ОБЩИ РЕЦЕНЗИИ
Рубриката „Рецензии и коментари” се финансира от спечелен конкурс на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите 2012 и 2014 г.
Това е рубрика, в която даваме пространство за всички ваши рецензии, коментари, отзиви. Често трудно намираме място за този жанр в изданията. Ако се чудите къде да публикувате вашия материал, можете да се възползвате от мястото, което ви предоставяме – безплатно! Ако пък вече имате публикация при нас, чакаме и още.
Теорията на езиковата култура в научноисторическа и методологическа перспектива
РЕЦЕНЗИЯ за работата на гл. ас. д-р Милен Томов
Работата на гл.ас. д-р Милен Томов „Теорията на езиковата култура в научноисторическа и методологическа перспектива” се състои от 56 стандартни страници и принадлежи към жанра на научната студия. В началото на текста си авторът си поставя за цел преосмислянето на понятийния и терминологичния апарат на теорията на езиковата култура като първа стъпка към ревизирането й. Основна предпоставка за такава критическа ревизия – и съвсем основателно – авторът вижда в промяната на днешната езикова ситуация, както и във факта, че самата теория на книжовния език, разработвана от Пражкия лингвистичен кръг (ПЛК), възниква в езикова ситуация, доста по-различна от българската.
Перформативи и перформативни изказвания в съвременния български език
РЕЦЕНЗИЯ за изследването на доц. д-р Мария Жерева
Изследването на доц. д-р Мария Стоилова Жерева „Перформативи и перформативни изказвания в съвременния български език”, съдържащо 315 страници, се състои се от увод, три глави (1. „Изказване и речев акт”, 2. „Перформативността като лингвистична категория”, 3. „Семантика и прагматика на българските перформативни изказвания”), заключение, библиография и източници и представлява дисертация за присъждане на научната степен „Доктор на филологическите науки”.
В удода на труда си авторката обоснова избора на темата с редица причини, измежду които са изтъкнати стремежът на съвременната лингвистика към „многопараметрово описание на всяка езикова единица, насочено към всички нейни съществени свойства”, както и „необходимостта от описание на семантичните типове перформативни изказвания в съвременния български език”.
Йосиф
Някои от лицата и събитията в този разказ са художествена измислица.
В студената и мокра мартенска вечер всичко беше отвратително. Както всички други, и този вагон беше претъпкан с гладни, жадни, вцепенени от тих ужас хора, вперили в него немигащи въпреки умората очи. Военният лекар капитан д-р Гюзелев подтискащо усещаше в тези погледи очакване за някакво чудо и знаеше много добре защо. Беше му противно, беше му гадно, че точно в неговото дежурство се падна този идиотски и типично по немски ненужен преглед на „здравословното състояние” на хора, чието здравословно състояние нямаше как да е добро, пък и едва ли имаше някакво значение. Една ужасяваща мисъл се бе задръстила в съзнанието му още в първия вагон на първия ешалон – тези хора пътуват към смъртта си и здравословното им състояние няма абсолютно никаво значение и не играе никаква роля в неизбежността на този факт.