Опасен кариеризъм без научна биография
Prof. Dr. Sc., Philosophy Tsvetana Georgieva
(Sofia, University of Library Studies and Information Technologies)
DangerousCareerismwithoutscientificBiography
Abstract: The publications in the scientific community are a key indicator of the growth in academic degrees and titles. The article questions a kind of fraudulence (comparable with plagiarism) in the scientific community - the practice to submit false information about publications (articles, monographs and textbooks) which false information is uncritically repeated from the reviewers as well. As a result, the candidate (I have added an actual example) acquires titles and reaches the title "professor" with almost negligible scientific training and production. The whole trickery relies on the fact that there is no organ or institution in the scientific organizations and universities to verify the facts and to dispute in advance, the apparently set-up deal.
Keywords:academic degrees, titles, publications
проф. д.филос.н. Цветана Георгиева
(София, Университет по библиотекознание и информационни технологии)
Опасен кариеризъм без научна биография
Публикациите са основен показател за израстването в академичните степени и звания. Статията поставя въпроса за вид мошеничество (сравнимо с плагиатството) в научните среди – практиката да се подават неверни сведения за публикации (на статии, монографии и учебници), които неверни сведения безкритично са повтаряни и от рецензентите. В резултат кандидатът (посочила съм за нагледност конкретен пример) придобива титли и достига до званието „професор“ с почти нищожна научна подготовка и продукция. Разчита се на това, че в научните организации и университетите няма орган или институция, която да проверява фактите и да оспорва предварително видимо уговорената поръчка.
Ще продължим ли да премълчаваме случаите на измама в науката – създаването на документация с невярно съдържание, която води до придобиване на звания и с тях до финансово ощетяване на институцията? Не трябва ли да се предвиди такъв контролен орган в научните организации и университетите?
Във въпросния случай, някой става професор с няколко фактически и документни лъжи за публикации, повторени като истини от рецензенти на професурата.
Въпросната кандидатка е инженер по образование (завършила е Електронно-изчислителни машини и устройства в Техническия университет), с настъпването на новите времена, кандидатката се ориентира към библиотечната работа и приближавайки почтената (но не и за млад учен) 50-годишна възраст, влиза в науката с дисертация в областта на наукознанието и библиотеките, на тема „Концептуални модели на автоматизирани научни библиотечни системи“ (2001). Става доцент след 3 години (през 2004 г.) без каквито и да е било сериозни трудове, като изключим десетина статии в съавторство. А след нови 5 години (през 2010 г.) – професор по Теория на научната информация с „научен труд“ на тема „Дигитална конверсия и функционална трансформация на библиотеките“.
Рецензия на професурата й пише ст.н.с. І ст. К.С., доктор на философските науки от Център по наукознание и история на науката при БАН (Симеонова, 2009)– посочвам източника, на който може да се намери рецензията, другите две рецензии не са публикувани в мрежата.
Рецензентката пише в началото, че кандидатката участва с един хабилитационен труд (”Дигитализация и функционална трансформация на библиотеките”), а на друго място посочва, че кандидатката е „автор на 4 монографии (две под печат)“.
Действително, самата кандидатка е публикувала в интернет списък на своите публикации (1979 – 2009 г.) (Върбанова-Денчева, 2009), в който е посочила четири броя монографии. Т.е. рецензентът се доверява на кандидатката безусловно.
Като първа монография кандидатката посочва автореферата на единствената си дисертация от 2001 г. (т.е. не е монография).
Втората книга е публикация на нейната дисертация с модифицирано заглавие.
Третата монография се нарича „Дигитална конверсия и функционална трансформация на медиите” (Велико Търново, Изд. Фабер, 2009, 253 с.). На пръв поглед това заглавие напомня хабилитационния труд на кандидатката, но издателството е друго. При по-внимателно взиране се оказва, че (предумишлено!) думата „библиотеки“ е заместена от думата „медии“: в хабилитацията е „Дигитална конверсия … на библиотеките“, а уж във „Фабер“ била публикувана „Дигитална конверсия … на медиите“.
Въпросната кандидатка за професор майсторски жонглира с понятията. Подмяната на „библиотеки” с „медии” се оказва неслучайна и по-нататък това ще стане градежен камък в нейната кариера. Така без да е написала нищо в областта на медиите (защото публикуваната от нея монография е за библиотеките), кандидатката започва преподавателска дейност в областта на медиите – става научен ръководител на магистърската програма „Медийна информация и реклама“ (в която чете три дисциплини върху медиите: „Нови медии”, „Интелигентни платформи и медии”, „Медии и комуникации”), води също така две задължителни дисциплини в бакалавърска програма – „Печатни медии”, „Медии и комуникации”). Всичко това се преподава от инженер, който с нищо не е допринесъл за медиите в науката; между това титлата „инж.” изчезва рязко от публикуваните от нея статии, в които тя се представя вече в новото си амплоа. Инженерката с трудове в библиотечните науки, заменяйки думата „библиотеки“, се представя за професор по „медии“…
Да се върнем към списъка с публикациите. На 4. място е посочена монографията „Информационно брокерство” (Велико Търново, Изд. Фабер, 2009, 105 с.), която, според официалния списък, е отпечатана в същото издателство – „Фабер“. Запитване в издателство „Фабер“ показа, че там не е било отпечатвано нито първото посочено заглавие („Дигитална конверсия и функционална трансформация на медиите”), нито това заглавие („Информационно брокерство“). Тази книга липсва и в каталога на НАБИС (Eлектронния своден каталог на академичните библиотеки). В интерес на истината авторката има публикувана статия с подобно заглавие от същия списък: „Информационното брокерство – новото предизвикателство за библиотечното образование“, публикувана в сборник с доклади от научно-практическа конференция (Върбанова-Денчева, 2003), но не и монография. И още една подробност: в последната (статия) става дума за информационно брокерство в библиотечното образование, но нищо не й пречи, по вече познатия способ на подмяна, от „информационно брокерство в библиотечното образование” да остави само „информационно брокерство” и вместо статия, да го постави в списъка на монографиите. Ето че кандидатката става специалист и в „икономиката на знанието”.
Започваме да си задаваме въпроса къде рецензентката е видяла тези четири монографии, които не са четири, държала ли ги е в ръцете си, например?
На друго място в рецензията си същата рецензентка твърди, че кандидатката (Кр.В.-Д.) „все още няма публикувани учебници и учебни помагала, но в документите по конкурса била представила служебна бележка от издателство „Фабер“, град В. Търново, че били приети за печат: 1) учебно помагало „Информационно брокерство“ и 2) учебник „Дигитална конверсия и функционална трансформация на библиотеките“. Т.е. книгите (първата от които не съществува, както вече показахме), сега са представени и като учебници – под печат и непубликувани до ден днешен. Тук отново има измама – за наличието на два учебника и представяне на фалшиви бележки за печат уж от издателство „Фабер“.
И така, стана ясно, че въпросната кандидатка за професор няма друго публикувано освен хабилитационен труд със заглавие „Дигитална конверсия и функционална трансформация на библиотеките”. Този труд беше спонтанно охарактеризиран от Лазарин Лазаров като „научна алабала” (Лазаров, 2009).
За хабилитационния труд
Хабилитационният труд е широко разхвален от рецензентите, какъвто е и смисълът на всяка положителна рецензия, като умело се пропуска фактът, че дигиталната конверсия е практико-приложен проблем, а не научен.
В същото време читателите на посочения труд на кандидатката веднага се уверяват, че дигиталната конверсия на библиотеката (каквото е заглавието на книгата), т.е. сканирането (както на друго място успешно се изразява проф. Е. Хорозов за това изследване) обхваща едва 40 стр. (с. 141–182) от общия обем от 386 страници на книгата, т.е. около 1/5 от обема му.
Останалите 277 стр. от т.нар. „изследване” представляват клишета и общи фрази за всевъзможни неща (вж. напр. гл.1., в която на 90 страници – сравни с 40-те страници по същинския проблем – се разискват въпросите на: значението на информацията, на комуникацията, на библиотеката, на информационни технологии; икономиката, стадиите на човешката цивилизация; що е: информация, информационни теории, информатика, комуникация, масови комуникации, отношението информация – комуникация през вековете на цивилизацията и т.н.). Т.е. говори се за всякога и за всичко, като на места се губи логическата нишка. А истината, която не може да убегне на умелото научно око е, че кандидатката е комплектувала свои статии и ги е представила за хабилитационен труд. Последното проличава от факта, че кандидатката цитира себе си общо 35 пъти в този труд: помества откъси от 18 свои статии и 17 пъти – части от своята дисертация от 2001 г. Всеки сам може да си направи изводите е ли това монографично изследване по качествено нова тема, какъвто трябва да бъде хабилитационният труд, или е заготовка от статии и потпури от предишни прояви на кандидатката.
Днес, без да е написала нещо стойностно преди това и за последните 5 години, откакто е професор (държа да отбележа: с практико-приложенпроблем „Дигиталната конверсия на библиотеките…“,професор в 05.10.01 по Теория на научната информация), кандидатката преподава 25 дисциплини в 4 учебни заведения, научен ръководител е на 12 докторанти (които никога няма да разберат що е наука!), автор на десетки научни рецензии, в които именно тя оценява научни достижения на кандидати за степени и звания.
Не зная кое е по-недопустимо от морална гледна точка в науката и академичното образование – плагиатството или измамата. Как е възможно кандидатката и рецензентите на свой ред да заблуждават умишлено научната и академичната общност. Не трябва ли за такова мошеничество, ала Остап Бендер, да се отнема звание? Не е ли възможно лъжите и документните измами от този род да не са обект на вниманието единствено на етичната комисия, а да се приравняват към санкциите, предвидени за плагиатството, и да се преследват от закона?
ИЗТОЧНИЦИ
Върбанова-Денчева 2003: Върбанова-Денчева, К. Информационното брокерство – новото предизвикателство за библиотечното образование // Новите технологии в образованието и професионалното обучение. – В: Сб. докл. Научно-практическа конференция с международно участие. София : [без изд.], с. 193-201.
Върбанова-Денчева 2009: Върбанова-Денчева, К. Списък на публикациите на доц. д-р Кристина Върбанова-Денчева (1979 – 2009 г.). www.neaa.fractime.net/users/files/4203/17775908441811903120.doc. Дата на достъп 15.11.2015.
Лазаров 2009: Лазаров, Л. Научна „алабала” или как може да се стане професор в България. 28.12.2009 http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=9669500. Дата на достъп 15.11.2015.
Симеонова 2009: Симеонова, К. Рецензия. https://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&ion=1&espv=2&ie=UTF-8#q=%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B0+%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D1%8F. Дата на достъп 15.11.2015.
- 0,5 MB).