ОБЩИ РЕЦЕНЗИИ
Рубриката „Рецензии и коментари” се финансира от спечелен конкурс на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите 2012 и 2014 г.
Това е рубрика, в която даваме пространство за всички ваши рецензии, коментари, отзиви. Често трудно намираме място за този жанр в изданията. Ако се чудите къде да публикувате вашия материал, можете да се възползвате от мястото, което ви предоставяме – безплатно! Ако пък вече имате публикация при нас, чакаме и още.
Архивният фонд на Стефан Стамболов, съхраняван в Научния архив на БАН
Името на Стефан Стамболов заема особено място в галерията имена на български политици. Неговите критици и изследователи години наред го представят като идол или като злодей. И това е обяснимо, защото към бележитите имена в нашата история се отнасяме било патетично, било ругателно. Но личности като него, действали в преломна епоха, трудно се поддават на схематично описание. Цялата книжнина, историческа, документална и художествена, издадена през последните години за него и от него доказва това. Архивът му, закупен и съхранен в Научния архив на Българска академия на науките, е неоспоримото историческо свидетелство за неговия живот и политическо управление като председател на Народното събрание, регент, министър-председател и министър на Вътрешните работи на България от 1887 до 1894 г.
Как се правят съпоставителни лексикални анализи (и имат ли те почва у нас)
Ще коментирам някои проблеми, свързани с въпроса за създаването на tertiumcomparationis[1] в двуезични и многоезични лексикални изследвания. Като цяло може да се каже, че това е един от най-неизяснените въпроси за теорията и практиката на съпоставителното езикознание.
Смята се, че езикът еталон е „идеална” езикова система, специално конструирана от лингвиста по такъв начин, че в него в максимална степен да бъдат представени универсалните свойства на езиците (Касевич 1977: 143). Създаването на език еталон преследва две цели На първо място, това е система, с която е удобно да бъдат съпоставени всички естествени езици. Съпоставянето е свързано с типологичното изучаване на езиците, предполагащо сравняване на всички езици помежду им чрез създадения език еталон и по този начин да се получат в най-голяма степен еднородни и съпоставими резултати. От друга страна, езикът еталон се смята за цялостна завършена система, затова съпоставката с език еталон предполага именно типологично изследване, при което участват всички равнища и аспекти на езиковата система (Касевич 1977: 144).
[1] По-нататък терминът ще бъде транскрибиран на български език като терциум компарационис. Термините „език еталон”, „език посредник”, „еталон за сравнение” и „терциум компарационис” се смятат за синонимични.
Музейната комуникация - екран и/или огледало (по примера на http://www.akademic.hit.bg)
„В началото е питащият дух”
Марк Блок, „Апология на историята”
Ценността (аксиологичният аспект)
Самото понятие „ценност” влиза в научна употреба в края на ХIХ в. Неокантианските школи (преди всичко Баденската школа – по името на германския град, в който се ражда) започват да разработват теорията на ценноститена основата на Кантовото разграничение между дължимо и съществуващо. Оттук и едно от разбиранията за ценността като дължимо, като идеална същност, която човек свободно избира и следва. А нима повикът на кризисните времена като днешното не съдържа презумпцията, че ценностите, веднъж заченати – живеят? Затова са живи дори в музейната среда, стига да ги съзрем и се приобщим към тях. Та нали мисията ни е да ги „заставим” да заживеят в нас самите, а оттук социално и с нашата публика. В интерсубективната и диалогична концепция ценността се разбира като иманентен акт на човешката изява, възможна чрез съотнасянето в междуличностните отношения. Ценностите израстват, те са между нас.
Избягахме от „музейни предмети” в „културни ценности”… Имаме ли извъннормативен консесус за понятието „културни ценности”, на какви „езици” и как го превеждаме...
- 0,5 MB).