ВСИЧКИ РЕЦЕНЗИИ
Рубриката „Рецензии и коментари” се финансира от спечелен конкурс на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите 2012 и 2014 г.
Това е рубрика, в която даваме пространство за всички ваши рецензии, коментари, отзиви. Често трудно намираме място за този жанр в изданията. Ако се чудите къде да публикувате вашия материал, можете да се възползвате от мястото, което ви предоставяме – безплатно! Ако пък вече имате публикация при нас, чакаме и още.
РЕЦЕНЗИЯ за присъждане на образователната и научна степен доктор на Милена Нецова
Кандидатката МИЛЕНА ПЕНЧЕВА НЕЦОВА представя дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор” по специалността Филология (Общо и сравнително езикознание). Дисертацията е изработена в срок по време на редовна докторантура в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Изборът на тема се вписва в една от областите, разработвани от езиковедската колегия на този университет – ономастика и по-специално антропонимика, като тук следва да се отбележат изследванията на научния ръководител на тази докторантура проф. Иван Чобанов както и на доц. Борян Янев.
Акцентни варианти при едносрични членувани съществителни имена от мъжки род
Широко разпространено е мнението, че от позиционно гледище ударението в българския книжовен език е свободно и подвижно[1]. Докато първата характеристика се приема безусловно, то подвижността се оспорва. Тук, както посочва Л. Андрейчин, (1968/1980, с. 196) „няма единство по въпросите, на каква основа, в какви граници и в каква степен може да се говори за подвижност на българското ударение.” Авторът формулира тезата, че в областта на словоизменението в „българския книжовен език преобладава решително неподвижното ударение” (пак там, с. 199). Този възглед е защитаван и развиван след това и от Ст. Буров (1976; 2012). Независимо дали подвижността се приема като основна характеристика на българското ударение, или то се смята за подвижно само, така да се каже, по изключение, в граматическите парадигми на много съществителни имена и глаголи, има случаи на изместване на ударението, които понякога създават трудности по отношение на правоговора. Предмет на внимание тук ще бъдат едносричните съществителни имена от мъжки род и тяхното членуване, които са сред най-важните случаи на подвижност на ударението в българското словоизменение.
АКЦЕНТНИ ВАРИАНТИ ПРИ ЕДНОСРИЧНИ ЧЛЕНУВАНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА ОТ МЪЖКИ РОД
Широко разпространено е мнението, че от позиционно гледище ударението в българския книжовен език е свободно и подвижно[1]. Докато първата характеристика се приема безусловно, то подвижността се оспорва. Тук, както посочва Л. Андрейчин, (1968/1980, с. 196)„няма единство по въпросите, на каква основа, в какви граници и в каква степен може да се говори за подвижност на българското ударение.” Авторът формулира тезата, че в областта на словоизменението в „българския книжовен език преобладава решително неподвижното ударение” (пак там, с. 199). Този възглед е защитаван и развиван след това и от Ст. Буров (1976; 2012). Независимо дали подвижността се приема като основна характеристика на българското ударение, или то се смята за подвижно само, така да се каже, по изключение, в граматическите парадигми на много съществителни имена и глаголи, има случаи на изместване на ударението, които понякога създават трудности по отношение на правоговора. Предмет на внимание тук ще бъдат едносричните съществителни имена от мъжки род и тяхното членуване, които са сред най-важните случаи на подвижност на ударението в българското словоизменение.