ОБЩИ РЕЦЕНЗИИ
Рубриката „Рецензии и коментари” се финансира от спечелен конкурс на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите 2012 и 2014 г.
Това е рубрика, в която даваме пространство за всички ваши рецензии, коментари, отзиви. Често трудно намираме място за този жанр в изданията. Ако се чудите къде да публикувате вашия материал, можете да се възползвате от мястото, което ви предоставяме – безплатно! Ако пък вече имате публикация при нас, чакаме и още.
Памет и майцеубийство / Memory and Matricide
Ще направя изказването си от позицията на т.н. softsciencies, което ще преведа с безалкохолни науки, като си позволявам една трансезикова шега. Казвам безалкохолни в смисъл на меки – soft – думата, която се използва на английски за безалкохолните питиета, но също така и за хуманитарните науки. Значи това, което ще говоря, важи за занимания като заниманието с литература, например. Защото ме движи на първо място именно интересът ми към литературата и към литературната история, и от тази гледна точка към една специфична форма на колективната памет, която се отлага в литературното произведение и в неговото подреждане в исторически разкази и в нещо, което се нарича канон, където канонът е набор от произведения, обявени за най-важните в даден език и в дадена култура. С други думи, изходната ми позиция е литературна и такава си остава и до края, макар че за да си отговоря на някои въпроси, в хода на тези занимания, се обърнах към психоанализата и там намерих разказ, който ми се стори, че обяснява или поне предлага някакво кохерентно обяснение на това, което ме озадачи преди доста години, когато започнах да изследвам тази тема.
Жените, жените, ах…
Литературата, писана от жени, и „женското писане” се очертават като една от централните теми в критическия дебат от последните десетилетия. Появиха се няколко ценни изследвания с теоретични амбиции, немалко трудове, които представят в нова светлина познати фигури (или се опитват да го направят), други „изтупват от праха” позабравени имена и т.н. Открито или негласно, по правило те тръгват от несъмнено вярната теза, че жените са (били) потиснати в доминираното от мъже общество и неговата култура.
Какво следва от това и продължава ли да е вярно то тук и сега. В много отношения и в много сфери – да, несъмнено. Така ли е обаче в литературата и в критиката. Според мене – по-скоро не, дори си мисля, че може да се наблюдава т.нар. „позитивна дискриминация”, за чиято обратна стана ние в Източна Европа имаме какво да кажем на американците, както преди доста години подхвърли една колежка (знам, че думата не е много популярна, но така си говоря), която се насочи към академична кариера в САЩ.
Поводът за тези бележки е, че имах желание да напиша нещичко за няколко хубави книги, писани от жени и посветени на женска проблематика.
Нови форми на бунта / New Forms of Revolt
Юлия Кръстева
Дами и господа, скъпи приятели,
Благодаря ви, че сте тук, благодаря за вашия прием! Отправям признателността си на първо място към Френския институт и към Посолството на Франция в София, които поеха на свои разноски това пътуване; и особено към Софийския университет „Св. Климент Охридски” и неговия ректор, проф. Иван Илчев, както и към академичната общност, която организира с много грижа и внимание нашата среща, въпреки че академичната година още не е реално започнала. Благодаря специално на проф. Миглена Николчина, с която от много години вече ме свързва едно силно философско съмишленичество, и без чието вярно приятелство и старание тази визита нямаше да се осъществи.
Вие имате пред себе си (както често обичам да казвам) жена от български произход, с френска националност, европейско гражданство, осиновена от Америка. Дължа ви признание: виждам този калейдоскоп или несигурна постройка като избраничество, в библейския смисъл на термина, Berit (Habrit) – късмет и изпитание. Как е възможно това?
Моето хегелиано-марксистко образование, което подчиняваше личното на колективното, ме кара да кажа, че съм исторически продукт: Втората световна война, конференцията в Ялта, поделянето на континента ни на Източна и Западна Европа; мечтата на генерал дьо Гол, който вече виждаше Европа да се разпростира от Атлантическия океан до Урал и даваше докторантски стипендии на младите студенти от Изтока, говорещи френски; след това м. май 1968-а; падането на Берлинската стена; перестройката; гласността; пробуждането на Китай и възникващите нови световни сили; структурализма, постструктурализма; фройдизма; сблъсъкът на религиите; хиперсвързаността; финансово-икономико-политическо-обществено-метафизично-екзистенциалната криза... Ще спра дотук.
- 0,5 MB).