Балканите в навечерието на модернизацията / The Balkans on the Eve of Modernisation
Ако погледнем съвременното развитие на Европа, ще забележим редица проблеми с различен произход. Според менe някои от тези проблеми имат своите корени отвъд последните няколко десетилетия. Без съмнение живеем в епохата на радикални промени, но същевременно може да не сме в състояние да си обясним каква точно представлява тази трансформация и колко дълго би продължила. При това положение едва ли ще можем да предскажем бъдещето си и всъщност, ще ни остане само надеждата да оцелеем при сравнително приемливи обстоятелства.
Убеден съм, че хората живели през ХVIII в. и в началото на XIX в. са възприемали своя жизнен хоризонт по сходен начин: те са виждали фундаменталните промени, но без да могат да прогнозират резултатите от тях. Поради това, позволете ми да направя кратък анализ на перспективите, свързани с посочения период на преход, във и около Балканите.
Как съвременниците на онази епоха са можели да разберат, че около тях всичко фундаментално се променя? Вероятно не всички са можели да осъзнаят това, но мнозина са били все пак в състояние да го сторят. Чуждестранни войници, например австрийци, са идвали на Балканите на няколко пъти през ХVIII в., което проправя път на възможността за освобождение от османска власт. Подобно въздействие вероятно е имала и руската морска победа срещу турците при Чешме през 1770 г., тъй като до този момент флотът на Русия не е действал в Средиземно море. Също така, даването на привилегии и създаването на консулства в Османската империя през същия период, които са в полза на чуждите търговци и поданици, са символ на промяната и белег на нетипичното. По протежение на западната периферия на балканските страни се появяват отделни хора, които започват да възприемат местната реалност не само като я посещават, но и като я описват и картографират и пр. Също така търговското взаимно проникване между Балканите и Централна Европа, дело на гърци, арменци, цинцари и евреи, дава възможност нови сведения и нови обществени практики да навлязат в Югоизтока – най-вече по протежение на транзитните артерии до пристанищата и провинциалните средища на местната власт. Сърбите например вече не обитават единствено земите, които традиционно са населявали, но ги виждаме в Южна Унгария, създавайки по този начин като нов миграционен елемент своеобразен мост между „Западния“ и „Източния“ свят. Ако се вгледаме в културния профил на православните църкви в западните гръцки острови, които се намират под властта на Венеция, или в регионите, част от Хабсбургската корона, ще открием нов стил в живописта и в печатното дело, който се базира на старата византийска традиция, допълнена от външното въздействие на Барока.
Разбира се, по-голямата част от населението на Балканите не е имало личен контакт със света на търговците, пътешествениците, дипломатите и хората от тайните служби. Тази част от балканските жители вероятно не са разбирали причините: защо от началото на 70-те години на XVIII в. пощальони са пресичали пространството между Виена и Константинопол на всеки три седмици. Всички тези факти говорят, че времената са се променили и че рано или късно ще се появят нови и непознати предизвикателства. Но какви всъщност са били те, тези нови предизвикателства? Нека да се спра само на някои от тях.
В резултат от многобройните военни конфликти в Западна Европа през XVII и XVIII в. се изгражда системата на т. нар. „Концерт на Великите сили“. Какво означава това? Великобритания, Франция, Австрия, Русия и накрая Прусия се съгласяват, че страните им трябва да поемат обща „отговорност“ за съдбата на континента, което пък им давало право да решават какво да бъде бъдещето на останалите държави. От една страна, те се намесват в сферата на външната политика и дипломацията не само заради въпросите на политическото равновесие между самите тях, но и в полза на тяхната собствена цивилизация, от друга. След края на дългите и жестоки Наполеонови войни по време на Виенския конгрес (1814-1815) силите основно се вълнуват от установяването на мира, но същевременно се отказват да решат същинските проблеми в Османската империя, макар да са били наясно с тях. Нито в онзи момент, нито по-късно, балканското общество не е имало възможността да контактува със Западните сили като равнопоставен партньор – пред това общество впоследствие е стояла единствено опцията да се „уестърнизира“ с всичките предимства, но и с недостатъците, произтичащи от това.
Друго голямо предизвикателство е свързано с въздействието на Просвещението. Една част от западното общество започва да се отнася критично към възприемането на света, пречупено през религиозна призма, като отдава предпочитание на светския подход, адмириращ бъдещето и възможността то да бъде изградено от самите хора. Тази революционна перспектива означава човек да напусне своя сигурен свят и да се насочи към малко странния хоризонт на несигурност и риск. Един специален елемент от този „Нов свят“ е свързан с индивидуализацията, която изтръгва хората от тяхната позната окръжаваща среда и превръща мъжете и жените в повече или по-малко анонимни членове на една нация, която в началото не би могла да бъде нищо друго освен едно абстрактно образувание.
Откриването на парната машина в Англия през 60-те години на XVIII в. променя из основи транспортната система и социалната мобилност, което никой преди това не е могъл да предскаже. Манифактурите губят за сравнително кратко време своите стопански, социални и културни позиции, а индустриалният прогрес все повече и повече започва да доминира. Градският живот подменя традиционния селски живот, а съперничествата между стопанските системи, интерпретирани през националната призма, дават ход на немалко империалистически действия.
Идеята за образованието представлява друго голямо предизвикателство. Наистина заместването на религиозното `учене` с практически и емпирични познания несъмнено е било полезно за човешкия прогрес и е позволявало на все повече хора да играят роля в политиката, но, от друга страна, е изисквало много време, човешки и финансови ресурси, както и мащабна организационна дейност.
Приемливо ли е всъщност да се говори за Балканите еднозначно? Не мисля, че това е редно, тъй като положението в различните „ъгли“ на това пространство не е едно и също. Външните балкански региони например получават импулсите на модернизация по-рано от тези във вътрешността, същото важи за морските и равнинните области, които изпреварват планинските в това отношение. Освен това „балканските“ земи на Австрия и тези в Османската империя не биха могли да бъдат сравнявани: в резултат от хабсбургското въздействие върху сърбите, румънците и много други общности в Южна Унгария процесът на модернизация започва още в средата на XVIII в., докато сходни процеси в териториите под османска власт забелязваме едва няколко поколения по-късно. От хронологическа гледна точка следователно „навечерието на модернизацията“ има различна продължителност. В хабсбургските земи тази преходна епоха продължава около сто години (четири поколения), докато в османските територии тя е доста по-кратка – някъде от порядъка на две поколения.
По-голямата част от т. нар. „Балканско общество“ от онази епоха не е било в състояние да изгради своя визия за предстоящите предизвикателства, затова то не е можело да предвиди собствената си съдба. Тази съдба не е била свързана единствено с получаването на национална държава, но тя предполага консумация и на „тежкото“ меню на западния начин на живот, който пристига сравнително бързо на Балканите. Този преход към модернизация се е нуждаел от повече време в сравнение с онова, с което в региона са разполагали, имало е нужда и от далеч по-многоброен образован елит, отколкото реално е съществувал.
Нека да повторя: подобно на хората, живеели през XVIII и началото на XIX в., и ние днес не сме в състояние да предскажем своето бъдеще. Разбира се, изходните позиции са несравними, но проблемите сякаш са едни и същи. Единствената разлика е в това, че ние притежаваме спомена от предходната ситуация, но дали той ще ни е полезен, когато насочим погледа си към десетилетия пред нас, това тепърва трябва да установим.
проф. Харалд Хепнер (Австрия)
The Balkans on the Eve of Modernisation
When we are looking today at Europe’s present development we see a lot of problems which have various roots. In my opinion, a few of these problems have a longer tradition, rather than existing only for the last decades or years. Without any doubt we are living in a time of radical change, we may not be able to define exactly what the matter is and how long this situation will take. With this in mind we are not able to see our immediate future and may not do anything other than hope to survive under acceptable circumstances.
I am convinced that people living in the 18th and at the beginning of the 19th century understood their life horizon in a comparable manner: they noted some fundamental changes without being able to foresee the latter results. Therefore let me reflect a little bit on the perspectives of this transition period in and around the Balkans.
How could the contemporaries be aware for the great change in front of them? Certainly not all people could do that, but a growing number. Foreign soldiers like Austrians came to the Balkans during the 18th century several times and provided the chance of liberation from ottoman rule. A similar effect created the maritime victory of the Russians against the Turks near Çeşme 1770, because a Russian fleet did push forward into the Mediterranean Sea for the first time. Also the establishment of privileges and consul offices favoring foreign traders and citizens in the Ottoman Empire (starting in the same period) symbolized something new and unusual. Along the Western periphery of the Balkan countries some individuals were appearing – looking at the local situation not only by visiting, but also by describing and mapping among other activities. Also the commercial interaction between the Balkans and Central Europe - managed by the Greeks, the Armenians, the Tzintzars and the Jews - let different information and practices penetrate into the Southeast, above all into the cities along the transit roads to the harbors and the provincial residences of the authorities. The Serbs lived not only in the territories traditionally settled by themselves anymore, but also in Southern Hungary and built a bridge between the ‘Western’ and the ‘Eastern’ worlds. When we are looking at the cultural profile of the Orthodox Churches in the Western Greek islands under the rule of Venice or in the regions under the Habsburg crown we find a new styling of painted and printed objects based on the influence of the old Byzantine tradition and the new barock influence from outside. Certainly the majority of the Balkan population had no personal connection to the world of traders, travelers, diplomatic functionaries and secret service agents. Therefore they did not understand properly the reason (beginning with the 1770s) why a mail service was crossing the area between Vienna and Constantinople every three weeks. All these facts indicated that the times had changed, and new and unknown challenges would come earlier or later.
What were these challenges? Let me focus only at some selected ones!
Based on a flood of military conflicts in Western Europe during the 17th and 18th centuries, the system of the so called “Concert of the Great powers” was being established. What does it mean? Great Britain, France, Austria, Russia and finally Prussia agreed to take common ‘responsibility’ for the continent, having the right to decide over other states and their fate. On the one hand they were intervening not only in favor of equilibrating circumstances among themselves, but also in favor of their own kind of civilization. Being occupied with peace-making after the long and cruel Napoleonic wars and knowing the actual problems within the Ottoman Empire, they refused to deal with them at the Viennese congress 1814/15. Neither in this moment nor later, did the Balkan society get any opportunity to treat with the Western powers on the same level, they only had the option to become westernized people with all advantages, but also disadvantages.
Another great challenge was the whole enlightenment impact. Reflecting their religious world view critically, a part of the Western society began to prefer a secularized approach, focusing on the future and its feasibility. This revolutionary perspective took them from the world of well known safety and confidence to an unusual horizon of uncertainty and risk. A special element of this ‘new world’ was the individualization which extracted people from the accustomed environment and made man and woman more or less anonymous members of a nation which could at first not be anything other than an abstract creation.
The invention of the steam engine in the 1760s in England changed the transport system deeply and the social mobility in an unforeseen manner. Handicraft was losing its economic, social and cultural position in a relatively short time, and industrial progress got more and more dominance. The urban life was replacing the traditional rural life, and rivalries between the nationalistically interpreted economic systems stimulated a lot of imperialistic activities.
The idea of education represents another great challenge. Certainly the replacement of religious knowledge in favour of practical and empirical knowledge was without any doubt useful for the progress and allowed more and more people to play a role within politics, but required a lot of temporal, human and financial resources and a lot of organisational work.
Is it acceptable to speak about “the” Balkans? I don’t think so, because the situation in the different ‘corners’ of this space was not the same: The exterior regions received some impulses of modernisation earlier than the interior ones, and the plains and coastal areas earlier than the mountainous ones. Moreover the ‘Balkan’ parts of the Austrian and the Ottoman Empire cannot be compared: Based on the impact of the Habsburg’s the Serbs, Romanians and many others in Southern Hungary became acquainted the new deal with modernisation since the middle of the 18th century while similar activities and their effects started in the late period of the Ottoman rule, sometimes several generations later. Therefore, the period of time of “the evening before modernisation” was different. The duration of this period had more time in the Habsburg territories – about one hundred years (four generations); in the Ottoman territory there was not so much transition time, perhaps two generations.
The majority of the so called ‘Balkan society’ in this period was not able to get any vision about the coming challenges, and therefore it could not foresee its fate. This fate did not consist only in becoming national states, but also in applying the ‘heavy’ menu of Western kind of life which arrived in the Balkans relatively quickly. This transition in favour of modernisation needed more time than was available and needed educated elites who did not exist in a sufficient matter.
Let me repeat: As much as people living in the 18th and at the beginning of the 19th century we contemporaries may not foresee our future. Certainly the background is not comparable, but the problem seems to be the same. The single difference consists in our memory of the former situation, but: is this memory useful for the perspective of the next decades?
Prof. Harald Heppner (Austria)
- 0,5 MB).