КРЪГЛА МАСА
SOS: Речник на българския език
Августа Манолева
Ако тези дни наобиколите музея “Земята и хората”, във витрините ще забележите не само кристали. Стоят и едни особени книги, добри съветници и самоучители. Наричат ги “книга на книгите”, защото цялата вселена е подредена в азбучен ред като нишка между езика и културата, общестото, историята, народопсихологията. Става въпрос за изложбата „Речниците на българския език”, по идея на Обществото за устойчиво развитие на българския език, Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин” при БАН и Българското лексикографско дружество, с инициативноо домакинство на Музея.
Още в ”Цариградски вестник” (1857 г.) Сава Филаретов пише: “Речник и граматика са най-първото основание за секи язик: доде няма тия двете, никоя книжнина не може да тръгне напред”. А годината 1942-а вече е свързана с появата на Службата за български речник – първият институт на БАН, която “Служба” и до днес съществува като Секция за българска лексикология и лексикография в Института за български език. Пет поколения (имената на Стоян Романски, Стефан Илчев, Кети Ничева, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова, известни в общественото пространство) граят имиджа на определението “единствен” професионален център, “средище” за създаване на различна по тип висококачествена лексикографска продукция. В изложбата, организирана от н.с. Сабина Павлова, са представени от най-вехтите издания – още от 1835 г. на Неофит Рилски “Речи турки и няколко гречески…” (приложение в “Болгарска граматика”) и “Лексикон славянского язика” (в “Христоматия славянского язика”) от 1852 г., та до Старобългарския речник (1999 г.) и Терминологичен речник по природни науки от 2006-а. Редом с тях постери ситуират исторически трудовете. Между всичките царствено е разположен академичният тълковен многотомен Речник на българския език, който е събрал словното богатство във всичките му регистри и пластове от 200 години насам. Пречките около разпространението, а оттам: финансирането, издаването, съставянето на следващите 8-9 тома и завършването на този най-значителен труд в съвременната научна методологична, теоретична и лексикографска практика бяха акцентувани на кръглата маса „Проблеми на съвременната българска академична лексикография”.
За да могат да съставят издадените 12 тома на Речника (първият излиза през март 1977 г.), авторите се ползват от уникалния си архив – картотека с над 7 милиона фиша, събрани в продължение на 60 години. От две години насам вече се изработва и електронен корпус, който в момента е със 70 млн. словоформи главно от съвременната художествена литература и от електронни периодични издания като непрестанно се обогатява. От цялостната база данни се ползват и чуждестранните езиковеди. Тя служи при изработването на различни типове речници – тълковни, едно- или двуезични. Нашите лексикографи са експерти по въпросите за значенията на думите, стилистичната им употреба и особеностите на тяхната съчетаемост. Търсени са оценките им за речниково-справочни издания на българския книжен и електронен пазар. Ето защо Звучи странно, че вместо спокойно да торят, подплатени от своя професионализъм, те живеят с притесненията дали и как ще видят края на националното им дело.
Защото такъв тип многотомен речник има всяка нация и той се прави един път. А неговото място е преди всичко в публичните, читалищните и училищните библиотеки. В българските културни центрове в чужбина.
Но липсата на финанси за закупуването му, както и недостатъчната реклама, го задържат основно в препълните складове. (Навремето дори изненадващо претопиха първите томове. Е, с преиздаването излизат попълнени и осъвременени). Това пък пречи за реинвестирането в следващите томое. Примитивните работни условия спъват изграждането на компютърна лексикографска мрежа, съответстваща на високия професионализъм на авторите (нещо, което отдавна са забравили в Европейските центрове като Ларус или Оксфорд). Да пишеш речници (странно защо?!) не е престижно за кариерата на учения. А като се прибави и слабо платения труд (таванът, за професорите, е 500 лева), тогава няма защо да се чудим ще бъде ли продължена лексикографската школа на Найден Геров, Стефан Младенов, Владимир Георгиев. Този тип `представителни речници за страната` са под патронажа на държавния глава, поне така е в Европа. България отново прави изключение.