ОБЩИ РЕЦЕНЗИИ
Рубриката „Рецензии и коментари” се финансира от спечелен конкурс на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите 2012 и 2014 г.
Това е рубрика, в която даваме пространство за всички ваши рецензии, коментари, отзиви. Често трудно намираме място за този жанр в изданията. Ако се чудите къде да публикувате вашия материал, можете да се възползвате от мястото, което ви предоставяме – безплатно! Ако пък вече имате публикация при нас, чакаме и още.
Любомир Денев – Симфо джаз
По повод 70-годишнината на Любомир Денев БНР издава албум Любомир Денев – Симфо джаз, който представя творчеството на композитора в два различни жанра, със записи на двата оркестъра на Радиото – Симфоничния оркестър и Биг бенда. В този знаменателен албум Денев освен че е композитор и аранжор на творбите, участва и като изпълнител – дирижира първата композиция – „Софийски нощи – Рапсодия за пиано и оркестър“ и последната – „Дивертименто гросо за Биг бенд и симфоничен оркестър“, а в два от трите записа на джазовия оркестър е и солист на пианото.
Копривщенци превръщат Филибе в Пловдив
Времето е в тях, защото и те са във времето
За възникването на Копривщица няма общоприета и общовалидна версия. Но че по турско време Пловдив придобива български характер и се превръща в център на борбите за църковно, просветно и национално освобождение и в критерий за всенароден просперитет, благодарение на многобройните копривщенски родове, преселели се тук преди и след Освобождението, спор няма.
В това нагледно ни убеждава и излязлата през 2015 г. книга
„Копривщенските родове и Пловдив“
на историчката с копривщенски корен Райна Каблешкова, която е добре известна на образованата публика и не се нуждае от специално представяне като личност и историк със специализации по етнология, музейно дело, библиография и библиотекознание, автор и редактор на множество книги и етноложки изследвания, с редица научни публикации в специализирани издания и сборници, с десетки участия в научни конференции и други форуми.
ПРЕДИ ПОТОПА И СЛЕД ТОВА
В днешно време толкова хора прописаха и пишат стихове, че поезията сякаш се изгуби. При все че няма, и не може да има, валидно общо определение, съществуват хилядолетни, столетни, вчерашни и дори днешни образци, които правят разпознаваемо нейното ясно и категорично присъствие. Останалото е в повечето случаи крещяща смесица от размиване, обтекаемост, шикалкавене, позьорство и снобизъм. Има два вида непоезия (пуезия): банално-книжна и умозрително-скучна. Веднага се разпознават по своята трафаретност или предвзетост.