ВСИЧКИ РЕЦЕНЗИИ
Рубриката „Рецензии и коментари” се финансира от спечелен конкурс на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите 2012 и 2014 г.
Това е рубрика, в която даваме пространство за всички ваши рецензии, коментари, отзиви. Често трудно намираме място за този жанр в изданията. Ако се чудите къде да публикувате вашия материал, можете да се възползвате от мястото, което ви предоставяме – безплатно! Ако пък вече имате публикация при нас, чакаме и още.
Музейната комуникация - екран и/или огледало (по примера на http://www.akademic.hit.bg)
„В началото е питащият дух”
Марк Блок, „Апология на историята”
Ценността (аксиологичният аспект)
Самото понятие „ценност” влиза в научна употреба в края на ХIХ в. Неокантианските школи (преди всичко Баденската школа – по името на германския град, в който се ражда) започват да разработват теорията на ценноститена основата на Кантовото разграничение между дължимо и съществуващо. Оттук и едно от разбиранията за ценността като дължимо, като идеална същност, която човек свободно избира и следва. А нима повикът на кризисните времена като днешното не съдържа презумпцията, че ценностите, веднъж заченати – живеят? Затова са живи дори в музейната среда, стига да ги съзрем и се приобщим към тях. Та нали мисията ни е да ги „заставим” да заживеят в нас самите, а оттук социално и с нашата публика. В интерсубективната и диалогична концепция ценността се разбира като иманентен акт на човешката изява, възможна чрез съотнасянето в междуличностните отношения. Ценностите израстват, те са между нас.
Избягахме от „музейни предмети” в „културни ценности”… Имаме ли извъннормативен консесус за понятието „културни ценности”, на какви „езици” и как го превеждаме...
Структури на емоционално-афективното значение и начини за неговото изразяване в езика
Изследването на доц. д-р Максим Стаменов „Структури на емоционално-афективното значение и начини за неговото изразяване в езика” се състои от съдържание, осем глави, заключение и библиография.
Палмира Легурска. Семантичен речник на типологичните характеристики на вторичното назоваване в руския и българския език. София, ЕТО, 2011, 311 с.
Монографията на доц. д-р Палмира Легурска е издадена през 2011 година и е плод на дългогодишни разработки на авторката в областта на теорията на съпоставителния анализ и лексикалната многозначност. Книгата обобщава и развива търсенията на доц. Легурска от предишни статии и студии, а също така представя част от нейния богат опит на ръководител на проекти в Секцията за съпоставително изследване на българския език с други езици на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ към БАН.