Българската общност в Австрия — историческо, лингвистично и етноложко изследване. Т. 1. София, 2011, 127 с.
Сборникът „Българската общност в Австрия – историческо, лингвистично и етноложко изследване” представя доклади, изнесени на научна конференция (Виена 2009 г.), посветена на изследванията на българската общност в Република Австрия.
Проектът „Българската общност в Австрия (културноантроположко, лингвистично и етноложко изследване)” е съвместно изследователско проучване на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин”, Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и Балканската комисия при ААН. В тяхната практическа и научна работа учените са получили помощ от различни български и австрийски институции.
Публикациите в изданието условно могат да се разделят на няколко типа: лингвистични, етноложки, исторически, културоложки.
Най-чисто лингвистична е работата на А. Кочева „Резултати от билингвалната интерференция в езика на виенските българи”. Авторката представя наблюденията си върху българската етническа общност във Виена, като посочва, че тя е основно билингвална – т.е. с различна степен на владеене на немски език и книжовен български език или мезолект. Въз основа на изследванията върху езика на виенските българи Кочева прави извода, че може да се говори за действително съществуване на междинен (смесен) българо-немски език у българите емигранти и техните наследници. Тази своя теза тя подкрепя с множество конкретни данни (поговорки, етикетни фрази, фразеологични съчетания, възклицания и пр.) от езика на „австрийските” българи.
Съпоставителен характер има статията на Сл. Керемидчиева „Особености на публицистичния стил в изданията на българските езикови общности в чужбина (в съпоставка с пресата в България). Авторката проследява промяната в изказа на българските журналисти, господството на колоквиализацията (имитацията на разговорност) в пресата, както и реактуализацията на турските думи и прави извода, че подобен стил, търсещ провокативност и ефект, е неприсъщ на излизащия на български език задграничен печат.
На електронните медии в Австрия е посветен докладът на Иван Карчев „Българските емигрантски електронни медии в Република Австрия”. Авторът представя програмите на „Радио България” в Линц, „Студио България” в Залцбург, посочва основните рубрики в тях и уточнява, че за тези две медии е характерна двуезичната модерация. Само на български звучи във Виена радиопредаването „Ние, българите”, в което членовете на българската общност се информират за различни културни събития, представят се интересни личности, дискутират се проблеми на българската литература, култура, езикознание. От ноември 2007 г. в телевизионната програма на „ОКТО” е включено и българското телевизионно предаване „Бригада”, което има три основни и две плаващи рубрики и е двуезично — на български и немски, което се постига посредством субтитри. Така, освен че служат на българите емигранти, тези медии помагат местната аудитория да опознава България, българите и да формира отношението си към тях.
Две разработки имат исторически характер. Румяна Прешленова изследва проблемите на българските студенти във Виена и Грацот Освобождението до 1918 година в статията „Интеграция чрез образование. Българските студенти във висшите учебни заведения на Виена и Грац (1879—1918 г.)”, като доказва, че в процесите на приобщаване към модерния свят студентите играят ключова роля.
Костадин Гърдев пък разгражда културно-просветният живот на българите в Австрия между 1944 г. и края на 50-те години на ХХ век, т.е. след установяването на комунистическия режим в България („Културно-просветният и организационният живот на българите в Австрия след 1944 г. до края на 50-те години на ХХ век”). Студентите в Австрия, започнали обучението си преди края на Втората световна война, са подложени на натиск от страна на българската легация да се завърнат в родината си, а през 1950 г. посланик Божилов счита, че те въобще не бива да се допускат да учат там. Броят на студентите, организирани в Българското студентско дружество непрекъснато намалява през годините, но отново нараства през 1958 година.
На процесите на миграция и свободното придвижване на хората в Европейския съюз е посветена работата на Снежана Йовева-Димитрова „Австрия през фокуса на процесите на миграция и свободното движение на хора”. Авторката посочва, че тези два процеса са взаимно свързани и са обусловени най-вече от търсенето на по-добър начин на живот. В този процес не се изключват и други причини — политически, социални, здравни, екологични. Австрия е страна, в която доминират две миграционни общности — мюсюлманската (предимно турска) и т.нар. югославянска или сръбска, които са от 7-те официално признати етнически общности от Австрийското законодателство. Сн. Йовева подробно запознава читателите с проекта на Жан Моне — създаване на европейска общност чрез интеграция, но поставя и въпроса за това, че милиони хора, превърнати в социални, културни и трудови аутсайдери, могат да се окажат сериозен икономически, социален и хуманен въпрос.
Социолингвистична е другата статия на Снежана Димитрова „Женският дискурс в чуждоезична среда (Речевите пространства на групи български жени от Австрия и Словения)”. В съпоставителен план Димитрова разглежда мотивите и принципите на обединяване на представителките на българската общност в Словения и Австрия, анализира техните социални и етнокултурни роли, кои са основните обединяващи ги теми; съпоставя социокултурните статуси на двете представяни групи българки.
Владимир Пенчев ни запознава с един емблематичен представител на българската общност в Австрия — Кирил Филипов, който е събрал няколко тома спомени, свои и чужди публикации, посветени на емигрантския живот и на българската общност. След смъртта на Филипов архивът му се пази в Държавна агенция „Архиви”.
Българската народна музика през погледа на емигрантите представя Весела Тончева в работата си „Българската народна музика в живота на различни поколения български емигранти във Виена”. Потребността от българските ритми, свързващи емигрантите с родината, е голяма. Мнозина от емигрантите посочват, че са оценили българската народна музика тогава, когато са заминали в чужбина, а носталгията също поражда потребност от слушането на българска музика, тя е средството за връзка с корените на емигрантите в Австрия.
Интерес буди и последната публикация в сборника „Образът на своето и чуждото у австрийските българи” на Владимир Пенчев. Това са части от записи на интервюта на отделни членове на българската общност в Австрия. Те споделят свои наблюдения, размишления, опит както за по-общи философски, така и за ежедневието си в Австрия, за да се стигне до „...Иначе от България по-хубаво си няма, просто и като страна, и като всичко...!”.
В изданието са включени и три интервюта на Ана Кочева с емблематични личности, ръководители на едни от най-важните институции във Виена. „Много е лесно българинът да заживее като австриец” — интервю с г-н. Ради Найденов, извънреден и пълномощен посланик на Р България в Р Австрия 2005—2010 г.; „Австрийците ни гледат под лупа” — с г-н Борислав Петканов, директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн” във Виена и „Българите много лесно се адаптират в чужда среда” — интервю с д-р Ирина Владикова, директор на българо-австрийското училище „Св. св. Кирил и Методий”.
Сборникът „Българската общност в Австрия — историческо, лингвистично и етноложко изследване” запълва празнина в българската социолингвистика. Изследването на българската общност в Австрия показва как се запазва българската национална идентичност в чуждоезикова и чуждоетнична среда, дава ни представа за живота на българските емигранти, посочва пътя за създаване на европейска общност чрез интеграция.
Лиляна Василева
- 0,5 MB).