)
доц. Сергей Пачев (Украйна, Мелитопол)
доц. кин Марина Фролова (Русия, РАН)

External Editorial Board:

Prf. DrSc Georgi Minchev (Poland, Lodz)
Prof. DrSc Marina Smolyaninova (Russia, Russian Academy of Sciences)
Prof. Zeynep Zafer (Turkey, Ankara)
Assoc. Prof. Sergey Pachev (Ukraine, Melitopol)
Assoc. Prof. Marina Frolova (Russia, Russian Academy of Sciences)


Редакционен състав:

Августа Манолева
Светлозара Лесева
Емил Илиев

Editors:

Avgusta Manoleva
Svetlozara Leseva
Emil Iliev

РЕДАКЦИОННО

Брой XXII на е-списание „Дзяло“ отразява приноси на участниците във форума „Преображенията на литературната история и устойчивостта на канона“ (Университет Виена, 2021 година) в посоката на универсализиране на българския модернизъм и неговата реторика, създаване на „всеобхватен архив“ на Виенската модерност в България, разкриване на конструктивистката визия на „младото българско изкуство“ в единствения български брой на сп. „Der Sturm“. Специална рубрика е посветена на „Българският смях“ в социопоетичен и литературен аспект. Разработен е и знаковият мотив в българската литература от последната четвърт на ХІХ век – „немили-недраги“, чрез чиято ритуална същност се извършва лиминален преход на приобщаване към базови човешки ценности.
Дискутира се въпросът за Атиловия син Ернах и заселването му в „extrema minoris Scythiae“.
Продължени са традиционните рубрики Научно интервю, Младите в науката, Нови книги и Рецензии.
Броят е в развитие и постоянно ще се попълва с нови автори, материали и рубрики.


EDITORIAL

Issue XXII of the e-journal Dzyalo features contributions by participants in the Forum Transformations of Bulgarian Literary History (University of Vienna, 2021), which encompass topics such as the universalisation of Bulgarian modernism and its rhetoric, the creation of а “comprehensive archive” of Vienna modernity in Bulgaria and the shaping of a constructivist vision of the “Young Bulgarian Art” in the only Bulgarian issue of the Der Sturm magazine. A special section is dedicated to the socio-poetic and literary aspects of “Bulgarian humour”.
Other topics addressed in the issue include the signature motif of the outcasts in Bulgarian literature of the last quarter of the 19th century whose ritualistic nature played a crucial role in accomplishing the liminal transition to adopting basic human values, as well as the question of Attila’s son Ernach and his settlement in “extrema minoris Scythiae”.
In addition, the issue features several contributions to the traditional sections Scientific Interview, Young People in Science, New Books and Reviews.
The issue is in progress and will be duly supplemented with new authors, papers and sections.


Преображенията на литературната история/Die Umwandlungen der Literaturgeschichte  /  Transformations of Literary History

Бисера Дакова (Австрия, Институт за славистика, Университет Виена; Институт за литература – БАН). За отместванията от литературната история – встъпително

Елка Димитрова (България, Институт за литература към Българската академия на науките). Модернизмът: пролегомени към Края

Младен Влашки (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“). Архив. Реконструкция. Канон. Наблюдения върху практическия опит по темата „Трансфер и рецепция на Виенската модерност в България“

Бисера Дакова (Австрия, Университет Виена, Институт за славистика; Институт за литература, БАН). Как изглежда българският модернизъм в края на 20-те години на ХХ век? Наблюдения над една почти непозната версия

Цветана Георгиева (България, София, Университет по библиотекознание и информационни технологии). Йордан Йовков: живописни екфрази

Българският смях /  Bulgarian Humour

Росица Чернокожева (България, Институт за литература, Българска академия на науките). Българският смях – встъпително

Зейнеп Зафер (Република Турция, Анкарски университет). Смях през сълзи – анекдотите за насилствената асимилация и етническото прочистване в комунистическа България

Ваня Колева (България, Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, Варна). За понятието „смях“ в поезията на Димитър Подвързачов

Мартина Денева (България, Музей „Дом на хумора и сатирата“, Институт за eтнология и фолклористика с Етнографски музей, Българска академия на науките). Как Габрово стана столица на хумора. Документално изследване и подготовка на постоянна експозиция

Мая Горчева (България, София, Университет по библиотекознание и информационни технологии). Между реалистичното изображение и символиката на дяволското: към социопоетиката на „българския смях“ от 1930-те

Николай Аретов (България, Институт за литература, Българска академия на науките). Три пародийни погледа към Древна България: Георги Константинов, Румен Даскалов, Алек Попов

Елена Борисова (София, Институт за литература, Българска академия на науките). Сатиричната фантастика на Любен Дилов

Литературата / Literature

Александър Панов (Италия, Университет в Болоня, Департамент по устен и писмен превод; Институт за литература при Българската академия на науките). Мотивът „немили-недраги“ в българската литература от последната четвърт на ХIХ век

Младите в науката /  Young people in science

Калоян Чобанов (България, Исторически факултет, „Великотърновски университет Св. св. Кирил и Методий“). Още веднъж за Ернах и заселването му в „extrema minoris Scythiae“

Научно интервю  /  Scientific interview

Емил Басат (София, Съюз на преводачите в България). Добромир Григоров – опит за портрет на един усмихнат бохемист

Нови книги  /  New Books

Анатол Анчев. Фолклор и фолклористика – пресечна точка на съдби. 2021. Изд. Леге Артис, 984 с. ISBN 9786197516289                                                                                 [Отзив]

Рецензии и отзиви  /  Reviews and comments

Мария Китанова (България, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“, Българска академия на науките). Анатол Анчев. Фолклор и фолклористика – пресечна точка на съдби (опити за оцелостяване на личността)

Спартак Паскалевски (София – Хайделберг). Пламен Славов: Мисия и историческа съдба на поклонничеството в Света Гора

Петя Александрова (България, Нов български университет). Вариации на тема различност. Андроника Мартонова. „Между миграция и уседналост: екзотичният Друг и новото българско кино“. Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2021, 228 с.
ISBN 978-619-7619-08-9

Мариета Иванова-Гиргинова (България, Институт за литература, Българска академия на науките). Иван Христов. Българският литературен модернизъм. Проблемът за времето и идентичността. Издателски център „Боян Пенев“, 2022, 180 с.

Броеве




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на списанието, представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.